Коментарът е дело на млад колега журналист, който работи в медиите от 2006 година насам без прекъсване. Поради свои съображения желае да запази анонимност.
Роден съм в средата на 80-те години, израсъл съм в началото на 90-те. Освен с началото на прехода, дъвките „Турбо”, вафлите „Куку-Руку”, мутрите, убийствата, знаете ли с какво още аз ще запомня тази епоха? С това, че имаше само една телевизия, 1-2 радиа, няколко вестника, а интернет беше все още екзотична „американска” дума.
Та ето в тази епоха израснах аз. И съм много щастлив, че се случи точно тогава. Защото получих шанса (и може би моето поколение е едно от последните) сам да оформя мирогледа си, без ежедневно мозъкът ми да бъде промиван и някакви трътлести лелки от телевизора да ми казват кое е добро и кое – не.
Днес положението е истинска трагедия. Има стотици канали за информация, тя се поднася от хора със съмнителни способности да изпълняват толкова отговорна професия като журналистическата, а качеството на продукцията е под всякаква критика. Не искам да звуча като пенсионер, който е недоволен от „младите” и „новото”, но… едно време наистина не беше така.
Все още си спомням телевизията на 90-те. Тя не беше изпълнена с 24 часа глупости. Сякаш и сериалите не бяха толкова малоумни, колкото са в момента. Не ме заливаха ежедневно с някакви риалити-формати, а някакви чичковци и лелки, които обикалят от телевизия в телевизия да ми казват, че еди-кой си е направил нещо страхотно, като е пръднал пред цяла България, защото това показвало например бунта му срещу нещо си.
Т.е., през 90-те години ние имахме правото сами да оформяме мирогледа си. Тогава медиите, или поне аз останах с такова впечатление, играеха основната си роля – на медиатор на информацията. Никой не се опитваше да ми сдъвче видяното и да ми каже какво да мисля. А сега? Сега е ужас!
Сега всеки те поучава, всеки се прави на анализатор (явно включително и аз) и смята, че мнението му е единствено, неповторимо и всеки трябва да го следва. И тъй като журналистическата професия е в ръцете на откровени некадърници, на тези образи им се дава ежедневна трибуна. Без да са направили нищо смислено в живота си, те стават лидери на мнение. Безотговорна постъпка на хората, които би трябвало да мислят за обществото, а не за собствения си рейтинг.
Далеч съм от мисълта, че съм някой корифей в професията. В никакъв случай не се смятам за нещо повече от сивата област в бранша. Но поне съм имал възможността да видя как се прави журналистика от кадърни хора и съм си взел поуките от това. И сега мога поне да дам мнението си. Да погледна извън себе си и да си кажа: „Не, това не го правиш добре!” Или пък да го кажа и за другите…
Та какво се получава сега. Медиите, които в днешно време възпитават децата и младите, какво им дават всъщност? Плоски риалити-формати, турски сериали, инфантилни токшоута, още по-инфантилни „развлекателни” програми, откровено тъп или просташки хумор, чалга (и българска, и чуждестранна) и насилие. Е, какво искаме тогава да излезе от младите българи.
Ами ще излязат скотове. Ще излязат хора без собствено мнение. Ще излязат едни глупаци, които лесно могат да бъдат моделирани от силните на деня. Ще излезе един пластилин…
Жалко за израстващите сега млади българи. Твърде малко сред тях могат да мислят. И те вече се ориентират как да си тръгнат от тук. Така ще оставят страната ни на профаните. На тези, за които две ракии, една салата, малко чалга (независимо дали българска или чуждестранна) и една руса кифла с тигрово облекло е еманацията на хубавото изкарване.
Не искам да звуча назидателно, макар че точно така се получава. Но е факт – съвсем скоро ще бъдем в ръцете на хора с ниски чела, със средно образование и с разболяващ се черен дроб. Ето тази България създадоха медиите.
С борбата за лесен рейтинг, с даването на трибуна на откровени идиоти и назначаването на работа на хора, с акъл колкото грахово зърно. Защото в един момент всеки си помисли, че може да е журналист, че това е сладка и лесна работа. И наистина е такава, ако нямаш позиция, ако си прост(о) папагал, ако не ти пука за случващото се около теб. За съжаление, това са и журналистите, и медиите у нас в момента.
