Понеделник. Като всички други понеделници, идващи след кратък (но съдържателен!) уикенд. Усещаш, че не си успял да си починеш както трябва и да се отърсиш от напрежението. Или защото си пътувал, или защото уикендът ти е дошъл кратичък. Е, в моя случай беше и заради двете, но това няма много значение.
Малко преди да свърши този понеделник, попаднах на материал от Иван Ралчев, който кратко и ясно синтезира виждането на Apple феновете за нещата. Материалът ми хареса, мисля че доста добре е събрал в едно маниащината на средностатистическия фен. Не го казвам, или поне се старая да не го казвам отрицателно 
.
Честно казано, моите впечатления от първия ми допир до MacBook-а на Веси през далечния октомври 2006-а предизвика у мен подобно възхищение. Предишния компютър на Веси беше една 7 сантиметра дебела, тежка 17″ Тошиба (която, между другото, Ангел сега използва!). В сравнение с нея бялото “книжле” изглеждаше изящно. То и сега си изглежда изящно, но малко повечко му тежат годинките. Но все още работи, въпреки че е със сменен клавиатурен блок (спомняте си онзи гаден, фабричен дефект, който белите маци имаха?), както и е с китайска батерия, сменена по препоръка на Йовко, защото оригиналната след 5 години работа се беше подула и заплашваше да спука дънната платка на бука. Но въпреки това работеше перфектно!
Та Иван много добре е изразил тези чувства в материала си.
Интересно, когато аз си купих Мак Бука преди вече месец и отгоре, като че ли не успях да му се зарадвам толкова. Едно, че беше спешна покупка (Мартин ме остави без лаптоп, успявайки някак фатално да прецака стария ми такъв), друго че просто исках хардуер, за който да съм 100% сигурен, че работи и че дори да направи проблем, сервизът няма да се правят на интересни (впечатленията ми от Apple сервиза в България са прекрасни, надявам се да си останат винаги такива). Нямаше го чак тоя трепет, вълнение и т.н… Може би затова не разбирам и аурата маниащина, която като че ли е задължителна част от всяка айПокупка.
Първия “трепет” всъщност не беше свързан с хардуера, а с това как един софтуер (Parallels Desktop) подкара безпроблемно прясно-инсталирания ми Windows 7 в екран на MacOS. Тогава всъщност осъзнах, че няма нужда да рестартирам всеки път, когато искам да работя с Windows, включително и когато възнамерявам да играя. И тогава малко така ме обхвана едно еуфорично усещане, за което може би говори Иван. Но беше за кратко, макар Parallels да се превърна в най-използваното от мен приложение (Windows-а практически не се затваря).
Не за пръв път обаче се уверявам в това, че ако заложиш на една екосистема, трябва да си стоиш там. Все още не съм успял да подкарам читава поддръжка на Home Server под Mac OS. Майкрософт предоставят добър интегриращ софтуер, който обаче жестоко се прецаква, ако е под Lion. Причината: едно от основните приложения в Lion е именовано Launcher… а по същия начин се казва (винаги се е казвал от години насам) приложението, което служи за интеграция с Windows Home Server. И познайте какво става, като се опиташ да инсталираш поддръжката на Home Server върху Lion: Майкрософт проверяват дали има вече такова приложение (това им е “am I installed” проверката) и казват, че вече си си инсталирал поддръжката и всъщност няма смисъл да я преинсталираш. И всичко свършва там.
Месец и отгоре и още се мъча да намеря начин да си спестя покупката на NAS. Но най-вероятно няма да успея.
Приятелите, които ме обичат, но обичат и да ме дразнят ми казват “купи си един Time Machine и ще ти свършат проблемите”. Аз обаче Time Machine не искам, искам си сървъра да работи и да ми поддържа и Мака. Но постепенно губя надежда, че това може да се случи.
Йовко беше препоръчал един НАС, iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition, когато покрай Dropbox неприятностите нещата с личните облаци бяха загрубели. Жалко, че заради наводнението в Тайван, цената на този NAS е повече от двойна в момента, иначе до сега да съм го купил и да съм забравил за проблема! Домашния сървър ще остане, но резервираността на данните би се поела от този NAS и проблемите биха се решили.
Чакаме… пусти, опустели, скъпи дискове!