Има всякакви книги - тъжни, смешни, тъпи, увлекателни. В зависимост от вътрешната нагласа ги подреждаме в класации и категории в съзнанието си, за да извикаме спомена за тях при необходимост. За всяка такава книга може да се каже по нещичко. Но има и книги, които те оставят безмълвен, изпиват мозъка ти, разпръскват душата ти на хиляди частички... За тях се пише най-трудно!
Прочитът на книгата на Валентина Радинска "Ние с Коко: Крикор Азарян отблизо" беше най-стойностното нещо, случило ми се в началото на Новата година. 316 страници, изпълнени с толкова болка, мъка и с една огромна любов - всепомитаща, опрощаваща, красива като вишнев цвят, здрава като столетно дърво...
За тази книга не мога да напиша нищо. Знам само, че след като я затворих, плаках дълго. И не толкова за един голям човек, напуснал сивотата на земния свят, колкото за хилядите хора, минаващи през живота като пеперуди, пърхащи от цвят на цвят и неспособни да се спрат, да осъзнаят колко по-важни неща има и какво е истински ценното...
Леко документалният стил на книгата през цялото време ми напомняше, че това е ДЕЙСТВИТЕЛНА история, любовна приказка въпреки всичко и всички.
Г-жо Радинска, БЛАГОДАРЯ!
