Нали ти разправях за един запас със сирена? Та в този запас се беше скрил и един стилтън, чиито ред вече дойде. Първо пробвах да направя скоунсите с горгонзола и не помня още какво, като използвах за основа рецептата за хлебчета с песто и пармезан. Разбира се не включих нито песто, нито пармезан, но пропуснах и маслото като си мислех, че заместването му с мазното маскарпоне ще даде добър резултат. Не бях далече от „добър резултат“, но не и такъв какъвто си го представях.
На втория опит реших да използвам по-силно синьо сирене, защото исках то наистина да се усеща. И този път не пропуснах маслото, което дава един прекрасен въздушен и хрупкав резултат, от което за пореден път се убедих, че то няма заместител. Или по-точно – равен на себе си заместител. Също както някои други продукти, които не бих заменила с абсолютно нищо в определени рецепти. Самата дума „заместител“ не един път е била повод за дискусии в моето обкръжение, а изводите, които си правя, са че като цяло думата не звучи добре и ме подтиква да се съмнявам в заместителя или продукта с него.
Тази тема вероятно ще бъде развита черно на бяло по-късно, ако намеря достатъчно добър повод (с други думи – да съм набрала яко) за да се изкажа, което не означава, че напълно игнорирам заместителите, особено ако те са наистина по-добрия избор. А за него става въпрос във втората част на рецептата и това е домашното сладко от червени боровинки.
За моя радост те вече се намират в две търговски вериги в София (надявам се и в други големи градове) и какво по-голямо вълнение от това да направя първия си опит с тях. Ето на това казвам добър заместител, пред готовите продукти. Освен това мога да си играя с него, като му добавям различни аромати. И както би се очаквало от гореспоменатото, не пропуснах да го направя.
Идеята за скоунсите се избистри изведнъж в търсене на начин да оползотворя синьото сирене. Къде по-лесно щеше да е да го наръся някъде – я върху салата, я в сос за паста, но нямаше да ми бъде толкова интересно, както при настоящото предложение. В самото начало на идеята мислех да сервирам скоунсите с едно много хубаво домашно сладко от череши, подарък от Ралица. За нейните сладка може да прочетеш в Гладната акула. След като го отворих, обаче то моментално влезе в употреба (изобщо не е за учудване) за един много бърз десерт, роден от наличности в кухненския долап. (Това не е синоним, наистина си имам долап, даже понякога се изненадвам какво съм скрила в него. Даже ми се иска да имам два.) Останах без сладко, но пък имах пресни червени боровинки. И така завършва тази история. Край.
Опа, не е край. Този край е начало на цялата рецепта, от която може да вземеш едното (скоунсите) или другото (сладкото) или самата идея и да ги приложиш където и както сметнеш за добре. Едното и другото като две отделни неща са еднакво заслужаващи внимание и вкусни, но заедно изграждат нещо повече от вкус – усещане за равновесие и наслада.
Скоунси със стилтън и сладко от червени боровинки
Скоунси със стилтън
Посочените количества са за 15 броя с диаметър 6 см.
Продукти:
- 200 гр. брашно + допълнително за разточване
- 1 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- щипка сол
- 60 гр. студено масло, нарязано на кубчета
- 100 гр. сирене стилтън
- 120 мл. студено прясно мляко
- допълнително прясно мляко за намазване
- 30 гр. едро счукани орехи за поръсване
В голяма купа се смесват брашното, захарта, бакпулверът и солта. Добавя се маслото и се намачква с пръсти докато сместа стане на трохи. Добавя се сиренето, като се натрошава в сместа и отново се разрохква с пръсти в брашното. Накрая по малко се добавя млякото и с бързи движения се оформя тесто.
Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина 7-8 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 6 см. Изрезките от разточеното тесто се събират с бързи движения без да се месят и отново се разточва тесто с дебелина 7-8 мм. Изрязват се още кръгове. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Всеки кръг се намазва с малко прясно мляко и се поръсва с едро счукани орехи. Орехите се притискат леко в тестото за да се залепят. Скоунсите се пекат в предварително нагрята фурна на 200°C за 18 минути или докато станат златисто кафяви. Охлаждат се върху решетка.
Сладко от червени боровинки
Адаптирано от epicurious.com
Посочените количества са за приблизително 500 грама сладко.
Продукти:
- 340 гр. пресни червени боровинки
- 200 гр. захар
- сок от 1 портокал
- 250 мл. вода
- 3 пресни листа индрише
Всички съставки се смесват в тендера, слагат се наумерен огън и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути като се разбъркват периодично. Сместа трябва да се сгъсти леко и боровинките да омекнат.
Сварените плодове се минават през цедка. Отделят се люспите, семките и индришето, и се изхвърлят. Пюрето, което остава се охлажда на стайна температура при често разбъркване. Когато изстине може да се изполва или да се съхрани в буркан, в хладилник до 1 седмица.
Сглобяване и консумация: Моето предложение е скоунсите да се разделят на две по хоризонтал. Всяка половина се намазва с малко крем сирене и се слага по една лъжица от сладкото. Похлупва се с другата половина и се изяжда бавно, без премляскване и с концентрация върху обединяването на всички вкусове.
Това вече наистина е край… на тази история.
Скоунс със стилтън и домашно сладко от червени боровинки от Йоана Петрова - Кулинарно
За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.