Продължиаваме с мото-обиколката на Балканите с Фори. В началото поехме към Македония, днес от Охрид ще преминем в Албания.  Приятно четене:

Балканкан

част втора

От Охрид към Албания

   

  Да сме някъде в Албания ли викате? По-скоро не... Всъщност почти да...

Намираме се в албанската част на Охрид.

Квартирата, която открихме (или по-точно тя ни откри, но за това след малко) е точно до офисът на местното ДПС. Спомням си, когато за пръв път дойдох в Охрид пак в тази част на града открих място за нощувка. На плахият ми поглед над района в недоумение къде точно да си оставя мотора да нощува, тогава собственикът (местен албанец) ввъзмутено ми каза: "Няма да се притесняваш! Това е албанската махала! Ние не сме като онова крадливо племе македонците! Щом моторът е пред моя хотел, значи е на мой гост и никой няма да пипне нищо, гарантирам..." Не, че много му повярвах, но нямах друг избор, а и излезе прав човека в крайна сметка-сутринта моторът си ме чакаше непокътнат на тротоара пред хотела... Но да спуснем воала на миналото и да се върнем обратно в действителността. Влязохме в

Охрид

към девет вечерта. Аз водех "колоната" като старо куче, което безпогрешно познава града (естествено излязохме на крайбрежната алея, а търсехме не точно нея) и тук се получи една доста ккомична ситуация, която после Асен ми пресъздаде цветно и с подробности. Понеже движението вечер в централната част на Охрид си е натоварено, а и както вече споделих не знаех точно на къде сме се запътили, аз бях съсредоточил цялото си внимание около това, което се случваше пред мен, а зад мен дори и поглед не хвърлях. Бях убеден, че Асен ме следва и няма да се загубим! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В това време някакъв чичко със старо колело (без скорости) се опитвал да ни догони, предлагайки ни квартира (а всъщност ние точно такава и търсехме), но тъко ни достигнел и аз съм дръпвал напред. Човекът ни правил знаци да спрем и викал нещо по нас, ама няма кой да си гледа в огледалата, а Асен притеснен да не ме загуби, също давал газ след мен. И така по протежение на няколко светофара. Когато човекът най-после успя дда ме спре, беше ттолкова запъхтян, че сега пък аз не можах да разбера какво иска и пак подкарах напред без да му обърна внимание! Добре, че тогава Асен успя да ме спре та в крайна сметка намерихме чудесна квартира на чудесна цена, че и с навес в двора за моторите. Е, чичката се поизпоти още малко, щото сега трябваше да преведе цялата процесия от едно колело напред и два мотора зад него през половината град, докато стигнем до неговият дом!

      Естествено не може да дойдеш в Охрид и да нне излезеш на среднощна разходка! Дъждът беше спрял оконччателно така че метнахме по едни сухи дрехи и се впуснахме из дебрите на нощен Охрид...

Естествено излязохме на алеята около езерото, помотахме се из стария град, напред и назад по главната улица, където мало и голямо правеше точно същото като нас. Не пропуснах да потърся с поглед по витрините някой от онези култови и колоритни надписи като "бараме жена за работа" и "перем ауто", но като изключим тея дребни подробности и това, че в албанската част на центъра всичко беше както е било у нас по турско време, някак...всичко си ми беше като у дома. Дори и факта, че можеш спокойно да пазаруваш с български левове! Е тук вече чувството, че родната ти валута е конвертируема е неописуемо :D Фактът, че беше вече среднощ някак естествено ни навеждаше на мисълта за обилна вечеря. Да, но къде? То, нали знаете, който много избира, накрая си остава гладен, но ние имахме късмет - попаднахме на точното място -

клубът-заведение на местният (или един от местните, ако спазваме балканските традиции: колкото мотористи-толкова и клубове) мотоклуб.

Хапнахме, пихме по бира...по две и бяхе готови заспали - пусто това с ЕГН-то не прощава...

   

Сутрин. Есенна сутрин. Есенна сутрин в Охрид. СУХА есенна сутрин в Охрид.

