Димитър Цонев: Не съм точно приятел с тези хора

Заглавието е заемка от Анди Самбърг, който, представяйки се за Марк Зукърбърк на f8, обяви няколко фалшиви нови функционалности във Facebook – „Не съм точно приятел с тези хора“ и „Забавено сръчкване“. И двете „нови“ функционалности бяха приети с голяма доза смях от аудиторията. Никой не се замисли защо всъщност бяха споменати точно тези неща. На никой не му направи впечатление, че всъщност са шеги „през зъби“.

За първи път от цялото си съществуване Facebook призна (макар и не директно и официално, а като част от голяма шега), че не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели, а да продължава онлайн вече установени и изградени здрави приятелства от реалния свят. Facebook не е създаден за да служи за пълен каталог с всички хора, които познаваме. Facebook е създаден за общуване и поддържане на връзка само с най-близките приятели (и семейството). Това нещо Facebook никога не го каза на потребителите си. Това е тяхната основна грешка.

Основна грешка на потребителите е, че твърде лесно приемат нови приятелства. Твърде лесно, често дори безразсъдно, допускат в онлайн живота си непознати или слабо познати хора, разкриват им информации за себе си. Често – чувствителна или поверителна информация, лични данни и пр. Това сочи и едно изследване. Наскоро пък един сайт разменяше личните данни от профила на потребителите срещу една близалка.

Много се изписа за настъпилите в последно време промени, много потребители бяха и продължават да са недоволни от факта, че системата става твърде шумна.

Не, не е шумна, просто потребителите не я използват както трябва! И това беше единственият начин Facebook да го покажат – добавили сте твърде много хора, за които не ви пука особено, които затлачват потока ви с информации, които не ви вълнуват. Така или иначе не успявате да следите какво се случва с всички тях, защо продължавате да добавяте нови? Харесали сте твърде много страници, които ви облъчват с рекламните си послания.

А що се отнася до новия облик на потребителските профили, Времевата линия, той е създаден да работи така, че да бъде разглеждан от най-близките ви приятели и роднини. Да виждат цялата история на живота ви, част от която те така или иначе са съпреживели с вас. Иначе изглежда грозен и празен, скучен, стерилен, лишен от смисъл (отделно, че по друг, свой си начин, е плашещ).

Приятелите ви, онези, истинските, биха ви простили някое пиянско изпълнение, сръчквания или снимки от поредния купон. Неща, които колегите и особено шефът не би трябвало да виждат. Проблем на потребителите е, че са ги допуснали толкова близо в онлайн живота си.

Така и не успях да разбера каква е тази неистова мания за много приятелства, които, пределно ясно е, че няма как да бъдат обгрижени подобаващо. Не надраснахме ли този тийнейджърски период, в който броят на онлайн социалните приятелства четка егото? Ако се вгледате, ще видите бясно надпреварване по показател „брой приятели“. И защо?!

Всъщност няма пряка връзка между броя приятелства в реалния свят и броя приятели във Facebook. Броят реални приятелства са само малка част (за повечето потребители) от всичките приятели във Facebook. Едно проучване на Facebook от 2009 показва, че средно потребителите имат по 120 приятели в мрежата.

(През миналата година числото беше увеличено на 130.)

Проучването показва, че средностатистическият Facebook потребител общува само с малка част от цялата си приятелска мрежа (рядко по-голяма от 10 души), но поддържат взаимоотношения и с група два пъти по-голяма от размера на това ядро от приятели. Останалите са „пълнеж“, баластра, която само добавя шум в потока.

Повече за видовете връзки и взаимоотношения между потребителите (силни, слаби, временни), можете да прочетете в гл.3, т.3 „Как хората са свързани помежду си“ в помагалото „Инструменти за социални мрежи“. (Disclaimer: Моето мнение е цитирано на няколко места вътре)

Едва ли днес има някой, който да не е чувал за Бройката на Дънбар, което поставя торетична граница от 150 приятели, с които на практика е възможно да се поддържат устойчиви социални взаимоотношения.

Та ако шумът започва да ви идва в повече, да знаете, че причината не е във Facebook, а във вас и необоснованото (и грешно) желание да превръщате Facebook в мястото за складиране на познанства. На това трябва да се сложи край, затова и услугата ще става (привидно) все по-шумна, за да накара потребителите да се замислят над тези неща.¹

И не, не е смешно, защото трябваше да минат толкова години, преди да започне да се случва това осъзнаване.