Рядко съм срещала по-подходящо заглавие на книга: „Виртуален роман“. Да, всичко си остава съвсем виртуално в този роман. И нищо не се случва. От корица до корица – съвсем нищо. Подмамващата реклама за разбулване на една задкулисна виртуална тайнственост, самата авторка – скрита зад ника си Mia2442, любопитството към актуалността на темата... всичко си остава някак недоволно измамно.
И дори това, че „Всички лица и събития са действителни… само „ник”- овете са сменени…“ не може да направи историята по-интересна. 42-годишната Миа с 24-годишен виртуален дух, изживяваща се в интернет пространството като 30-тинагодишна... Объркана жена на средна възраст с дъщеря тийнейджър и безличен брак. Интелигентна, със самочувствие, лекар – това няма значение, когато те погълне инертността на интернет. Бягството от реалността във виртуалността е на един клик растояние. За Миа това е сайт с игри на табла, които невинно прикоткват, и чат, който порочно пристрастява. Първият сблъсък с интернет има такова свойство да обсебва и да размива реалностите и това е познато на мнозина – един наболяващ съвременен проблем.
Звучи като да има хляб за роман? Е, да, но само със звученето си остава. През цялото време трябваше да си припомням, че това не е дневник на 15-годишна ученичка, защото в романа тази червена лампичка се задейства единствено от отпратките от време на време към работата и семейството на героинята. Всъщност ако наистина беше писан от тийнейджърка, поне можеше да е малко по-пикантен в наивността си и да развие един цветен и подробен дневник на фантазиите. Тук дори и това е осакатено.
Все пак, за да докажа, че не съдя сляпо, ще призная, няколкото достойнства на книгата. Първото е лекото й четене (уви, на лековато четиво, което бързо отлита след прочитане). Но има и нещо повече – всяка книга, в която читателят успее да се огледа, си е струвала четенето. На мен това докосване ми се размина, може би от чисто поколенческа дистанция, но съм сигурна, че много жени могат да закимат одобрително с глава и да се съгласят с Миа, да съпреживят, разберат и почувстват вълненията й. Жени тъкмо като нея.
Да, световната самота е страшна и виртуалното убежище може да се окаже една фабрика за осъзнато сънуване... но това само по себе си не създава роман.