Без излишни предисловия, ето я най-после и класацията за най-стойностните албуми на 2011-та. Може би тази година не ни донесе толкова изявени фаворити за топ 10, колкото предишната. Също така се набива на очи липсата на блек метъл албум в десетката, но явно липсата на нови издания от Watain, Mayhem, Darkthrone, Cradle Of Filth, Marduk и Dark Funeral си личи. Ето какво ми направи по-силно впечатление през изминалите 12 месеца:
1. In Solitude – “The World. The Flesh. The Devil”Някои ще кажат – „нищо ново под слънцето” и ще са прави. Обаче! Шведите In Solitude успяха още с втория си албум да издухат цялата конкуренция в класическото хеви и да демонстрират класа, която е недостижима дори за ветерани в жанра. Мрачни, с окултна аура, но и много мелодични, In Solitude претвориха наследството на Mercyful Fate и създадоха хеви метъл, който се чувства комфортно сред музиката на новото хилядолетие, въпреки, че носи белезите на 80-те. Имах късмета да ги видя на Wacken и суперлативите важат с пълна сила и за сценичната им изява. Албумът на 2011.
2. Mastodon – “The Hunter”При Mastodon беше ясно, че каквото и да издадат, при всички случаи ще намери място в челната десетка. За мен все пак беше приятна изненада, че след изключително прогресарския и натоварен с концептуалност “Crack The Skye”, сега американците направиха крачка встрани и издадоха по-директен албум, с кратки, ударни и рокаджийски парчета. Сигурен съм, че пътят на “The Hunter” към сърцата на слушателите е бил по-кратък отколкото при което и да е от предишните издания на Mastodon. Това не значи, че любимците ни са се „комерсиализирали”, а просто, че и през 2011-та умовете им не спряха да търсят пътя към съвършенството. А той не винаги е постлан с прогресив намерения.
3. Machine Head – “Unto The Locust”Без никога да са били сред любимите ми групи, Machine Head без никакво усилие ми счупиха главата с “Unto The Locust”. Някои се кълняха, че няма начин да издадат нещо толкова добро, колкото “The Blackening”, но според мен новия албум вдига летвата дори още по-високо. Роб Флин съвсем заслужено окупира кориците на всички значими метъл издания, а вие няма как да скучаете дори за секунда докато слушате този албум. Все още съм си със счупена глава.
4. Primordial – “Redemption At The Puritan’s Hand”Бавно, без да бързат, за 24 години съществуване и 7 албума, ирландците Primordial направиха всеки от нас техен дайхард фен. За последните 10 години Primordial издадоха едва три албума, но всеки един от тях е безупречна класика в един стил, който отдавна не е това, което беше. Защото Primordial ковяха със свой собствен чук върху наковалнята, излята от Bathory и създадоха песни, за които дори определението „химн” не звучи достатъчно епично.
5. Malison Rogue – “s/t”Едноименният дебют на шведите Malison Rogue беше причината да не си прережа вените от отчаяние и разочарование след като чух новия Queensryche. Malison Rogue са всичко това, което Queensryche вече не могат да бъдат. Признавам – аранжиментите са познати до болка, но тези хармонични китари ми напомниха за удоволствието, което изпитах, слушайки за първи път “The Warning” или “Rage For Order”. Тези шведи гледат от по-различен ъгъл на 80-рското хеви и въпреки, че набързо ги причислиха към NWOTHM вълната, музиката в “Malison Rogue” притежава точно онази щипка прогресив мелодичност, която да ги направи забележими в множеството.
6. Dream Theater – “A Dramatic Turn Of Events”Титаните Dream Theater издадоха албум, в който съвсем ясно си пролича чувството на облекчение, което са изпитвали след раздялата с големия Майк Портной. В единадесетият си албум, Theater звучат свежо. Именно това е най-точното определение за мястото на “A Dramatic Turn Of Events” сред останалите издания от дискографията на прогресив легендите. Метълизираният звук от последните албуми сега дава път на по-мащабен, прог-рок почерк, с многоизмерна и наситена музика, при която за първи път от много години песента и мелодията не правят компромис заради излишни изблици на техничност.
7. Autopsy – “Macabre Eternal”Е, просто няма такъв изрод като Крис Райфърт! Само този човек (?) е способен на подобни извратени, безумни, тотално психопатски вокали. Ръмжене, дълбоки грухтежи, истерични крясъци на отчаяние, дори злокобен речетатив в “Sadistic Gratification” – това е истински празник за всеки одскуул дет-метъл фен, но и кошмар наяве за съседите ви. Приятно впечатление в първия студиен албум на Autopsy от 16 години насам правят жестоките китари и сола (!) на Дани Коралес и Ерик Кътлър и можем да въздъхнем с облекчение, че завръщането на Autopsy не помрачи легендата, а й придаде още по-мракобесен оттенък. Страхувайте се!
8. Toxic Holocaust – “Conjure And Command”В четвъртия си албум, Toxic Holocaust доказаха окончателно, че са именно онази част от траш пъзела, която не може да пасне в общата картинка. Тук имаме и траш, и олдскуул блек в традициите на Venom и Celtic Frost, класически хеви метъл китари, както и силни хардкор влияния при вокалите. В крайна сметка “Conjure And Command” е албум, който с лекота се отличава от стотиците траш издания, както и един от малкото, които ще се харесат както на кръст-пънковете, така и на дет-метълите.
9. Antichrist – “Forbidden World”Третата шведска група в топ десетката за 2011-та са олдскуул трашърите Antichrist, които направиха силно впечатление не на кой да е, а на лидера на Darkthrone Фенриз, който им обърна специално внимание в култовия си блог. Оказва се – заслужено, защото в дебюта си “Forbidden World” Antichist ми докараха силни болки във врата. Спрете да въздишате по “Infernal Overkill”, “Agent Orange” и “Show No Mercy”, а слагайте елечето с нашивките и белите маратонки с дълги езици! It’s time to thrash ‘till death!
10. Widow – “Life’s Blood”Това беше може би най-приятната изненада миналата година. “Life’s Blood” e липсващото звено между Metal Church, W.A.S.P. и Crimson Glory. Тук има страхотни китарни мелодии, дрезгави вокали, спийд-метъл изблици, поднесени под формата на един прекрасен хеви метъл албум, който ме зарадва в пъти повече от новитe издания на Vicious Rumors и Jag Panzer. Всичко в тези 12 парчета е направено по правилния начин и без да блестят с особена оригиналност, Widow издадоха най-добрия американски хеви метъл албум.
