тази сутрин в парка с Nokia E6
Мислех да напише някои неща като пусках предните снимки, обаче нескромно реших, че нямат нужда от приказки. Правени са на на 23 декември, на вилата и половин час по-късно имахме няма-толкова-стресова ситуация с Вихър, който реши, че той този ден няма да се прибира от разходка. На кратко – водете си кучетата на повод, особено, когато сте на непознато за тях място.
Вихър в Странджа
За Коледа Слънцето ми направи най-якия подарък – про акаунт за Flickr, че и май е за две години. Малко ми е трудно да опиша усещането някой да те нацели точно с подаръка, който искаш, при това подаръкът идва с около шест часа времева разлика и без да сме се виждали три месеца. Усещането е като някой да знае точно как си пиеш кафето, но пък той знае точно как си пия кафето. Предполагам, че отнема време, споделяне, внимание. Знам ли.
А това е дупето на Вихър пак по време на същата разходка на вилата. Обожавам как изглежда с вдигната опашка – красив, спокоен, горд, любопитен, всичко, за което работихме миналата година.
пак тази сутрин с Nokia E6
А днес направихме перфектната зимна разходка, тази за която си мечтаех от лятото. Малко неща оправдават ранното ставане както разходката на куче. Девствен сняг, празен парк, тихо време. Оказа се, че в кварталната църква има литургия, което не било изненада според баба, защото е Иванов ден. Вътре беше топло, хора пееше и хората от квартала стояха със свещи в ръка. Зад църквата мъжкият от уличната глутницата си изиграеше с бебетата. Като дето с часове гледах скрита как котката ни възпитава малките си. Белка беше рядко красива и мъдра. Истината е, че динамика в отношенията между животните е адски интересна. Жалко, че хората гледат на тях основно като на живи играчки или нещо, което трябва да се избие и отказват да се учат от тях.
Беше много прекрасна събота сутрин.