преди няколко седмици
се изненадах да прочетапесен XII
на езра паунд на български
но сериозният поет
ми достави по-голямо удоволствие
три параграфа за фалшифицирането и писателите:
Тук опираме до въпроса за неморалността на лошото изкуство. Лошото изкуство е неточното изкуство. Това е изкуство, което фалшифицира докладите си. Ако някой учен фалшифицира своя доклад, нарочно или от небрежност, ние го смятаме или за престъпник или за лош учен, в зависимост от величината на провинението, и съответно или го наказваме или го презираме.
Ако е фалшифицирал докладите в родилно отделение, за да запази поста си или за да се сдобие с повишение и блага от градската управа, може и да мине незабелязан. Ако откаже да фалшифицира доклади, може да загуби финансови облаги, но във всеки един от случаите, неговата пошлост или неговата смелост ще бъдат забелязани само от малцина. Въпреки това, на никого не би му хрумнало да води спор по такъв случай. Неспециалистът бързо би разбрал дали докторът заслужава похвала или порицание.
Ако един писател фалшифицира доклада си за човешката природа, за своята собствена природа, за идеала си за съвършенство, за идеала си за това, онова или нещо друго, за бога, ако бог съществува, за животворната сила, за естеството на доброто и злото, ако доброто и злото съществуват, за силата на вярата или съмнението си в това или онова, за степента на радост или страдание, които изпитва; ако писателят фалшифицира докладите си по тези въпроси или каквито и да било други неща, за да се пригоди към вкуса на своето време, към правилата на суверена или удобството на заварен морален код, то този писател лъже. Ако лъже нарочно, от желание да лъже, ако лъже от лекомислие, от мързел, от страх, от каквато и да е небрежност, той лъже, независимо от всичко, и би трябвало да бъде наказан или презрян в зависимост от величината на неговото провинение. Провинението му не е различно от това на доктора и в зависимост от позицията му и естеството на неговата лъжа, той е отговорен за бъдещи актове на потисничество и недоразумения. Дори и лъжите му да бъдат известни само на малцина, или истиността на казаното от него да се знае само от малцина. Дори и да мине без порицание за едното и без похвала за другото. Дори и да бъде наказан съответно за своето престъпление или само от презрението на тези, запознати с престъплението му. И вероятно е долност по-скоро, отколкото престъпление. Но може би няма нищо по-лошо от това да знаеш, че си долен пес и да знаеш, че някой друг, дори един единствен човек, също го знае.