Без теб съм сянката на Сър Ричард Бъртън, плюнката на Байрон, силуета на Смъртта, прахта на Пушкин, перуката на Гьоте, пепел, кости и кадифени рози, разцъфнали в дъжда.
Без теб съм тъпи статуси във фейсбук, фасове, чаши бяло вино, кикот, опашки пред пробните в H&M, тестер на нов парфюм, пръски от сок от нар по монитора.
Без теб не ме е страх, не ме е срам, не мразя, но колко много ми липсват тези емоции.
Без теб съм едно капучино на бензиностанцията, рано сутрин, преди да се е съмнало съвсем.
Без теб съм флирт на автомивката.
Без теб съм усмивка на пушач пред нощен клуб – вяла, безименна, нервна.
Без теб съм шот между разговори за независимо кино.
Без теб съм отражение в бутилките, продължителни погледи на конференции, жест на шофьор, с който ме пуска да мина.
Без теб съм излишна.
Без теб съм празни думи.
Без теб съм “Calling All Angles” на repeat в продължение на една година.
Без теб съм продаваема във всеки смисъл; без теб съм entertainment за всички, освен за себе си.
Без теб пиша повече за по-малко неща.
Без теб съм леност.
Без теб усещам разрухата и това ми харесва.
Без теб съм разруха.