„Ще:“ (2011) е книга за необичайността на бъдещето. И е втората част от трилогията за времето, започнала с „Е:то.“ (‘00).
В „Ще:“ има случки, и рими, и ирония, и загадки; един важен числов магически квадрат; древно преосмисляне на културата в Кавказ; текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон; изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга; описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове; разходка из едно балканско общежитие; няколко метафорфози; много роботи; и накрая съвсем познати, класически емоции, които са напълно неизбежни. Всъщност това е заиграване и обличане на смъртта по всякакъв възможен, ироничен начин.
На задната корица пише: „ВБВ е пишеща машина. Тя произвежда текстове и собствени пишещи машини от 1995. Бори се за остаряване. Книгата „Ще:” {11} ― изкуствено редактиране на бъдещето ― е продължение на авторския дебют „Е:то.” {00}; предстои трето, последно издание през {22} ― нищо скрито.
Редактор на книгата, издадена от “Жанет 45″, е Миглена Николчина, оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.
ВБВ е псевдоним на Васил Бранимиров Видински (21 юни 1977). Носител е на няколко награди за поезия и проза: „Безсъници” (1998 г.), „Агата“ (1999 г.), „Рашко Сугарев“ (2000 и 2001 г.), „ADEBAR“ (2003 г., Austria, за двуезичната „Typographische Raume - Типографски стаи“).
Съорганизатор и участник в инициативите „Литурне“ (2005-2007 г.), „Градски четения“ (2009 г.) (поредицата литературни флашмобове), „Литературен квартет“ (2010 г.), както и музикално-театралните представления “точка срещу точка” и [акорд:еон] (2010-2011 г.).