Парад на клишетата, така накратко може да се опише рекламната кампания на Тертер, която така упорито се върти. Чудесни продуктови кадри. Някои чуждици – рицар в логото и изписване на латиница. Хубаво, прост и често доста ефективен подход, ама с това ценово позициониране, докъде може да се стигне.
Цената е фантастична за два продукта, които са основни за българското семейство. Реално българинът не разбира само от политика и футбол, а и от суджук и сирене, и ракия разбира се. Опитите в така утвърдилата се икономическа обстановка да се налагат “необяснимо” скъпи марки в народни, масови сегменти са обречени на противоречив успех. Масовият потребител знае кой кашкавал е добър и че 20 лв/кг е неоправдана цена, защото за 5лв по-малко се хапва бая добър продукт. Потребителите знаят и че млякото се изкупува за стотинки от българските ферми. Много не знаят, че сериозни количества от суровината се внасят, та често не ядем баш българско сирене. Скъпата опаковка може да привлече някаква потребителска прослойка, но последната вероятно ще си купи и гауда/ементал на неособено по-различна цена. При сиренето и кашкавала има достатъчно качествени продукти, в чиято цена не е калкулирана рекламна кампания за половин милион лева и картон напоен със зелена боя.
А за такива невярващи, като мен, в началото Фикосота организира най-феноменалната промоция в магазин. Момиче облечено с тертерова униформа ме питаше дали съм опитвал марката и като казах, че не съм тя отвърна “Ето там може да си вземете”. Ей така се гради доверие в продукцията, но да не забравяме, че Тертеровците не са били от най-успешните български династии, макар да са имали крава на герба си. Дали ги е бивало в сиренето?