Невена Гюрова: Извинявам се. Че вярвах на митологията за Бойко

Благодаря на Сотиров от блога на Иво, че ми помогна да разбера защо ми се повръща. Същото чувство имах няколко месеца след като ни приеха в ЕС, същината е "оти ручахме жабетата", в днешния случай - "оти требеше на Светиня Му толкова да му верваме?

За разлика от Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев, Иво Прокопиоев, Валенто Василев и други знайни и незнайни герои аз си признавам греха - блогът ми пази следите - хранех илюзията, че необразованият неграмотен простак с природен интелект ще може да управлява дабре. Или с по-парфюмираните изразни средства на Иван Кръстев - да правим дясна либерална политика през популизма. Това бе идеята на неформалния кръг, работил за изливането на бойковия фундамент и те не го криеха. Говореха го по дискусии в Червената къща, пишеха го по вестници. Аз се зарибих на идеята "Бойко - тъпото овчарче, което ни слуша какво да прави" от статията на Иван Кръстев за популизма в "Капитал" и слушах на кръга дискусии за новия популизъм в "Червената къща".

Всичко това бе преди 4-5 години. Разбирам се и ми е гадно от мен. Моето опиянение от поредното политическо инвитро отмина за около година, далеч преди да изберем човекоподобното да ни управлява. Директният ми грях е гласуването за маймуната на частичните кметские избори (отсделно е, че тогавашният кандидатът на ДСБ бе едно не е за говорене). По-лошото е, че пред времето, когато вярвах в идеите на Иван Кръстев, съм спомогнала за объркването на много други хора - чрез това, което говорех с приятелите си, чрез това, което пишех в блога си.

Висоцки има една прекрасна песен - "Чужая колея", в която казва най-общо, че който не се противопоставя на конформизма на останалите, работи за този конформизъм. Или-или. -->  Чужаяя колея (метафора)

ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.


Владимир Висоцкий

1973

[видео]

[край на видеото]