Аксиния Генчева: Чиклит: Да срещнеш Ивъл Канивъл

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик

Тази глава трябваше да бъде за Сборния ансамбъл от blind dates, където има три основни персонажа: приятел на моя приятелка, който ни покани да пием вино у тях. На влизане в тях, той разрина с ботуш пода, на който почиваха слипове, тениски и кърпи някакви за да направи пътека, по която да мине височайшия кортеж. В кухнята, в частност в мивката, предстоеше заснемането на нов епизод за поредицата Еволюция на видовете на National Geographic. Хапнахме, все пак, малко нарязани моркови, и аз избягах с един приятел от срещата малко по-късно към един лесбо бар.

За втората случка и човек дори не ми се пише. Кулминационна сцена: гледаме порно (!), той не спира да коментира (!) обзавеждането на сцената (!), осветлението към актьорите (!), абажура вдясно от леглото, на което се случва действието (!), завесите (!). Има неписано правило, което гласи, че по време на порно, Пришълеца, Смело сърце, Точка на пречупване, Жега и подобни продукции НЕ СЕ коментира, всъщност, се мълчи и се гледа, позволено е да се хлипа тихо и да се плаче в салфетка, респективно в случая с порното се разрешава постепенно потайно възбуждане и навлажнен поглед. Ядосана, изключвам порното, след което въпросният ме погалва, некси нескопосано такова, все едно отвътре съм от захарен памук, а отвън от цветен прашец, и казва: „Би ли желала малко удоволствие?”  Не, бих желала да си чертичка, точка, хоризонт.

Третият е на 23. Хохо, ето тука би трябвало да сложа точка. Дори не знам какво иска от мен, ебаси. Представете си нацупено момченце, което се натъжава, когато вали дъжд, гушка му се, праща ми плюшени мечета, емотикон на роза, зюмбюл, кокиче, ендрише или друга росна китка, способен е три часа ЕВРИ дей да ми обяснява как се чувствал предната вечер, докато заспивал, гледа романтични комедии с Камерън Диаз и ми пише съобщение след съобщение, след съобщение, след съобщение, на които аз рядко отговарям. На поредното му съобщение какво иска от мен (а аз очевидно от него не), се ядосах и му казах да спре да настоява, защото няма смисъл, няма и да дойде смисъла, аз просто не харесвам типа момченца като него, той реши да ми покаже, че в него дреме истинският мъжкар за мен и почна да ми пише „мъжкарски” съобщения от рода на жените са джанки, „искам да го бутам в устата на някоя”, придружено с емотикон на плюшено мече. Ми, ок, честно, дали да не пробвам да съм лесбийка ъгейн… 

Многостраданието по ХХХХ (още не съм измислила как да го прекръстя в уеб-версията на чиклита, трябва да избера нещо средно между Франк Мартин, Г-н Турбо и Мистър Райдър) продължава вече ънбъливъбъл дълго. За да влезете в действието по-нататък, казвам, че ХХХХ кара мотор. Положението с ХХХХ отива от „ъъъ“, на „злех, злех“ в посока „е са шси е*е мамта“. Стига се до филми с Аштън Кътчър. Стигне ли се до Аштън Кътчър, следващата стъпка е най-страшната, най-злокобната и е brought to you from Hell. Графа. Зазвучи ли Графа, нещата са излезли от контрол.

На втория романтичен филм с Аштън Кътчър и чаша водка решавам да взимам мерки и теглилки. Той не ми минава, трябва да направя нещо да се разсея от непрекъснатото му присъствие в главата ми. Положението накратко може да се опише така:

Ааааа съмбади шут ми плийз.

Решително изгонвам Аштън посредством дистанционното, паля още по-решително цигара (и част от вежда), сипвам си тъмна бира и влизам в нета. В Нета, Интерньета, където всичко е възможно. Пускам всичко, което мога да пусна – скайп, гугъл + (това още не мога да разбера как работи и само го пускам и после го гледам тъпо, чакам нещо да мръдне там, ма а да тръгне, да тръгне и не тръгва, то като оня виц – нема, нема, па си е*е майката!), блогове, туитъри и всичко (без фейсбук) и елмаз.ком. Елмаз винаги е бил душеприказчик и ме е разсмивал. Не знам какво търсят/намират хората там, за мен елмаз е алтернатива на demotivirai.me.

Логвам се и ме трескат 110 нови съобщения. Явно кризата, безработицата, стачките и предстоящите коледни празници (да се чете така: Коледна нощ, побеляло от сняг навън, ние сме легнали на мечата кожа пред камината, голи, пием греяно вино и си говорим за Роман Полански, пускаме си Take my breath away от саундтрака на Топ Гън, после се гушкаме, а сутринта на възглавницата има роза) е довела до масово асексуализиращо възпрение и култови реплики в моята пощенска кутия. В профила ми в елмаз (който отдавна изтрих между другото) единствената ми снимка показваше очи като две Бразилии, а в инфото за мен пишеше: „Не съм скромна, смирена, мирна, тактична, любезна, мила, не съм дама, не обичам плюшени мечета, емотикони с цветя, цветенца, храстчета, зюмбюли или ендрише. Не съм „слънце“, „миличка“, „душичка“, „патенце“, „котенце“, „принцесо“, „мило“, „скъпа“, „съкровище“, нито „сладкишче“.”

