Вчера гледахме това на TEDxAUBG.
Днес прибирайки се от разходка се разминахме с майка, която каза на детето си: “Виж каква хубава немска овчарка!”. Веднага реагирах (с усмивка!): “Не е немска овчарка, помияр е.”. “Ама как е помияр? Вижте колко е хубав, то му личи, че е гледан.” – каза бабата. “Всъщност няма значение, много е красив.” – заключи накрая.
Винаги държа да се знае, че Вихър е помияри няколко пъти случайни граждани са ми се карали как може да говоря така за собственото си куче.
Държа да се знае, че не знаем коя е майка му, нито кой е баща му. Няма потекло, нямаме идея какви породи има в него (ок, често гадаем, но колкото да се намираме на приказка). Държа да се знае, че е прибран от калта и че не приличаше на нищо като го взех – беше грозен, болен, свит и миришеше лошо. Държа да се знае, не защото така изтъквам някакви мои геройства или постижения. Да, постигнали сме много, но първо този успех не е без помощ – it takes a village, както ме научи Мартин, а и имахме голяма доза късмет. Аз – да ми се падне точно това куче и да срещна помощ, той – да е той. Не знам дали бих имала успех с друго куче, защото не съм dog whisperer.Аз съм просто човек, който винаги се е разбирал по-добре с животи и който в един момент си даде сметка, че е поел отговорност и дори да му се вижда по-голяма от колкото може да поеме, трябва да я поеме, защото от него зависи живот. Буквално. Най-хубавото нещо, което съм правила.
Държа да се знае, че е Вихър е помияр, за да се знае, че всеки може стига да му се даде шанси да се работи с него. Никое от качествата, или недостатъците му, не се дължи на селекция, цена или работа със специалисти. И всеки един помияр, който видите да обикаля казаните до блока ви може има същите заложби, просто не е имал същия късмет. Забравете за развъдници и развъдчици, не могат да ви гарантират перфектното куче. Перфектното куче си го правите вие с възпитанието и грижите за него.
Помиярите са като картофите в Прусия
Те са мръсни, болни, лаят под терасите ни и никой не ги иска вкъщи. Нормално е. Като си пуснеш телевизора не виждаш рошав помияр във филмите и рекламите, които те убеждават, че с покупката на маргарин (примерно) и твоето семейство може да е перфектно.
Помиярите имат силна нужда от ребрандинг, за да започнем да се движим по-бързо към решаването на проблема с бездомните. Имаме нужда хората да искат да си вземат помияр, да си го кастрират, да го отглеждат в тях на дивана, да го обичат и да се гордеят с това, въпреки че често ще ги гледат странно като си извеждат кучето на разходка.
Как да стане?
С много работа в много посоки. За да станат осиновяванията модерни трябва да ги виждаме по телевизията, да го правят известните, да го правят хората, които са забъркани в проблема.
Къде са известните хора, които осиновяват? Истината е, че има такива, но явно не стига, защото билбордът с Йосиф Сърчаджиев и Готин е страхотен.
Къде са медиите, които показват тези известни хора и рекламират тази им постъпка? Нямам идея. Вие гледали ли сте репортаж за бг звезда осиновител?
Къде са компаниите, които използват помияри, а не лъскави породисти кучета в рекламите си? Само лабрадори, голдъни, бийдъли, мопсове.
Къде е личният пример на хората, от които зависи проблема? Миналата година покрай нещастния случай с проф. Тачков разбрахме, че г-жа Кметицата има некастриран лабрадор (или голдън, вече не помня).
Къде съм аз? И аз не съм свършила много, ако трябва да съм честна. Има нещо, за което си мисля от много време и за което дори имахме среща с Виваком и TEDxBG, но уви нещата не се случиха. Предполагам всяко нещо с времето си.
Истината е, че нещата се подобряват, бавно но мърдат.
Баба Мила вече е в Германия, където има дом, още две кучета, двор и хора за цял живот. :)