Всеки студент по журналистика е чул поне 100 пъти по време на следването си – медиите трябва да са толерантни към малцинства, да се въздържат от език на омразата и т.н.
На фона на това – прочетете вестник „7 дни спорт”, който пише като официоз на Ку-клукс-клан в заглавието си: „Новите в ЦСКА – италианец, швед и две чернилки” (18 януари 2012 г.)
Само че някой се сеща да реагира само при най-ярките, най-натрапчивите примери на “език на омразата”. На фона на това, читателю, чети и слушай с повече скептицизъм всичко, което излиза всеки ден. Слушай и чети, защото често ксенофобията е маскирана зад зле направени маски на „закон” и „ред”...
В петък, 20 януари, медиите ни съобщиха, че Община София ще направи повече масирани проверки за гратисчии, които пътуват от и към ромските квартали. Щели да пуснат повече контрольори, съпроводени от общинска полиция, по тези линии.
Не прочетох нито едно мнение от журналист, че такъв метод на етническо профилиране от страна на местните власти е недопустим в държава с претенции за „член на ЕС”.
Попита ли някой журналист – защо така? Какво ви дава право да прилагате етническо профилиране? Когато през 2001 г. в САЩ федералната служба ФБР започна да прави проверки по летищата по признака „етнос”, медиите ги изядоха с парцалите.
У нас има не просто търпимост към ксенофобията и към всички други фобии към различните, но липсват и наченки на минимална чувствителност по този проблем. Медиите си сънуват своя безкраен летаргичен сън.
У нас трябва не десетилетие, а век на ромското включване. Впрочем и това е вероятно кратък срок за България.
А сега към медиите... Нямам информация колко журналисти, редактори и главни редактори са от най-дискриминирания етнос, ромския. Или колко учители и директори на училища са от този етнос.
От къде да дойде включването? Кой кого да включи?
