Някой каза в Twitter, че лафът на деня бил: “Я, аз теб съм те виждал някъде!”.
Чудих се от къде познавам много от хората във фоайето, докато на установих, че май просто съм ги виждала на TEDxBG миналата или по-миналата година. Гледах Илиан Милинов втренчено поне 30 секунди докато се сетя, че това е пича с готините ключодържатели, който говори през 2011. Всъщност в залата, а и на сцената, имаше много презентатори и участници от минали години.
Един от многото проблеми на България е, че е малка. Толкова е малка, че дори и с една-два читави конференции, пак накрая едни и същи хора, говорят почти едни и същи неща навсякъде. Което не омаловажава тези хора, техните идеи, каузи и труда им. Просто България е толкова малка, че вероятно един ден всички в залата на TEDxBG ще са презентирали на конференцията.
Накрая ще е един кръг от познати, както всичко у нас. Общо взето така се чувствах и тази събота. Отидох да се видя с приятели и познати, прекарах един ден в приятна компания, сред не-сиви, не-унили, енергични хора, които са един много малък процент от хората в България.
TEDxBG 2012 беше хубав. За мен тази година нямаше “Wow, I am inspired!” ефект, но въпреки това конференцията беше хубава. Това не е критика. Всъщност аз нямам нужда от този ефект, аз съм на етапа след него – работа и постоянство.
Не, няма нужда от Wow, има нужда да си тук.
*извинявам се за кофти снимката, но това си е моята торба, снимана преди да пия кафе тази сутрин.