![Teo Chepilov]( "Teo Chepilov")
Фото: Архив Тео ЧепиловТео Чепилове човек с физическата и духовна култура на член от бандата в
Hangover. Ърбан оригинал с черен етикет, който може да ти счупи главата буквано с две думи. Писалка заредена с мозък и като казвам това имам предвид, че владее тая тънка материя с маниера на айкидо инструктор. Толкова е
добър, че книжните БГ тигри ако са честни ще направят бейс джъмпинг в малкото му джобче. Въпреки това, вместо в "Култура"и "Литературен вестник", името му е в устата на продуцентите на сериали. Преди години хвърля сценариен труд по "Забранена любов", после това му се отплаща със "Стъклен дом"и "Под прикритие" (разписва първите сезони). Завиждам на пичовете от
Facing The Sun , които в момента имат привилегията да го ползват като PR. А тези които са чели "Егоист", "Нов ритъм"и "
Капитал Лайт"от последните години, знаят колко забавно се разпуска в дебелата сянка на неговия талант.
Как я караш напоследък? Когато бях малък и висях на Паметника, въпросът за чупене на леда беше: „Кво караш?”. Аз винаги казвах: „Карам майка ми да ми дава кинти”. За съжаление още е истина.
Човекът, който ще наемеш да ти свърши работата? Ако някой ден снимат филм за живота ми, искам да ме играе Джъстин Тимбърлейк с изкуствено шкембе.
Най-тъжната история, която си чувал? „Червената шапчица”. Не мога да повярвам, че има толкова жестоки хора – вместо да застрелят вълка, му напълниха корема с камъни и го оставиха да умира бавно в кладенеца. Изроди!
Твоят топ 3 за деня?
Още е рано сутрин и съм сам вкъщи – така че под номер едно класирам себе си; под номер две съседката отгоре, която става от леглото с токчета; под номер три работниците на строежа до нас – бригадата с пневматичния чук.
Едно доказателство за края на света?Маите не са предрекли конкистадорите – май не са чак толкова добри в пророчествата…
Как ще наречеш своетомясто? с. Чепилово – ще се самоизбера за кмет доживот и ще пусна петиция да станем мини-нация. Гербът ни ще е нещо семпло – примерно златист орел на тюркоазен фон с три сребърни змии в ноктите си.
Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?Повече американци вярват, че кечът е истина, но се съмняват, че човек е стъпил на Луната. Аз вярвам, че Тупак е жив – 7 посмъртни албума, единият двоен. Съмнявам се за Елвис обаче – малък е шансът да доживее до 77 след всички тези наркотици.
Нещото, с което ще се разделиш най-накрая? Ако става дума за части на тялото, които трябва да избирам да отрежа стил „Убийствен пъзел”, май ще си оставя палеца и показалеца, за да си щракам с пръсти, квото и да става.
Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?Всяка музика заслужава да бъде пусната – някоя от по-високо.
Най-самотното питие? Ракията на баба ми - с кокиче против депресия. Винаги плача, докато я пия.
Любимата абревиатура? ГИД – сила е как CEO на български звучи като миекаща общи приказки студентка ‘Туризъм’ в рейс пълен с ол-инклузив немски пенсионери.
Какво видя през ключалката последно?Гърбa на събирача на дългове. Този път ми се размина, но докога ли?
Най-тъпата лъжа, на която повярва? Обичам те… и винаги ще те обичам, каквото и да се случи.
Какво му куца на БГ кунста?Всеки път като се сблъскам с някоя безумна българска арт форма, винаги отстрани има стотици хора, които ахкат стил „Новите дрехи на краля”. Сигурно аз не разбирам.
Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?Почнахме добре с фолклора, не знам защо спряхме.
Езикът, който искаш да владееш? Тауширо – само един човек в света го говори флуентно. Плюс това на него се брои с показване на пръсти – значи вече съм десет думи напред. Минимумът в един език е да знаеш цифрите, „здравей”, „благодаря” и псувните – в Румъния оцелях 7 месеца само с това.
Списанието, на което искаш да си корица?„Фитнес мания” – искам нивото на бодибилдинга толкова да падне, че аз да съм най-релефният буцест пич. Вече съм си купил юнашки потник – само чакам да дойде моят час.
Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?Коледната звезда в мола. Дразни ме на много нива.
Кога научи правилата на движение?Ако се има предвид последната ми епична катастрофа, май още не съм.
Kолко хора ти играят играта?Аз съм стиснат – реда пасианси.
Тормозел ли си съученик като малък?Имах смъртен враг – Манчо от съседния клас. Млатехме се редовно, не помня за какво. Доста съм го бил, ама и той често ме поступваше здраво.
Какво ти се колекционира? Искам си старите мачбокси и легото, и картинките от дъвки „Турбо”. Не мога да повярвам, че ги изхвърлих – много съм тъп. Бяха два чувала – просто ми писна да ги мъкна насам-натам.
Колко често си сменяш паролата? Достатъчно да ми се налага да се сещам коя ми е била първата учителка, как се казваше котката ни в трети клас и да се псувам, че не съм отделил десет секунди, да си запиша тъпата парола.
Личната ти прогноза за времето?Мисля, че няма да ми стигне времето.
Хващаш ли се на социалните мрежи?Непрекъснато. Последно се аднах в една, която обещаваше да правя всяка вечер секс с различна красива жена от селата около София. Оказа се измама.
Кого искаш да саботираш? Доста успешно саботирам себе си. Опитвал съм върху други хора, но с по-умерен резултат.
Кой ти сбъдна последно мечта? Барманът.
Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал? Съжалявам за стотината, които не съм успял да натисна или докато съм се чудил дали да ги натисна, вратите им са се затворили.
Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?Математика завърших с преписване. Мисля, че времето се отнасяше към скоростта по някакъв начин, ама не помня какъв - предавам се.
Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?Едно бивше гадже на сестра ми имаше куче за боеве, беше непобедим питбул – казваше се Йозо, от Сталин. Това куче беше изяло всеки противник, който му се изпречил, накрая веднъж го оставили само вкъщи един уикенд и то от скука почнало да гризе пластмасова бутилка бира. Ръфало я толкова дълго, че я направило на каша и я погълнало. После като го разхождали след две седмици – понеже питбулите нямат усещане за болка – просто се строполило от перитонит. Спасиха го, но това беше краят на състезателната му кариера.
Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?Ами май не – яд ме е, че е скъп бензинът. Подозирам, че един ден като светът стане пустиня ще ми липсват колите, не синигерите.
Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?Забелязал съм, че всички хора ме помнят с история, свързана с падане. Един приятел винаги разказва как съм се прибрал в хотела и съм се строполил мъртво пиян на земята. Той ме питал: „Къде беше?”, а аз съм казал: „Не знам, копеле, ама виж до къде стигнах.”
Градска невромантика, или селска идилия?София е грозна, ама е красива. Прозорецът ми гледа към булевард, окъпан в неон – по-романтичен е от всеки залез.
