Двете лица на Шеврон
Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.
Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.
Доверие в държавата
Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.
Доверие в изпълнителя
Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.
Спекулации
Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.
И какво сега?
В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.
Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.
Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.
