Няколко пъти ми се е случвало да се опитвам да правя бизнес или да работя за идеална кауза в екип. Повечето пъти нищо не се получавало. Наскоро една приятелка сподели, че за важни неща човек не може да си позволи да подбира съюзниците си. И аз съм го казвала, предлагала съм го на други, но май вече ще спра да приемам идеята дори и на теория. Или пък просто приема, че нещата могат да замиришат на лошо дори и ако става въпрос за най-чистата и благородна кауза.
Когато хората работят заедно, много от тях си остават фокусирани върху собственото си его, а понякога са толкова фокусирани, че егото някак засенчва работата.
Когато хората работят заедно, става им удобно да се облегнат на някого, да приемат някакъв курс и да задремят. Всяко намекване, че курсът може да води към Бермудски триъгълник, например, е нежелано и следва да бъде заглушено, понеже ги изважда от самодоволния комфорт.
Всъщност има редки случаи, в които в група сме успявали да направим нещо хубаво, но то се е случвало само тогава, когато в групата е имало критичен брой хора, които обичат да мислят и умеят да забравят егото си поне за малко.
Вероятно ще продължа да се озовавам в групи, които се опитват заедно да свършат някаква работа и вероятно ще продължа да оставам фокусирана върху работата и мисленето вместо егото и дременето докато имам надежда да се свърши добра работа. И все пак, би било здравословно още в началото да си давам сметка за това, че нещата могат да замиришат на лошо, та когато се случи да не хабя прекалено много време и емоционална енергия да се омерзявам.
Filed under: art of living, активизъм, празни мисли Image may be NSFW.
Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.
