Гостува ми in2h20. 
Дошло ли е времето за първото правителство от български блогъри? Те са красноречиви и ангажирани, често се прехранват от интересите си. Те живеят в мрежи от контакти и трябва да познават съвремието, в което оперират.
В общият случай имат заявена гражданска позиция и не практикуват автоцензура. Отношението им към традиционните медии еволюира в посока зачитане на индивидуалните свободи. Трябва ли да дадем шанс на комуникатори с критичен поглед върху модерното и сивото в ежедневието, които да решават вместо нас? Може ли нещо толкова важнo, каквото е образованието и възпитанието на децата, да се довери на младите?
Опитите групата да бъде описана като хомогенна и обединена около нещо, започват и завършват с България. Те декларират как настоящата ситуация трябва да се трансформира в нрави и ценности ’2012. Блогърите си вземат правото да коригират официалната обществена картина с конкретни примери за лична инициатива, споделен опит и добри практики. Да списваш блог е лична дисциплина, а не позиция на страничен наблюдател. Те трябва да поддържат езикова хигиена. Възможно ли е да надраснеш личния си интерес, да платиш с частната си територия в името на нещо по-голямо ? Осъществимо ли е да не се оплетеш в гледната си точка и да култивираш търпение за изслушване на всички въвлечени страни? Защо ни е власт на идеи, проспекти и инициативи, ориентирани в Европейско бъдеще? Време ли е, като тях – представители на една динамична общност, посветена на технологиите, да вземем участие в съвремието си?
Те не са партия, а букет от вярвания и заблуди – като нас, остaналите. Нямат си официоз, инвеститор и се кълнат в абстрактни технически решения. Точно като останалите се срамуват от популисти, не практикуват политическа коректност и са винаги на линия – за критики и похвали. Но могат ли да вдигнат завесата на пренебрежението и да изчистят образа на страната от Могилино, синтетичния наркотик и публичните разстрели без осъдени? Как ще гарантират сигурността за слабите, болните, самотните или необразованите? Виждаме ли липсващото красиво? Взираме ли се в обикновения ден на обикновения човек, гледаме ли между мислите, четем ли между редовете, капсулирали времето? Ще могат ли да мислят високо, както си мечтаем държавниците ни да можеха да правят? Ще успеят ли да се сработят и да стигнат до съгласие за националното добруване?
Като читател с очаквания, днес ще ги потърся за решения, от които утре да не ни се налага да се срамуваме пред децата, семействотo, приятелите, колегите и общността. И аз като вас търся качество в заобикалящото ме и ще ви запитам: имате ли готовност и смелост да ми го доставите?
Filed under: Взето от другаде, Моите пет стотинки
