Страшно много харесвам тази поредица, защото в нея философията говори за важните неща, без самата тя да си придава важност. Говори например за удоволствието от боричкането, което е нещо различно от побоя. Говори например какво да правим, ако баничарката упорито ни продава стари кифлички с шоколад, само защото сме деца. Обсъжда дали това, че бащата е бил уволнен, обърнал е две-три чашки на път към вкъщи и за капак е видял двойка в бележника на сина си, е причина да му удари шамар. Говори умно и смешно. И... говори така, че и децата, като я прочетат, да поискат да говорят, да обсъждат, да умуват по тези въпроси. Преди няколко седмици във форума на "Дневник"се обсъждаше какво е решението в случай на училищно насилие - да научим детето си да се бие (имаше и предложения за мръсни хватки, ако е по-слабичко) или не. Аз лично вярвам, че е важно децата да обсъждат тези въпроси - да ги обсъждат заедно с възрастните, че могат да решат проблема само като клас, а не поединично. Затова и вярвам в смисъла на тази поредица. Първите бройки са у нас и изглеждат чудесно :) Чакаме остатъка от тиража!
![]()
![]()
![]()
