Чудя се има ли смисъл да ходя “там”. “Там” е мястото, в което искаш да обясниш на ай-хората защо, по дяволите, ти продължаваш да си анти-ай. Ай-хората не могат да разберат лесно твоята позиция, защото в ай-светът никой не е “анти-ай”.
В този свят всички са доволни, обградени с любезните грижи на сервиз, който е бърз, точен и ефикасен (да, дори и в България!), за тях работят стотици хора, изследващи под лупа ай-софтуера, за да не може да мине нещо, което да затормози ай-сферата и да не дава Бог, хората да разберат, че ай-чудесиите са напълно безпомощни без този чудовищен филтър.
С тъга установявам, че губя все повече и повече от “моите” хора в този свят. Хора, които обичаха свободата да изследваш, да чепкаш, да чупиш и след това да оправяш. Хора, с които заедно порастнахме, и в прекия, и в преносния смисъл. И които сега нямат време да се занимават с недостатъците на една по-свободна платформа и предпочитат уютния и спокоен ай-свят. Аз ще продължа да си ги обичам и уважавам, просто ми е мъчно малко… за времената, може би
. Старческа носталгия ли долавям?
Сега, когато имам възможността да опознавам и двата (че и трите) свята, мога да заявя съвсем отговорно, че без детайлното изследване и цензурата на приложенията, ай-светът щеше да съвсем друг. Неговите обитатели щяха да са доста по-нещастни и най-вероятно доста по-малобройни. Когато разработваш едно ай-приложение от нулата, разбираш колко малко е защитата от програмистки грешки (от чисто приложна гледна точка) там. Така осъзнаваш, че всъщност е ужасно лесно да събориш прехвалената “супер стабилна” платформа в прахта, защото нейните самозащитни механизми разчитат единствено и основно на хилядите (вероятно индийци или китайци), които решават достойно ли е едно приложение за ай-света или не.
От това, което съм видял до сега, си правя извода че ай-ОСът всъщност е доста калпав! С три реда код можеш лесно да сринеш операционната система и да се наложи мек (че понякога и твърд!) рестарт на устройството. Това по подобен начин го можеше и Windows Mobile от 2002-а година, но не чак толкова лесно и елегантно 
. И Android, и Windows Phone бързичко ще лепнат един шамар на подобно приложение и ще го изпратят в небитието много преди то да е успяло да стигне до ядрото и да предизвика масивен срив в него.
Разбира се, от гледна точка на цялата екосистема нещата работят: платформа, на която програмистите създават, след това производителят одобрява всяко единично приложение, и едва тогава потребителите използват приложението. Ако одобрението се извади от процеса, ай-платформата ще прилича малко или много на това, на което прилича Андроид днес: хардуер, след това операционна система, след това дебел слой от приложения (антивирусна, защита на батерията и др.), които помагат на системата да работи безпроблемно (понякога успяват), или поне да работи с по-малко проблеми. Проблемът е, че и този слой повечето пъти не успява да си свърши работата и както си стоиш, разбираш че за 2 часа си загубил 30% от батерията си! Е, свободата си има своята цена!
С третия, най-пресен смартфон-играч Windows Phone нещата са някъде по средата, основно клонящи към ай-модела, но без неговата виталност. Отлична платформа (да, колкото и да хейтите, платформата е желязна и изпитана във времето!), но тежка цензура от страна на производителя, същата като тази на ай-света,но за сметка на това жестоко ограничена от бюрократични правила и принципи. Тези бюрократи не позволяват на “нечисти хора” да създават и използват приложения за платформата. Ако имаше начин, щяха и да забранят устройствата да се продават на “нечисти хора”, но пазарът не търпи подобни регулации, засега! Според Майкрософт “нечистите” хора са хората от нашите (и много други) географии, за които не си струва да се мисли и които са вечно осъдени последни да могат да използват услугите, с които “чистите хора” са свикнали от години. Windows Phone е страхотна платформа за “чистите хора”, но ние, “нечистите” трябва да се борим с нея. И тъй като борбата е тежка и безсмислена, а затвореността на Windows Phone идва като модел от ай-света, в “нечистите” географии трябва да си луд, за да ползваш Windows Phone. Или трябва да харесваш шльокавицата. Или трябва да работиш в Майкрософт. Тогава борбата не е толкова тежка, защото дори “нечистите хора”, ако работят в Майкрософт, могат да пишат приложения за платформата и дори да я кирилизират (почти) успешно.
Като обобщение: единствения разумен избор за мен е Андроид. Ако някой ден стана от “чистите хора”, Windows Phone е възможна алтернатива. Ай-светът обаче едва ли ще ме грабне засега. Не защото не харесвам малки, заоблени и стъклени джаджи с перфектен екран. А защото не мисля, че всичко, което използвам, първо трябва да мине през вещите ръце на някой индиец, който да натисне бутона “Approve”, за да мога след това аз да си сваля и използвам приложението. Аз предпочитам да мога аз самият да си реша за себе си, не да чакам индиеца първо.
Е, под Андроид ще продължим още дълго време да чакаме перфектното устройство, което да работи поне малко “ай”. Няма да го дочакаме. Няма как да стане. Отвореността на платформата и възможностите, които тя дава за експерименти, комбинирани със зверската конкуренция и вече налична фрагментация винаги ще водят до това отделните производители да разтягат до край възможностите на хардуера (защото върху тях го няма строгия контрол на Епъл или Майкрософт), което ще води до това потребителите да страдат от това или онова публично известно проблемче, което производителят не може да отстрани навреме. Или не иска, защото бърза да пусне модела на пазара, преди останалите 5 конкурента.
Няма телефон под Андроид, който да няма поне един-два такива дразнещи проблема.
Няма телефон под Андроид, който да не страда от загуба на батерия. Тук отсявам телефоните, които се използват само и единствено за разговори. Но тогава по-добре си вземете един Самсунг с Bada и въобще не си играйте със смартфон: в крайна сметка телефоните с Bada траят по седмица и половина без зареждане. Ангел ми е пресен пример, неговия телефон трае по 10-15 дни без презареждане, ако той говори по 5 минути на ден средно.
Андроид дава Свобода (да, точно с главното “С”). Но всичко това си има цена. Ай-света и Майкрософт отнемат свободата. Това дава преимущества, на съответната цена (не само фискална такава). Оттук-насетне всеки сам трябва да си реши.
Най-голямата Свобода обаче е да има алтернативи. Спомняте ли си, когато единствената алтернатива беше Symbian?