Америка
Америко, аз ти дадох всичко и сега съм нищо.
Америко, два долара и двадесет и седем цента,
17 януари 1956.
Вече не понасям собствения си разум.
Америко, кога ще спрем човешката война?
Отиди се изчукай с атомната си бомба.
Не ме притеснявай, не се чувствам добре.
Няма да си напиша поемата, докато не се оправя.
Америко, кога ще си ангелска?
Кога ще свалиш дрехите си?
Кога ще видиш себе си от гроба?
Кога ще си достойна за милионите си троцкисти?
Америко, защо библиотеките ти са пълни със сълзи?
Америко, кога ще изпратиш яйцата си в Индия?
Писна ми от твоите психарски желания.
Кога ще мога да вляза в супермаркета и да купя това,
което искам, само с красотата си?
Америко, все пак само аз и ти сме перфектни, а
не оня свят.
Твоите машинарии са прекалено много за мен.
Ти ме караш да искам да бъда светец.
Трябва да има и друг начин да решим този спор.
Бъроуз е в Танжер и не мисля, че ще се върне,
това е зловещо.
Ти на зловеща ли се правиш или всичко е просто
тъпа шега?
Опитвам се да стигна до важното.
Отказвам да изоставя своята мания.
Америко, не ме блъскай, знам какво правя.
Америко, цветовете на цъфналите сливи падат.
От месеци не съм чел вестници, всеки ден
съдят някого за убийство.
Америко, чувствам се разнежен заради Уоблис.
Америко, бях комунист, когато бях дете и
не съжалявам.
Пуша марихуана при всеки удобен момент.
Седя вкъщи дни наред и зяпам розите
в гардероба.
Когато отида в Чайнатаун се напивам и никога не чукам.
Изяснил съм си нещата и ще има неприятности.
Трябваше да ме видиш да чета Маркс.
Психоаналитикът ми мисли, че съм напълно наред.
Аз няма да кажа „Отче наш”.
Аз имам мистични видения и космически вибрации.
Америко, още не съм ти казал какво стори ти на чичо
Макс, когато той се завърна от Русия.
Обръщам се към теб.
Ще се оставиш ли животът на духа ти да се води от
списание „Тайм”?
Обсебен съм от списание „Тайм”.
Чета го всяка седмица.
Корицата му ме зяпа всеки път щом се прокрадна край
бонбонения магазин на ъгъла.
Чета го в сутерена на библиотеката в Бъркли.
Винаги ми говори за отговорност. Бизнес-
мените са сериозни. Филмовите продуценти също.
И само аз съм несериозен.
Идва ми наум, че аз съм Америка.
Отново си говоря сам.
Азия се надига срещу мен.
Нямам никаква надежда за успех.
Най-добре да прегледам националните си ресурси.
Националните ми ресурси са съставени от
марихуана милиони гениталии негодна за издаване
литература която лети с 1400 мили в час
и двадесет и пет хиляди лудници.
Не казвам нищо за затворите ми или за милионите
онеправдани, които живеят в саксиите ми
под светлината на пет хиляди слънца.
Аз разруших бордеите във Франция и Танжер
ще ги последва.
Амбицията ми е да стана Президент, въпреки че
съм католик.
Америко, как мога да напиша свещено молебствие в твоето
глупаво настроение?
Аз ще продължа като Хенри Форд строфите ми са
индивидуални като неговите автомобили
и в голяма степен всички са от различен пол.
Америко, ще ти продавам строфи за $2500 парчето $500
се спускат към старата строфа.
Америко, освободи Том Муни.
Америко, Сако и Ванцети не трябва да умрат.
Америко, аз съм момчетата от Скотсбъро.
Америко, когато бях на седем майка ми ме заведе на Ком-
унистически срещи продаваха ни шепа леблебия
за всеки билет билетът струваше пет цента и
речите бяха безплатни всички бяха ангелски и
сантиментални относно работниците всичко беше
толкова искрено нямаш и представа колко беше
хубаво партито през 1835 Скот Ниъринг беше
величав стар човек истински мъж Майка Блор ме
разплака веднъж аз видях Израел Амтър прям. Всеки
май беше шпионин.
Америко, ти всъщност не искаш да воюваш.
Америко, лошите руснаци са виновни.
Руснаците, руснаците и китайците.
И пак руснаците.
Русия иска жива да ни изяде. Руската мощ е
полудяла. Иска да ни вземе колите направо
от гаражите.
Желанието й е да заграби Чикаго. Нуждае се от Червен
Рийдърс Дайджест. Тя желае автозаводите ни в Сибир.
И голямата бюрокрация да пълни нашите бензино-
станции.
Това не е хубаво. Ох. Ще научи индианците да четат.
Нуждае се от големи черни негри. Ха. Ще накара
всички ни да работим по 16 часа на ден. Помощ.
Америко, това е доста сериозно.
Америко, с такова впечатление оставам след като гледам
телевизора.
Америко, това коректно ли е?
Добре ще е да се захвана бързо за работа.
Вярно е, че не искам да се присъединя към Армията или
да въртя струг за прецизни части, а и без това съм
късоглед психопат.
Америко, разчитай на помощта на педалското ми рамо.
Бъркли, 17 януари, 1956
Алън Гинсбърг
- - -
за тази поема ме подсети преди време иван димитров
когато ме помоли да му пратя преводите си на гинсбърг
които съм правил през март 2004 година