Ставаме, стягаме скромния багаж и....толкоз. В главата ми натрапчиво звучи "И толкоз" на Митьо Таралежков и смущава спокойствието на бръмбарите, които традиционно си я обитават (главата ми де)... http://youtu.be/cKh9mcv5uf4 http://www.youtube.com/watch?v=cKh9mcv5 ... re=related Гледайки финалните надписи на "Лешпер" се връщам десетина години назад във времето... "Найлона" в Повдив. Аз, Жана, Попа, Кольо Хипаря, Дедо Роско и Дедо Юли. "Искам бира със водка. Нищо друго неща". И така по няколко пъти за тази вечер. Попа вече спи на масата, а ние с останалите с фъфлещи пиянски тиради мечтаем да пътуваме. Да пътуваме много. Животът ни да бъде едно голямо истинско пътуване подобно на Керуак, Бъроуз, Буковски, Уортън, Селин (но не Дион)... Животът да бъде осмислен, а не сив и стандартен. И ето - сега съм жив и живея цветно. Пътувам! Излизаме навън и бързаме да тръгнем. С консенсус решаваме, че ще оставим кафето и закуската за по-натам (кой да ти каже колко дълъг, изтощителен и гладен ден ще ни предстои). Моторите кротко почиват под навеса в двора. С изненада установявам, че и каската ми е останала забравена снощи да седи кротко на кормилото и се сещам преди време Гошо как си беше заебал мотора в Котор на един тротоар с ключа в запалването и каската върху кормилоо, но...това са минали работи :)

      Заглеждам се и по комшийските мотори (вечерта хазяина ни каза, че има и други мотористи при него). Комшиите се оказват хървати (или поне моторите са с такива номера).

 

  Заглеждането ми е естествено най-вече по ето това старо сузуки. Лигите ми текат естествено. Много, адски много се кефя на подобни олдтаймери и особено на пътешестващи олдтаймери...

    На излизане от Охрид естествено спираме да заредим, а на бензиностанцията е едно от такситата на

култовата македонска таксиметрова компания "Бел мерцедес".

 

  Е как да не се сетиш за култовата песен от ерата на ранната демокрация: http://vbox7.com/play:111508a1 Потегляме. Времето обещава да е "преобладаващо с прекъсвания", точно каквото и а нас ни трябва, за да прекосим безпрепятствено албанско-черногорско-косовските планини.

     

Посоката е Струга и ГКПП-то с Албания,

което е горе на високото над езерото. Настроението на "групата" е на ниво. Хладно е, но ето тук е истината, която осмисля философията на моториста - празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри, десетки, стотици километри, които гумите жадно да захапват и претворяват в емоции... В твоите емоции...

    Мдаааа.... Времето, както вече споделих, нямаше нищо общо с вчерашните дъждове и студове. Времето беше прекрасно. А за гледката откриваща се малко след граничният пункт нямам думи. Който е минавал оттам знае за какво говоря! Тук снимките трудно могат да пресъздадат настроението и усещането, което поражда откриващата се панорама! Пътят за кратко минава по билото на планината, а хоризонтът е чист... Докъдето стига погледът „планини, планини, до тях планини и между тях пак планини“, да цитирам един ветеран-мотУрист   

 

      От другата страна ни се предлага една

различна гледна точка (албанската) към Охридското езеро...

Всъщност, едно от нещата, които допринасят за атрактивността на езерото е обграждащите го планини, на фона, на които от една страна гледката е величествена и внушителна и от друга човек има варианти за различна панорамна гледна точка върху него. От източната му страна е планината Галичица, по които почти отвесни баири се вият серпентините на малкото планинско пътче, което я прекосява и открива панорама от една страна към Охридското езеро, от друга към Преспанското езеро на изток. Ако сте гледали филма "Караула" той е сниман точно на Галичица високо над Охридското езеро. От западната му страна са планинските зъбери на албанските планини, от които са и нашите снимки.

 

 

          Започваме стремглаво да се спускаме. След като влизаме в

първото по-голямо населено място Perrenas,

забелязвам, че Асен доста активно оглежда обграждащия ни ориенталско-албански хаос! Все пак за пръв път е в Албания, а тук си е доста колоритно и сходно единствено с Косово и Санджак. Аз поне за друго толкова неевропейко изглеждащо място в Европа не се сещам...

В Елбасан решаваме да не влизаме,

защото първо нямаме време, второ - не изглежда да загубиме нещо от невлизането си в града и трето - има подобаващо здраво задръстване. Хващаме по тесният, но натоварен и за сметка на това с безброй 180 градусови завои път. Скоро не бях пъплил с 20 по албанските чукари... Бях позабравил какво е усещането да превключваш главно от първа на втора и обратно и да пускаш крак по завоите, докато внимаваш някой замаян албанезе да не те прати да береш гъби в дерето! Мантинели естествено няма, но за сметка на това природни красоти дал Господ.

