Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст.

Маргарита Михнева: Цветан Цветанов е наследник на Гьобелс!

Колкото и страшно да е сравнението, като министър на вътрешните работи Цветан Цветанов днес, в 21-ви век, е блестящ последовател на Гьобелс. А услужливите медии – негови хрисими ученици. Словото е опозиция. Но продължението на тази мисъл е по-важно – СЛОВОТО Е ОПОЗИЦИЯ НА ВСЯКА ВЛАСТ! Опозицията е естествената територия, нормалността на журналистиката. Наместо да направят собствени журналистически разследвания, да изследват различни гледни точки, да задават различни неудобни въпроси на влъстта, днес медиите разчитат на „истината“, поднесена им на тепсия от самото МВР. Така е най-лесно и безопасно. Преди медиите следваха победителите, сега следват МВР.

Практика е да се осветяват внезапните проблясъци в главата на Цветан Цветанов, който по традиция пуска „истината“ на парче. Като пуснеш телевизора – полицаи, психолози, психиатри, а и самият Цветан Цветанов огласяват своите гледни точки.

България не е психиатрия, та рано сутрин медицински специалисти да говорят от екрана. Родината ни е правова държава и е редно да чуем мненията на юристи, прокурори и авторитетни учени.

След убийството на Мирослава едно е ясно – всички разработки, които МВР направи досега, няма да издържат в съда. И пак ще чуем старата песен – „Ние ги хващаме, те ги пускат“! Не помните ли, че Цветан Цветанов обяви, че убийците са разкрити.

Детекторът на лъжата не е доказателствено следство в съда. Тогава защо толкова много ни занимават кой какво си е признал пред детектора? На всичкото отгоре, нито съдия, нито прокурор е присъствал на тези признания. С днешна дата самопризнанията на самоубилия се Стойчо Стоев – Чочо увисват, те не могат да бъдат никакво доказателство по бъдещото дело.

Тук няма никакво значение кой колко изстрела е чул, с белезници или без белезници е заведен на огледа обвиняемият, счупени ли са били пръстите му, както твърдят близките му, които са го погребали… Значимите въпроси тук са защо убийството или самоубийството е станало в 12.30 часа и то пред най-добрите специалисти от БОП, а два часа след това информацията стига до премиера?

Какво ли се е въртяло в главата на Цветанов през тези два часа и половина? Защо той е укрил този факт от началника си Бойко Борисов?

Не друг, а Цветанов на практика е сценаристът и режисьорът на това нелепо интервю, което премиерът даде за пържолките. Министър-председателят със зъби и нокти брани авторитета на Цветан Цветанов, а точно той крие информация от него и го хързулва по груб и нелеп начин.

Само храбрата Ани Заркова си позволи да извие самотен глас в медийното пространство и попита: „Защо случаят с Мирослава не бе определен като отвличане още от самото начало?“ Нали Цветан Цветанов ни уверяваше, че отвличанията са спрели?

Всеки ден жителита на Перник излизат на протести. Никъде не виждаме роднините на Мирослава. Те отказват да протестират. Благодарение на пълната каша, която забърка МВР днес послушните журналисти сътворяват все нови и нови серии на обиден сапунен сериал. Премиерът се извини с половин уста за пържолките. Но да чухте някой журналист да се извини за хилядите глупости, които се изписаха?

В нито една цивилизована страна споровете не се решават на страниците на вестника или сайта. За това си има съд. Той определя кой е виновен и кой – невинен. А съда, когато разполага с годни доказателства – съди, когато не – оправдава!

Кажете, какви годни доказателства представи МВР по случая „Николай Велков“? Защо Станимир Флоров се изцепи от екрана, че този път няма мърдане от съдебно преследване и то, забалажете – за измама! Съдът още на първа инстанция отхвърли събраните доказателства. Да сте чули Флоров да се извини?

Бившият военен министър Цонев бе обявен за „абсолютен престъпник“, а се оказа, че на втора инстанция „абсолютният престъпник“ печели делата.

24-годишният Юлиан Ковачки беше черпен с бира и водка от психолозите, след което си признал, пак пред детектора на лъжата, за палежа на 23 коли. Съдът категорично отхвърли признанията на Ковачки пред психолозите и го освободи.

МВР трябва да отгонори защо в полицията първо черпят, а после разпитват. Да сте чули за журналистическо разследване по случая Юлиян и извинение от психолозите?

Неколкократно бившият Главен прокурор Никола Филчев бе обявен за убиец – веднъж на ямболската адвокатка и втори път – на прокурора Николай Джамов. В публичното пространство се заговори и за психиатрична диагноза. Този факт бе огласяван както от полицаи, така и от журналисти. Защо главният прокурор Борис Велчев не се самосезира и отговорипублично на този въпрос. Каква е истината? Обществото трябва да разбере!

Лицата на организираната престъпност всяка вечер са на екрана. Хора без съд и присъда се обявяват за престъпници. Внушава се на обществото, че съдът трябва да ги осъди, непременно. МВР, а подир тях журналистите издават присъди. Журналисти хулят съда, издават присъди, категорични са в съдебните квалификации. Това в коя държава е допустимо? Това ли е свободата на словото?

Юридическите спорове се местят от съдебната зала на територията на медиите. Там, където е удобно да се защити властта и да се промиват мозъците на електората. Популярни журналисти сочат с пръст кой е престъпник и кой е мафиот. Няма ли да се сезира по този повод прокуратурата?

А после съдиите ще ги пратим на детектора на лъжата, за да разбере обществото истината ли казват или не!

Предишна публикация от поредицата:
Как да "сготвиш" журналист от ETRUD.TK