Обожавам книгоиздаването. В тази индустрия има нещо магнетично. От бизнес гледна точка книгите са перфектен продукт – веднъж създадени, те са буквално неунищожими. Дигиталните копия означават, че процесът на книгоиздаването сега е във висша степен децентрализиран. Най-сетне, ако работата е свършена добре, книгите могат да носят солидна възвръщаемост.
Но това не изчерпва книгоиздаването.
Има я и духовната, емоционална страна. За мене нищо не може да се сравни с това да държа в ръце антикварна книга. Самият текст отразява мислите и чувствата на автора в собственото му време, гънките и намачкванията говорят за радостта, която различни читатели са усещали през годините на съществуване на книгата... има нещо неповторимо в това. Така че видиш ли нова партида книги да излиза от печатницата, трудно е да не фантазираш за бъдещето, което предстои за всеки екземпляр.
България разполага както със сериозен минал каталог от влиятелна литература, така и с широк спектър от утвърдени и начинаещи писатели, пълни с идеи и постижения, които очакват да бъдат забелязани на сцена отвъд собствените ни граници.
Макар че първоначалната магия на книгата отчасти се губи при превода, аз споделям идеята на моя издател, че в процеса на превода опитният преводач, който има отношение към дадения текст, би могъл дори да добави нов пласт към него. Не е просто като да се копират и вмъкнат оригиналните думи в езика на превода, а по-скоро да се прекроят така, че да оптимизират въздействието им в конкретния контекст.
Ако имаме налице добри преводачи и редактори и ако ги съчетаем с малък екип за реклама и разпространение, вярвам, че само след няколко години бихме могли да видим нашите местни автори представени на света. Тъй като сме малка страна, достатъчно ще е неколцина автори да получат международно признание за постиженията си, за да се стоплят сърцата ни, насърчавайки всички да се изпълнят с гордост.
В момента в страната съществуват няколко сериозни награди и малки фестивали, посветени на различни области в литературата. За да привлечем международно внимание и да увеличим шансовете авторите ни да бъдат представени по-широко, мисля, че трябва значително да окрупним един от съществуващите сега фестивали, за да стане наистина забележително събитие, празнуващо световната литература. Аполония в Созопол би била идеален кандидат – утвърден опит, съчетан с мизансцен, който да вдъхнови сърцата и умовете на посетители от цял свят.
Такъв фестивал би довел световната книгоиздателска общност в България и би ни позволил да представим авторите си на собствен терен и при собствени условия. Необходимата инвестиция би била нищожна в сравнение с резултатите, които биха могли да се постигнат.
Между другото, мисля, че книгоиздаването и образованието като цяло биха получили голяма подкрепа, ако се сложи край на назадничавата практика да се облагат книгите в България с ДДС. Това е просто абсурдно.
* Откъс от книгата на Боян Ст. Бенев „Две поколения” (ИК „Жанет 45”). Заглавието е на редакцията.
