От два дни майка ми настоява да изгледампредаването на Карбовски за радикалния ислям– за да ми се отворят очите и да спра да бъда прекалено толерантна към радикалните ислямисти. Нямам представа защо е решила, че съм им такъв отявлен фен, но се сетих, че е крайно време да пиша за Неохотният фундаменталист, книга, написана от пакистанец-американец, израснал в Калифорния, учил в Принстън и Харвард, работил в Ню Йорк и Лондон, и непрестанно сновящ между САЩ и Пакистан.
Тази книга не описва как мюсюлманите се превръщат в радикални ислямисти. Всъщност от нея няма да научите нищо за исляма по принцип. Може би малко за пакистанското, което момчетата от пакистански произход винаги ще носят в себе си, дори и ако станат еничари на американската империя. И малко за невъзможната любов. И малко за безнадеждността на потъването в собствената болна душа.
Признавам, че я купих от “научен” интерес – за да науча повече за хората, които живеят “отвъд” – по на изток и от нас, там, където няма спор, че не е запад – независимо дали буквално или духовно. Не знам защо започнах да го правя и защо продължавам. Някакси го чувствам като дълг. Някой ден може и да преглътна Корана, който засега не ми е достатъчно привлекателен. Но не е нужно вие да имате такъв интерес за да прочетете тази книга. Всъщност изобщо не е нужно. Тя просто е хубава книга, от тези, които не опростяват нещата и хората, не ги правят по-лесни за разбиране, но ако се оставите, ще ви направят просто по-възприемчиви.
И така, за какво става въпрос? За възпитаник на Принстън, който е един малкото щастливци, наети на работа, до която дори за възпитаниците на Принстън и всички останали подобни училища е трудно да додрапат. Нищо, че Принстън и всички останали подобни училища уж слагат света в краката им. На тази работа, обаче, Чангиз се задържа само осем месеца. Събитията от 11 септември не са единствената причина. Още по-невъзможна се оказва и връзката му с Ерика, която пък потъва в душевното си разстройство.
Не, няма как да си направите изводи какво представлява книгата без да я прочетете. Струва само 12.99 и е по-малко от 200 страници, така че няма да ви коства кой знае какво. А я сравняват с книга на Достоевски! Е, аз не бих могла да я сравня, понеже все още не съм чела нищо от Достоевски, но имам чувството, че сравнението е уместно.
Бъдете благодарни, че се отказах да публикувам предългото “ревю”, в което размишлявах за религите и разказвах истински истории за моя приятелка от ирано-американски произход.
Filed under: книги Tagged: Мохсин Хамид, Неохотният фундаменталист, книги, Mohsin Hamid
