Студено ли ви е? Ама в къщи е топличко, нали? А какво ще кажете да пренощувате в ледено легло в леден хотел? Няма да ходим много далеч – такъв хотел има и в близката нам Австрия. Александър ще ни заведе до Кицщайнхорн в австрийските Алпи.
Приятно четене:
![Австрийските Алпи край Кицщайнхорн]( "Алпи – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Ски- писти в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Ски- писти в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Сноуборд край Кицщайнхорн, Австрия]( "Сноуборд край Кицщайнхорн, Австрия")
![Сауната на ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Сауната на ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Легло в ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Легло в ледения хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Лека нощ! – Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия]( "Лека нощ! – Леден хотел в Алпите – край Кицщайнхорн, Австрия")
![Австрийските Алпи край Кицщайнхорн]( "Австрийските Алпи край Кицщайнхорн")
Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн
Австрийските Алпи
Има хора, които се чувстват добре в руслото и такива, които не ги свърта в класическото ежедневие.
Вторите търсят разнообразие, приключения, човешка топлина, себе си, нещо друго ...
След Индия, нашето русло нямаше как да бъде същото, от друга страна желанието да видиш да продължиш в този дух е като краста.
Отвъд Полярния кръг в Швеция от години съществува леден хотел. Направен само от лед, привличащ ентусиасти с това, че е различен. За наша радост подобна концепция беше пресъздадена далеч по- близо до България – в Австрийските Алпи.
Отдалечеността на само 1200 км няма как да не изкуши, а факта, че е разположен в един от добрите зимни курорти на Австрия – Капрун, е още един довод защо да го посетим
Тръгваме на 25 януари в полунощ с автомобил за Капрун с идеята да сме там ранния следобед. Предупредени сме да внимаваме в Сърбия, където тъмния балкански характер, се проявявал нерядко. Освен това полицията не приема благодарности ако нарушите някое правило, за което мога лично да свидетелствам. Гледам да спазвам основното правило на находчивия шофьор – караш с до 10 км над ограниченията и никога като водеща кола.
Перфектно планиране на целия маршрут може да се направи на www.viamichelin.com.. Пътя минава през Загреб и Любляна, в
Австрия
влязохме през тунела Караванкен. На повечето места приемат кредитни карти и евро за заплащане на пътните такси. В Австрия и Словения трябва да си купите и винетка.
Ива се пробва в ролята навигатор с променлив успех. Променлив, защото все пак стигаме до крайната точка, но по невероятни планински пътчета, непоказани дори на картата, по която тя се ориентира.
Алпите са .... Алпи,
но пък и толкова гъсто населени по родните стандарти. Капрун се намира близо до Залцбург и Zell am See. След 13 часа пътуване вече се намираме пред базовия лифт на Kitzsteinhorn (http://www.kitzsteinhorn.at/).
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Преобличаме се като за нощувка на открито на Полярния кръг в колата, слънцето се вре сред щръкналите голи склонове на Алпите.
За да е по- интересно, има два лифта, които те отвеждат на едно и също място горе в планината, което за свикнал с недоимъка на инфраструктура българин е странно, необяснимо дори. Следваща линия те отвежда още по- близо до слънцето.
Слизайки на тясно плато, си поразен от природата, съоръженията, гледките. С просто око се забелязват поне 10 ски-влека, огромен алпийски център приютява гладните и изморените, а по десетките писти, които се виждат е невъоръжено око, скиори и сноубордисти джиткат увлечени от гравитацията и адриналина.
На такова място Банско изглежда като дилетански център, създаден за начинаещи хлапета. Запазваме си за другия ден сноубордове – Ива доволно потрива ръце, невиждала подобна инфраструктура в десетгодишната си сноуборд практика, моя втори път на дъска пък ще е в Алпите, хм.
Любезния ни домакин Кристиян ни посреща с моторна шейна, за да ни отведе до ледения лагер. Шейната, както разбираме по- късно случайно, давайки си вид на неразбиращи немски, е активен участник в изхвърляне на постхранителни биологични отпадъци от ледения лагер.
Леденият хотел (кампус)
се изгражда вече втора година от Volvo в съучастие с Nokia и тази година повода е новото Volvo XC70 - www.icecamp.at . На 2500 м връз глетчер се гушат 8 иглута и централна зала – всички те построени от сняг и лед.
В централната „сграда” има зали за вечеря, бар, малко комерс - мобилна стока на Nokia и Volvo. Пейките са от лед, застлани с еленски кожи, чувството е като в бърлогата на Супермен с леденото му убежище.
С падането на нощта четеш в погледите на другите гости увеличаващи се въпросителни „Как се стигна до тук – да вися на 2500 м в нищото, за да прекарам нощта в ледена дупка” – или поне такъв е моя прочит на удължените физиономии.
Получаваме подробности за строежа, оборудването и поддръжката на ледената обител.
