Напоследък все ми се случва да попадам на хора, които са решили, че трябва да променят живота си веднага. Мисля, че новата година е времето, в което тази истерия започва да приема небивали размери и колкото и чудесно да звучи “от тази година няма да се съобразявам с всички норми”, решението е необмислено и в 99% от случаите революционната идея те държи само няколко седмици/дни/часа. Затова е време някой да се изкаже в името на противоположната позиция – защо пък да не съм аз? Хайде да си поговорим с работните революционери.
Много често срещам оплакването “не ми се работи вече от 9 до 5″. Интересното е, че това не го казват хора, които работят в завод за производство на консерви, а хора с професии, които позволяват много свобода. Аз пък съм напълно ОК с работа “от 9 до 5″. Просто защото мисля, че това е една стара идея, която днес не се случва почти никъде – особено на хората, които най-често се оплакват.
Винаги съм работила “от 9 до 5″ и в същото време никога не съм работила от 9 до 5. В PR агенцията, където започнах, ме посрещнаха със следните думи: “Това не е цех за обувки. Стига да си свършиш работата навреме, ходи на лекции колкото искаш”. Сега, разбира се, ще стигнем до извода, че в PR агенциите не се работи като в повечето компании, часовете са по-гъвкави и т.н. Но ситуацията е абсолютно същата и сега – когато работя в голяма международна компания с тонове процедури и правила за поведение.
News Flash: Работата е такава, каквато си я направиш
Независимо дали на вратата на сградата има табела с работно време, винаги има начин да работиш в офис и да запазиш свободата си. Има достатъчно работодатели, които го позволяват – общо взето, всички, които са достатъчно умни, за да задържат кадърните си кадри. И въпреки че идеята да направиш малка лична революция като се опълчиш на статуквото е чудесна, обикновено големият проблем не е работното време, а чувството, че работата не ти допада, чувството, че не си си на мястото. А то няма нищо общо с това дали сутрин трябва да маркираш присъствието си с магнитна карта или не. Съжалявам, цялото модерно отричане на “от 9 до 5″ ми идва малко изкуствено.
Още по темата: