Съботата е странен ден, най – странния от всичките седем.
След кратък спор във Фейсбук, на колко години са мъжете, като самосъзнание, стигнахме до единадесет, най – прекрасната възраст за един мъж.
Защото НИЕ 11 годишните вярваме, че: има феи, рицари, дуели, че Ришельо е гаден, тролове, играем баскет със синът си на вързано и неговите 5 са си негови, а не съм му пуснал, двамата бием отворковците от 7 ми клас, пак на баскет и сме отбор, двете момчета на 41 и 9 ...
Бяха четири.
Отворковците.
Размазахме ги.
След това се смяхме на малкото отстанал сняг навън с децата, които проведоха здравата игра, бой със снежни топки и топлих ръцете им в моите, защото бяха без ръкавици.
И на онзи 42 – годишния дето си беше облякъл детето с грейка за ски.
И защото вярваме в ...
И защото и след 120 години ще казвам на жена си: Любов моя
А тя ще ме гълчи за децата, защо нямат ръкавици.
Аз съм на 11 и ще си остана на толкова.
Дори и след 120 години.
Малкото останало щастие в живота ми.
