Няколко пъти ми се е случвало да се опитвам да правя бизнес или да работя за идеална кауза в екип. Повечето пъти нищо не се получавало. Наскоро една приятелка сподели, че за важни неща човек не може да си позволи да подбира съюзниците си. И аз съм го казвала, предлагала съм го на други, но май вече ще спра да приемам идеята дори и на теория. Или пък просто приема, че нещата могат да замиришат на лошо дори и ако става въпрос за най-чистата и благородна кауза.
Когато хората работят заедно, много от тях си остават фокусирани върху собственото си его, а понякога са толкова фокусирани, че егото някак засенчва работата.
Когато хората работят заедно, става им удобно да се облегнат на някого, да приемат някакъв курс и да задремят. Всяко намекване, че курсът може да води към Бермудски триъгълник, например, е нежелано и следва да бъде заглушено, понеже ги изважда от самодоволния комфорт.
Всъщност има редки случаи, в които в група сме успявали да направим нещо хубаво, но то се е случвало само тогава, когато в групата е имало критичен брой хора, които обичат да мислят и умеят да забравят егото си поне за малко.
Вероятно ще продължа да се озовавам в групи, които се опитват заедно да свършат някаква работа и вероятно ще продължа да оставам фокусирана върху работата и мисленето вместо егото и дременето докато имам надежда да се свърши добра работа. И все пак, би било здравословно още в началото да си давам сметка за това, че нещата могат да замиришат на лошо, та когато се случи да не хабя прекалено много време и емоционална енергия да се омерзявам.
Filed under: art of living, активизъм, празни мисли
