Берлин е пълен с остатъци от близкото минало и когато съм там, ми е интересно да намирам парченца от историята. Една от историческите забележителности, която не съм забелязъл да се препоръчва често е Гробището на социалистите.
Това е нещо като Пантеон на социалистическите идоли-водачи. Интересни са ми методите, с които комунистическата идеология се е старала да измести религията, използвайки чисто религиозни похвати. Култът към мъртвите е показателен пример за това, а Гробището на социалистите е нещо, което не съм виждал в други държави. Паметникът е полукръг, в който са наредени гробовете на видни социалисти от началото на активното движение през първите десетилетия на 20-ти век, до партийните функционери, починали в последните дни на ГДР. В центъра на кръга има паметна плоча (обелиск), около която са плочите на най-почитаните лидери – Роза Люксембург, Карл Либнехт и Вилем Пик.
По възпоменателните плочи може да се научи много за значимите събития в ранните години на социалистическата идея: организирането на първите работнически бунтове, борбите по време на Ваймарската република, участието в гражданската война в Испания и репресиите от фашистите. Надписът на плочата „Die Toten mahnen uns“ („мъртвите ни напомнят/предупреждават“) е колкото валиден за тези ранни години, толкова и за времето, когато победилият социализъм взима властта.
А когато се намеси властта, историята става мръсна. Ранните социалистически лидери са били от образованата и сравнително заможна буржоазия и са изразявали модерни и прогресивни за времето си идеи. Биографиите на социалистите, погребани след 1948-та винаги включват беден работническо-селски произход, съчетан с рязко комунистическо просветление, в следствие от престой в СССР.
Социалистическата идея се е зародила в Германия и съветизирането на понятието и целите на комунизма е струвало животите на много от убедените социалисти, които не са желаели да приемат подмяната на идеите им. Ако считате, че сталинизмът е бил брутален спрямо идеологическите си врагове, то ви препоръчвам да проучите какво се е случило с идеологическите съмишленици, които са опитали да отстояват своето виждане, без да приемат доминацията на СССР.
Разликата между утопичния и победилия социализъм е видна и по надгробните паметници. Погребаните след 48-ма са със стандартни, еднообразни плочи, а дори гробовете на старите социалисти носят и изразяват тяхната индивидуалност. Цветята на гробовете са друго нещо, което ми направи силно впечатление. Снимките са от студен декемврийски ден, а както може да видите – на много от плочите имаше свежи цветя.
И до днес в Германия дебатът за по-доброто възможно устройство на обществото не е мъртъв. На много места из Берлин може да се видят графити „kommunismus ist möglich“ и колкото и да съм наясно с практическата невъзможност на идеята, продължава да ми липсва балансът,с който хората със социалистически убеждения допринасят в обществените дискусии.