Аз съм от онези хора, които не симпатизират твърде много на протестите. Че държавата ни има нужда от промяна, че сметките за тока (и за парното, защо за тях никой не протестира - ЧЕЗ е частна компания, Топлофикация София - не) са безбожно високи, че хората са бедни, политиците - едни и същи най-малко от 20 години насам и голяма част от тях - корумупирани и наяли се до спукване - съгласна съм напълно. Хубаво беше също така, че спряхме най-накрая да си траем като овце и показахме на ББ, а и на всеки следващ премиер след него, че правителството му може да бъде свалено от нас.
Още от началото на протестите следя активно какво пишат западните медии за случващото се тук, защото икономиката ни е твърде зависима от чуждестранни капиталови потоци. Не е в наша полза да внушим на чуждите компании, които са имали интерес да инвестират в България, че страната ни не е политически стабилно място, с което да ги прогоним към Румъния или дори Сърбия. Още по-лошо би било да стреснем настоящите капиталовложители и да се започне едно изтичане на пари навън от България.
Западните медии също така пишат, че кризисните мерки (austerity measures, както ги наричат - или казано иначе, якото затягане на коланите, което Дянков с пълно право наложи) са една от причината за провала на правителството. Че не е лесно и приятно да се пести - не е. Но е за наше добро. По време на цялата криза България запази финансова дисциплинираност и показатели като бюджетен дефицит към БВП и външен дълг към БВП бяха едни от най-добрите в ЕС. Не мога да подчертая достатъчно дебело колко важни са подобни фактори за привличане на нови инвеститори (от които ние имаме отчайваща нужда, ако искаме да има повече пари в тая държава). Няма икономист, който ще ви каже, че по време на криза е добре да се харчи с широки пръсти. Пък и не само по време на криза - виждаме много добре докъде стигна Гърция след дългогодишно живеене извън чергата. Нима искаме да стигнем Гърция? Или Испания?
Този въпрос настрана, друго нещо ме безпокои: срещам не малко свидетелства за това, че протестите, особено тези неделните в София, са нова форма на забавление. Миналата седмица трябваше да сменя 3 транспорта, за да се прибера вкъщи, като ми отне час и половина, не 20 минути, но имах възможност да мина пеша покрай Орлов мост. Направи ми впечатление, че имаш едоста групи младежи, доста вероятно ученици. Деца, които не са плащали сметка за ток през живота си, нито пък разбират нещо от политика или икономика, че да имат някакви смислени искания. Също така известно време в интернет се тиражираше снимка на една девойка, направила стриптийз по време на един от протестите. Не ми стигат грозните думи, че да опиша гледката на това да видиш момиче, което с едната ръка си показва ци*ите, а с другата държи националния флаг. Ако това е бъдещето на България, то, благодаря много, не е много по-добро от настоящето или миналото. Ако ще се ходи на протести, защото е по-забавно от това да висиш в някое задушно кафе, благодаря много, аз ще си седя вкъщи.
Корупцията и бюрокрацията са два от основните проблеми, които се изтъкват като трън в очите на чуждестранните инвеститори. Корупцията и бюрокрацията идват от политиците. Може да сме недоволни от сегашното (тоест вече миналото) правителство, но така или иначе в политическия живот гледам едни и същи мутри от много време насам. Не познавам нито един от моите приятели, който да има политически амбиции. Всички бягат от политиката като от чума. Искаме някой друг да ни оправи проблемите...
Не обичам клишета, но в случая смятам, че е много на място да цитирам онази много популярна фраза на Ганди (?): Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Още от началото на протестите следя активно какво пишат западните медии за случващото се тук, защото икономиката ни е твърде зависима от чуждестранни капиталови потоци. Не е в наша полза да внушим на чуждите компании, които са имали интерес да инвестират в България, че страната ни не е политически стабилно място, с което да ги прогоним към Румъния или дори Сърбия. Още по-лошо би било да стреснем настоящите капиталовложители и да се започне едно изтичане на пари навън от България.
Западните медии също така пишат, че кризисните мерки (austerity measures, както ги наричат - или казано иначе, якото затягане на коланите, което Дянков с пълно право наложи) са една от причината за провала на правителството. Че не е лесно и приятно да се пести - не е. Но е за наше добро. По време на цялата криза България запази финансова дисциплинираност и показатели като бюджетен дефицит към БВП и външен дълг към БВП бяха едни от най-добрите в ЕС. Не мога да подчертая достатъчно дебело колко важни са подобни фактори за привличане на нови инвеститори (от които ние имаме отчайваща нужда, ако искаме да има повече пари в тая държава). Няма икономист, който ще ви каже, че по време на криза е добре да се харчи с широки пръсти. Пък и не само по време на криза - виждаме много добре докъде стигна Гърция след дългогодишно живеене извън чергата. Нима искаме да стигнем Гърция? Или Испания?
Този въпрос настрана, друго нещо ме безпокои: срещам не малко свидетелства за това, че протестите, особено тези неделните в София, са нова форма на забавление. Миналата седмица трябваше да сменя 3 транспорта, за да се прибера вкъщи, като ми отне час и половина, не 20 минути, но имах възможност да мина пеша покрай Орлов мост. Направи ми впечатление, че имаш едоста групи младежи, доста вероятно ученици. Деца, които не са плащали сметка за ток през живота си, нито пък разбират нещо от политика или икономика, че да имат някакви смислени искания. Също така известно време в интернет се тиражираше снимка на една девойка, направила стриптийз по време на един от протестите. Не ми стигат грозните думи, че да опиша гледката на това да видиш момиче, което с едната ръка си показва ци*ите, а с другата държи националния флаг. Ако това е бъдещето на България, то, благодаря много, не е много по-добро от настоящето или миналото. Ако ще се ходи на протести, защото е по-забавно от това да висиш в някое задушно кафе, благодаря много, аз ще си седя вкъщи.
Корупцията и бюрокрацията са два от основните проблеми, които се изтъкват като трън в очите на чуждестранните инвеститори. Корупцията и бюрокрацията идват от политиците. Може да сме недоволни от сегашното (тоест вече миналото) правителство, но така или иначе в политическия живот гледам едни и същи мутри от много време насам. Не познавам нито един от моите приятели, който да има политически амбиции. Всички бягат от политиката като от чума. Искаме някой друг да ни оправи проблемите...
Не обичам клишета, но в случая смятам, че е много на място да цитирам онази много популярна фраза на Ганди (?): Бъди промяната, която искаш да видиш в света.