    Спираме да отпочинем и се полюбуваме на природните красоти. Аз съм леко изнервен, защото разбира се, за да няма скука има някакъв технически проблем с коня... С доволнно кисела физиономия, започвам разбор на ситуацията. А ситуацията е едно неприятно прекъсване и загуба на тяга баш в най-активните за този мотор обороти - демек 4-5000. Този път бях добре подготвен откъм инструментариум и резервни части, така че не се притесних кой знае колко, но вгорчаването на деня ми си беше факт... В интерес на истината ключ за свещи все още не си бях купил, но бях сигурен, че точно този важен атрибут Асен е сложил в неговите джаджи :D Тъй като ми се видя много сложно да се хващам да сменям свещи (а и ме помръзваше ако си говориме откровено), смених набързо CDI-то (естествено носех резервно и естествено нищо не се промени следователно проблемът не беше в него)! Мъдро заключих, че тогава някоя свещ ще да е дала фира (все пак бяха на 17000 км) и прекъсвайки продължих напред... Просто трябваше да си имам едно наум при изпреварванията иначе к'во толкова :D

В Тирана се шмугнахме с рогите напред.

Естествено и двамата не знаехме накъде да поемем, нито имахме кой знае каква възможност да се звериме по табелите докато се опитваме някакси да оцелеем в столичния трафик. Естествено се загубихме. Естествено трябваше да прибягнех до високите технологии - GPS-а на Асен. С негова помощ криво ляво се заизмъквахме от града, докато моят мотор тотално започна да прекъсва, глъхне и губи мощност. Правех отчаяни опити да го форсирам, та дано се отпуши нещото, което според мен се беше запушило, прекъснало или ебем-ли-му-мамата-там-какво... Аха, аха да загасне, придърпа, присеца, зад мен естествено подсвиркваха и попсуваха и дзверо изведнъж се отпуши! Навих газта докрай и минах като малка гара Асен, който в този момент беше намалил да ми покаже (или каже) нещо. Добре че бяхме в края на града и нямаше повече светофари, а и Асен вместо да се чуди и мае просто ме последва с пълна газ :D Докато се потях обилно от създалата се ситуация и ядно псувах све, се сетих за статията, която Гошо преди време ми беше пратил за Албания и под чиято снимка гордо се мъдреше надписът "Еди кой си ден на еди кой си месец 2000 година - откриването на първият светофар в столицата на Албания Тирана"... :D

      А защо съм цопнал тук горната размазана снимка ли? Ами, защото малко след като я бях направил (вече споменах за заниманието си да карам и снимам едновременно по разни скучни прави пътища като горния), щях аз също да се размажа, а след мен и Асен както се оказа на по-късния разбор! Щях да се размажа в мерцедес естествено! Все пак бяхме в Албания :D Та подведен от вече непрекъсващият ми мотор и в опитите ми да се изчисти всичко, което евентуално може да се е задръстило, а и от правият, хубав път, аз карах колкото върви мотора и изпреварвах стегнато и методично всичко по пътя (а всичкото хич не беше малко). Да де ама една жена от "всичкото" внезапно реши да завива някъде наляво или може би да спре в отсрещния банкет (нещо, което са ми правили в Косово и едвам не се претрепах, за да не се ударя! МПС-то от насрещното както си караше просто ми сече пътя и спря в моя банкет...). Та жената просто намали рязко и тръгна да завива докато аз изпреварвах поредните две три коли (на прекъсната осева държа да подчертая!). Е, този миг, мигът, в който трябваше да избера дали да вляза съвсем в насрещното с надеждата, че прелюбезната дама все пак ще ме види и ще спре безумната маневра, или да пробвам да намаля максимално та да се ударя максимално по-леко в колите пред мен, в този миг, чувайки свистенето на блокиралата задна гума, осъзнах моторът ми колко ужасно НЕ спира! Все едно нямаше спирачки!... Разминахме се... На косъм... Как и аз не знам... По-късно разбрах, че Асен е влязъл директно в насрещното, за да не се забие в мен!

На първата бензиностанция спряхме,

не толкова да заредим и да пием кафе, колкото да спрат да ми треперят краката от екстремната случка. Бензиностанция, на която съвсем по балкански се опитаха да ни извъртят с парите и курсовете им едни спрямо други... Да, ама ние не сме тъпите и клиширани западняри! С нас момчетата бяха сбъркали адреса! А невинната грешка, с която искаха да ни врътнат беше от порядъка на 40%! После и лелката в кафето се опита да ни врътне с едно 30-тина процента ама....Да, бе да! :D Определено останаха разочаровани от нас, но за сметка на това благо ми разрешиха да пуша отвън на масичката на 3 метра от колонките! Албански стандарти-ходи ги разбери...  

    След половинчасова почивка, бодро скочихме пак на конете - планините в далечината ни зовяха! Тепърва ни предстоеше най-атрактивната част от маршрута - уникално разбитият главен международен път Шкодер-Хан И Хотит и каньонът, който трябваше да прекосим през планината Проклетия, за да влезем в Монтенегро...

      Очаквайте продължението Автор: Златомир Попов Снимки: авторът * - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски – бел.авт.     Други разкази, свързани с Обиколка на Западните Балкани – на картата:КЛИКАЙТЕ!