Леденият бар е най- лежерната и топла част
от комплекса, питиетата могат да бъдат и горещи ако не ти стиска.
Започваме с вечеря – един добър старт на общностното преживяване. Температурата в залата е около и под -5, но фондюто и великолепния Грюнер верлинер вдигат телесната темература и настроение.
Съседите по трапеза - германци на средна възраст - са се озовали тук след Коледен подарък към девойката, което може би обясняваше липсата на особен ентусиазъм у нея.
После излизаме да наблюдаваме демонстрации на няколко пишлемета, мастъри на сноуборда – те безизразно позират на фотограф от местно лайфстайл списание. Барабар с професионалистите и аз се мъча да хвана някой интересен кадър, но без светкавица не се получава (оправдавам се).
Времето рязко се сменя по време на нощния ни преход в планината, на който се обучаваме на животоспасяващи практики – току виж са ни и потрябвали с ураганния вятър и обилен снеговалеж – над половин Австрия се стоварва снежен ураган. На покрива на планината в тъмата и брулеща вигрушка си припомняш колко нищожен си и зависим. Яростта на бурята те прави единствения човек на света, здравото стискане на Ива не е достатъчно да те върне в реалността. Не можем да отчетем липсата на светлинно замърсяване, небето е непрогледно.
Не разбираме много за оцеляването в екстремни планински условия - вятърът заглушава инструктора, снегът замъглява очите и съзнанието, леденото иглу е желана защита.
Любезните домакини ни предлагат и сауна – мобилно съоръжение, приличащо на голяма бъчва с колела и комин. Работата е, че течаща вода няма, което се компенсира от изобилието на сняг наоколо. След сауна се топваш в която пряспа ти кефне – разнообразието от преспи и ледени буци наоколо е голямо.
Както може да се допусне,
бяхме единствените, които пробваха услугите на мобилна сауна на върха на Алпите,
комбинирайки я с търкане със сняг в окото на снежна буря около полунощ.
Време е за лягане, време е за леденото иглу.
Малко факти: входа към нощното ни обитание е тесен тунел от сняг, закриван от набързо скована врата, за да се озовем в малък купол от лед и сняг, в чийто център кокетно е положено 2/2 метра кубче лед – нашето легло. Леглото е постлано с парче топлоизолация и еленови кожи. За да е романтиката пълна, бутилка Moët & Chandon се осветяваше от няколкото свещички.
Спи се в хималайски спален чувал,
на главата си нахлузваш маска за банков обир. Това задължава целувките да се осъществяват като при ескимосите – с нос. Тъй като вътре температурата по правило едва ли стига до нулата, трика е да се опушкулиш така, че никакъв въздух да не влиза в спалния чувал.
Още с влизането в иглуто имаш чувството, че се връщаш в изначалната утроба, а опашкулвайки се в спалния чувал, вече знаеш откъде излизат ония психотеории, че човек иска да се върне в първоизточника.
Противно на средностатистическата консервативна мисъл, да спиш в ледено иглу може да бъде романтично, т.е. приятно, забавно, сгряващо, заедно. Всъщност различното не е ли предпоставка вече за романтичното? Какво по- голямо споделяне от това да се гушиш на 2 реда еленски кожи, увит в хималайски спален чувал, пиещ чаша шампанизирано вино, чийто мехурчета пречупват светлината от свещите и се отразяват в снежните стени на иглуто. И всичко това на изолирано място в сърцето на Алпите?!
Да се върнем на практичното:
не се препоръчва да спиш облечен с дрехи,
тъй като те пречат на правилната циркулация на въздуха вътре в спалния чувал. В резултат можеш да измръзнеш, ако спиш с 2-та си пуловера например. Физика.
Ние решихме да съединим двата спални чувала и аз да топлоотдавам, а Ива да се грее. Лош избор, тъй като при сън е трудно да достигнеш оня синхрон и повтаряемост извивките на тялото тъй щото да не се отвори и миниатюрна дупчица, през която да нахлуе стадо (или ято?) пингвини. В средата на нощта разделихме чувалите, взели си поука ако тръгнем към Хималаите. Вятърът навън подшушваше, че сме из висините в нищото.
Сутринта нахлу в иглуто буквално отвсякъде
През скромно скованата врата се беше промъкнал половин метър сняг. Поривите на бурния вятър, завихрил се около иглуто не създаваха най- силното чувство за сигурност, а светлината призрачно се прецеждаше през ледено-снежния покрив. Все пак бяхме в центъра на зимна виелица високо в планината.
Оказа се, че последни сме се изклюпили, а часа беше едва към 9.30. Оставили всичко зад гърба си, не мислим, че е кой знае какво да прекараш поне една нощ в ледено иглу насред Алпите. Горещия чай и топла закуска оформят цялото преживяване като опит за цял живот. Виелицата проваля намерението ни да се пуснем по пистите, но и така преживяването е пълно.
Автор: Александър Костадинов
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Алпите – на картата: КЛИКАЙТЕ