Проектът за закон за детето предвижда въвеждането на текст за забрана на всяка пряка и непряка дискриминация в чл.6. Той включва и забраната за дискриминация, основана на гражданство.
Както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Късно, защото сега действащият Закон за закрила на детето не забранява дискриминация по този белег, а такава дискриминация съществува откакто идват непридружени деца в България. Има забрана за ограничение на правата, основано на раса и народност, но не и на гражданство (чл.10, ал.2). Затова забраната за дискриминация на база гражданство трябваше да е в Закона за закрила на детето още през 2000 година. Отсъствието й от закона подхранва разбирането, че можем да дискриминираме деца, които не са български граждани, и българската държава го прави непрекъснато. Казвам „разбирането“, защото то е само това. Отсъствието на забрана за дискриминация по белег „гражданство“ в Закона за закрила на детето не означава, че тази дискриминация е законна. Конвенцията на ООН за правата на детето е част от вътрешното право от 1991 година и има върховенство над Закона за закрила на детето, а тя забранява всички форми на дискриминация. Следователно ограничаването на правата на дете на база гражданство и сега е незаконна, но е важно, че това е част от проектозакона. Новият текст внася необходимата яснота, но също така информира за незаконността на тази и други форми на дискриминация. Текстът изброява различните форми на дискриминация по-пълно и от самата Конвенцияпълната забрана за дискриминация и различните й възможни форми на проява.
Предлаганият чл. 72 на практика лишава непридружените деца от правото нуждите им да бъдат оценени от Дирекция „Социална подкрепа“ и решението за типа настаняване да бъде взето на базата на оценка на нуждите и преценка на най-добрите им интереси. Това противоречи и на изискването на чл. 19, ал.1 от Директива 2003/9/EC, където има изискване и за редовна оценка на положението на детето. С предложения чл. 72 авторите предлагат узаконяването на практически съществуващия паралелен, дискриминационен режим на третиране на непридружените деца и нарушават задълженията на България за изпълнение на споменатата директива и на самата Конвенция за правата на детето.
Другият текст в проектозакона, който въвежда директна дискриминация по белег „гражданство“ спрямо непридружени деца, търсещи закрила е ал. 6 на чл. 90. Първо, тя въвежда различен режим за назначаване на настойник в сравнение с този за деца, които са български граждани. Второ, чл. 19, ал. 1 от Директива 2003/9/EC за минималните стандарти при приема на хора, търсещи убежище изисква бързото назначаване на законов попечител, който да представя интересите на детето или на организация, която отговаря за грижите и благополучието на деца, или чрез друга подходяща форма на представителство. Държавната агенция за бежанците нито отговаря за грижите и благополучието на децата, нито е друга подходяща форма на представителство! Тя по дефиниция не може да бъде попечител на дете по чл. 90, ал. 6, тъй като това би я въвело в конфликт на интереси - нейната функция е да реши дали да предостави статут на бежанец или хуманитарен статут на детето и какво да прави след това. Как да представя интересите на детето пред самата себе си? Агенцията няма задължения, свързани с най-добрите интереси на детето при изпълняването на функциите си. Непридружаваните деца имат особено силна нужда от настойник или попечител поради факта, че са напълно откъснати от хората, които имат родителска отговорност за тях.
Разгледаните по-горе текстове будят недуомение и тревога. Как може да предлагаш въвеждане на силен общ анти-дискриминационен текст и после да предложиш толкова сериозна дискриминация срещу една от най-уязвимите групи деца?! Те са разделени от близките си, преживяли са незнайно какво по незнайно колко дългия и опасен път до България, много от тях са вероятни жертви на трафик и това, което могат да очакват в европейска България е третиране като втора класа деца – чужди деца! Не според техните нужди, а според преценката на орган, който не е компетентен да оценява нуждата на тези деца от закрила и не му е присъща тази функция, при условие, че съществуват компетентни органи за правата на децата!
Силно се надявам тези текстове да бъдат преразгледани и България да не получи славата на гето за търсещите убежище, каквато има съседна Гърция.
———————————————————–
*Проектозаконът дефинира „непридружено дете – чужд гражданин“ като „дете, което се намира на територията на Република България и не е придружено от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай и което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.“
