Както вярвам в Дядо Коледа, защото съм абсолютно сигурен, че някъде в едно друго време има един откачен старец, който следи добрите ми дела и ми носи подарък.
Както вярвам във феите, сукубите и троловете.
Както вярвам в Емил от Льонеберя.
Както вярвам, че има Хвърчащи класни стаи.
Както вярвам в неправотата на Ланселот и неговата правота в една от най- прекрасните приказки на света.
Както вярвам в един Малък Оловен Войник.
Всъщност, както вярвам на Ханс Кристиян Андерсен.
Защото, Майка Тереза е приказка, която всяко дете на този свят трябва да чуе.
И защото, ако спрем да вярваме в приказните неща се превръщаме във възрастни, стари хора, които само броят стотинките на съседа.
Независимо от годините си.
И ми се ще, ей тъй на, да съм я познавал.
И поне веднъж да съм се докоснал до обвитите и с вени ръце.
За коя ли говоря?
За Майка Тереза.
Единсвената истинска приказка, на която съм бил свидетел.
