Глаголът сработвам се не е толкова нов и означава, че работя в синхрон с някого, пасвам си с някого в съвместната дейност. Отскоро обаче той се употребява като невъзвратен, със значение ’показвам добри резултати, работя успешно; проработвам’, което вече е регистрирано в Речник на новите думи в българския език (Съст. Е. Пернишка и др. С., 2010, с. 406).
Ляо ме запита дали тази употреба е основателна. Да, според мен е основателна и изразителна. В сработвам/сработя несъмнено се усеща хармонията между отделните части на механизма, която е необходима за успешното му действие:
…[Гонзалес] знаеше какво да прави – концентрация в своите сервис геймове и мощна игра на бекхенда на Надал. Планът сработи и Надал дори нямаше шанс за пробив през втория сет.
Искаме да членуваме в структура, чийто модел на общуване и работа са сходни с тези в държавите с традиции в това отношение. Ако моделът сработи, той може да се приложи и в други структури на Камарата на архитектите в България.
Механизмът може да сработи и при контакт с други обекти или при наличието на определени външни условия:
Ходих днес на фитнес и реших да се изтегля на кантара [...] Скучно ми беше, така че превключих показанието във фунтове. Погледнах и отминах. След по-малко от 5 минути неистов женски писък разцепи залата. Капанът сработи!
В резултат на земетресението ще сработи аварийната защита на реакторите.
Г.В., който има опит с руска техническа документация, предположи, че думите са навлезли в българския език с преводите от руски (сработать), но аз съм скептична, защото влиянието на руския беше силно допреди двадесетина години, а глаголите сработвам и сработя едва напоследък разшириха употребата си.
А вие как гледате на тях? Сработват ли при вас нещата, или просто проработват?
