Точица - блог за образование без принуда: Бяла приказка

от Имант Зиедонис. Публикувана през 1989г., намерена през 2012г. от Марин, в кашон със стари книги.

Вчера падна първият сняг и сега всичко е бяло-бяло. Толкова бяло, че нищо не се вижда. Бялата кокошчица снесе бяло яйце и го изгуби в снега. Белият петел съчини бяла песен, а тя литна под стрехата и замръзна там. Виси си сега като бяла висулка.
На бялата катеричка се родиха пет бели катеричета. Заскачаха те по белите клони на дърветата и изчезнаха от очите на майка си. Аз вървя през гората и вече не мога да разбера кое е дърво и кое - белият ден.
Бял дим се вие от комините, бяло е мастилото в мастилницата. Пиша, пиша, а не виждам какво съм написал. Как ли го четете вие?
Хапваме си само бял хляб и пием бяло кафе. Сутринта си лъсках ботушите с бяла боя за обувки.
Нашата река Гауя съвсем бяла се вие. Хвърлих въдицата, извадих бяла щука, разпорих й корема - вътре бяло патенце (глътнала го е, лакомията му бяла!) Закачих тази приказка на опашката на патенцето и го пуснах на воля - нека лети. Ако го намерете, нахранете го и всяка вечер затопляйте коремчето му с бяла грейка. Всяка вечер!
Когато то снесе златно яйчице, веднага ми пишете.
Адресът ми е:
Бялата къртица от брега на река Гауя.
Послепис: Разбира се, можете да нарисувате всичко, но само с бяла боичка - без нито една черна чертичка.