Те създадоха днешната България. Или, хайде, да не е само тяхна вината, но имат основна заслуга. Чалгизацията на родината ни е дело на хората зад екрана, зад микрофона, на клавиатурата, на тези, които продадоха съвестта си заради парите от реклами на Краси Гергов. Понякога наистина ме е срам, че съм журналист…
![]()
![]()
![]()
Роден съм в средата на 80-те години, израсъл съм в началото на 90-те. Освен с началото на прехода, дъвките „Турбо”, вафлите „Куку-Руку”, мутрите, убийствата, знаете ли с какво още аз ще запомня тази епоха? С това, че имаше само една телевизия, 1-2 радиа, няколко вестника, а интернет беше все още екзотична „американска” дума.
Та ето в тази епоха израснах аз. И съм много щастлив, че се случи точно тогава. Защото получих шанса (и може би моето поколение е едно от последните) сам да оформя мирогледа си, без ежедневно мозъкът ми да бъде промиван и някакви трътлести лелки от телевизора да ми казват кое е добро и кое – не.
Днес положението е истинска трагедия. Има стотици канали за информация, тя се поднася от хора със съмнителни способности да изпълняват толкова отговорна професия като журналистическата, а качеството на продукцията е под всякаква критика. Не искам да звуча като пенсионер, който е недоволен от „младите” и „новото”, но… едно време наистина не беше така.
Все още си спомням телевизията на 90-те. Тя не беше изпълнена с 24 часа глупости. Сякаш и сериалите не бяха толкова малоумни, колкото са в момента. Не ме заливаха ежедневно с някакви риалити-формати, а някакви чичковци и лелки, които обикалят от телевизия в телевизия да ми казват, че еди-кой си е направил нещо страхотно, като е пръднал пред цяла България, защото това показвало например бунта му срещу нещо си.
Т.е., през 90-те години ние имахме правото сами да оформяме мирогледа си. Тогава медиите, или поне аз останах с такова впечатление, играеха основната си роля – на медиатор на информацията. Никой не се опитваше да ми сдъвче видяното и да ми каже какво да мисля. А сега? Сега е ужас!
Сега всеки те поучава, всеки се прави на анализатор (явно включително и аз) и смята, че мнението му е единствено, неповторимо и всеки трябва да го следва. И тъй като журналистическата професия е в ръцете на откровени некадърници, на тези образи им се дава ежедневна трибуна. Без да са направили нищо смислено в живота си, те стават лидери на мнение. Безотговорна постъпка на хората, които би трябвало да мислят за обществото, а не за собствения си рейтинг.
Далеч съм от мисълта, че съм някой корифей в професията. В никакъв случай не се смятам за нещо повече от сивата област в бранша. Но поне съм имал възможността да видя как се прави журналистика от кадърни хора и съм си взел поуките от това. И сега мога поне да дам мнението си. Да погледна извън себе си и да си кажа: „Не, това не го правиш добре!” Или пък да го кажа и за другите…
Та какво се получава сега. Медиите, които в днешно време възпитават децата и младите, какво им дават всъщност? Плоски риалити-формати, турски сериали, инфантилни токшоута, още по-инфантилни „развлекателни” програми, откровено тъп или просташки хумор, чалга (и българска, и чуждестранна) и насилие. Е, какво искаме тогава да излезе от младите българи.
Ами ще излязат скотове. Ще излязат хора без собствено мнение. Ще излязат едни глупаци, които лесно могат да бъдат моделирани от силните на деня. Ще излезе един пластилин…
Жалко за израстващите сега млади българи. Твърде малко сред тях могат да мислят. И те вече се ориентират как да си тръгнат от тук. Така ще оставят страната ни на профаните. На тези, за които две ракии, една салата, малко чалга (независимо дали българска или чуждестранна) и една руса кифла с тигрово облекло е еманацията на хубавото изкарване.
Не искам да звуча назидателно, макар че точно така се получава. Но е факт – съвсем скоро ще бъдем в ръцете на хора с ниски чела, със средно образование и с разболяващ се черен дроб. Ето тази България създадоха медиите.
С борбата за лесен рейтинг, с даването на трибуна на откровени идиоти и назначаването на работа на хора, с акъл колкото грахово зърно. Защото в един момент всеки си помисли, че може да е журналист, че това е сладка и лесна работа. И наистина е такава, ако нямаш позиция, ако си прост(о) папагал, ако не ти пука за случващото се около теб. За съжаление, това са и журналистите, и медиите у нас в момента.
Те създадоха днешната България. Или, хайде, да не е само тяхна вината, но имат основна заслуга. Чалгизацията на родината ни е дело на хората зад екрана, зад микрофона, на клавиатурата, на тези, които продадоха съвестта си заради парите от реклами на Краси Гергов. Понякога наистина ме е срам, че съм журналист…
