Книгата на проф. Жил Липовецки ме грабна още със заглавието и впоследствие с анотацията, която прочетох. В момента е в ръцете ми и предстои да бъде прочетена, но желанието да споделя за нея още преди да съм напълно убеден, че има някаква (висока) стойност, надделя. Правя го и понеже усещам, че няма как да ме разочарова. Рядко някоя книга може да вдъхне такова доверие само от няколко реда и едно заглавие. Затова ще кажа само няколко думи и ще цитирам част от прочетеното в бързината.
"Цивилизацията на желанието", така нарича Липовецки модерната епоха, изграждаща се от втората половина на ХХ век, а модерния човек - Homo consumericus. Това се вижда ясно във все по-неистовия стремеж към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания. В същото време все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и религията, към политиката и културата, към свободното време. Сякаш консумирането се превръща в самостоятелна империя, чиито предели са безкрайни.
Но щастлив ли е Homo consumericus?
Мисля, че знам отговора на този въпрос, но ми се иска да разбера още нещо за това щастие. Препоръчвам книжлето! :)
Текстът е част от архива на "Аз чета", първото му публикуване е на 15.08.2008 г.