Начи, правилата на играта изискват, някой като каже какво НЕ Е, да се отнасят към него, игнорирайки частицата НЕ.

Инаце ми е пицнало от гърци, които ми писат колко ме харесват и ицкат да ме поканят на вецеря. Su6to mi e pisnalo i ot 20-25 godi6nite pi6lemeta, koito me obsebvat i vsi4kite sa strhotni i samo nqma koj da gi oceni, ama 6te me skasat, ako me vidqt. После ми доскуча и написах, че се интересувам само от жени. Ейбасимуси колко тройки изпуснах тогава. Най-любими са ми тия мъже, с операрираните топки, дето плачат на романтични комедии, слушат Ричард Клайдерман и въздъхват унесено, гушкат се, милват, пращат ми емотикон на плюшено мече в скайп, последвано от роза, жените са дами и изобщо ОТГЛЕДАЙТЕ СИ ТЕСТИСИ, ПИЧОВЕ.

110 нови съобщения. Сипи бира, пални цигара, дай рецептурната книжка и регистъра с новите пациенти. Измежду 110-те има едно съобщение от някакъв (да го кръстим) Иван. Съобщението е “6te te izpapkam !”. Винаги такива думи ме агресират. Пък направо изревавам като вълк, като видя „6те” и „4етвъртък”, “съжелявам”, „незнам”, „збъдна”, „изтория”, „циганий” (и всякакви производни, които вместо „ии”, завършват напевно с „ий”), „навпредвид” и, разбира се – „психопад”.

Отговарям отегчено-раздразнена, че ще му приседна. Той па мноо отворен тоя бе, отговаря и той. 140 съобщения по-късно ми праща мейл със снимки. Първите две снимки улавят на лента за поколенията подготовката за ходене в Син Сити с белия панталон, белите мокасини, черните очила, разгърдената риза, четири кила и двеста грама гел на косичката и поза „от тая страна на профила бицепса ми прави хубава сянка на мускулестата ми гръд”. Шепочина. Дай втората снимка. Тва къде е? На някоя разхвърляна пружина в Студентски град? Тоя верно ли е по слипове, човек? С телефона ли се е снимал? Шепочина 2. Резко давай третата, че се не трае. А, тука сме на Слънчев бряг, явно сме там от две седмици, щото има якия тен и още не са порастнали космите от кола-маската на гърдите. Да, тия очила са ми познати, добре седят. Много се надявам между първите две и третата снимка да има времеви отрязък от поне две години. От четвърта до десета снимка имаме различен фокус и светлина на нашия герой, по почернели гърди, седнал на плаж, седнал по оголена гръд пред Голф 6-ца със затъмнени стъкла, седнал на някакво езеро, язовир, локва, нещо си, много вода, пак го разголени гърди с тен. Доообре, схванах идеята.

Поглеждам e-mail адреса, от който ми е пратил снимките, и там не пише Иван, а пише ХХХХ. Чеки, чеки малко.

— Musha Busha е написала: Как се казваш?

— Иван е написал: ХХХХ

— Musha Busha е написала: Тогава кой е Иван?

— Иван е написал: zashtoto sum ХХХХ profila be6e na moi priqtel a sega go polzvam az sus sobstvenite si snimki. Ti kade si?

— Musha Busha е написала: В София.

— Иван е написал: ti kaji kude iskash da otidem shte te vzema sas motora

— Musha Busha е написала: Казваш се ХХХХ и караш мотор?

— Иван е написал: ami karam da imam 2 edin za grada malak i edin golqm za izvangrada

— Musha Busha е написала: Хахахахахаххахахахаха….!

Поглеждам нагоре и мога да се закълна, че виждам как там горе, Там Горе, Някой седи с кръстосани крака, яде пуканки, гледа ме с ехидна усмивка и чака да реагирам. То е като книга игра, тва моя жувот. Начи, казва се ХХХХ и кара мотор. (понеже не сте чели главата за ХХХХ – щото не съм толкова шантава у целата глава засега, че да я пусна тук, сигурно ви е трудно да се ориентирате в ситуацията, ама ако трябва, препрочетете  пак и ще схванете. Освен, че се казват по един и същи начин, и двамата карат мотор. Айстигабе!)

184 съобщения по-късно аз решавам да приема поканата за среща. Никога не съм ходила на среща с непознат, е ли пък от елмаз. Кво пък, това разбито сърце му трябва аналгетик некакъв.

Той пише с 4-ка вместо “ч” и 6-ца вместо “ш”, а “6t” е “щ”. Написва ми нещо на кирилица, което тотално ме хвърля в джаза, но, хайде сега, да не издребняваме. „Да не издребняваме” се оказва лайтмотива на срещата.

Имаме среща е 4етвъртък в 4 часа, точно в 4етвъртъка, в който аз имам работа, колкото десет малки негърчета за една година. Навън е студено, вали, мъгла, Man in the mirror в уредбата, дъждовни капки се стичат по стъклата на колата като сълзи. Не знам къде беше Том Круз от Vanilla Sky в тоя момент, да ми почука на стъклото и да ми пусне френски шансон.

Влизам в заведението, виждам го, същият от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, драсти-драсти. Забелязвам три неща…

Какво се случи на срещата, четете следващата неделя по обед. Сори, ама публикацията иначе става неприлично дълга.