За първи път започнах книга на Агата Кристи, в която главен герой е Поаро, без да имам намерение да следя стриктно случващото се и да позная кой е убиецът.
До този момент винаги си блъсках главата, а веднъж или два пъти дори успях да се досетя правилно за престъпника и подбудите (излишно е да казвам колко горда бях, все едно наистина съм разгадала някакво престъпление), но новата ми стратегия се оказа изключително полезна.
Беше ми приятно, много интересно и поучително дори, докато четях „Трагедия в три действия„.
Числото три
Никога не съм го харесвала. Когато бях ученичка, гледах на трети всеки месец по възможност да си стоя вкъщи (не винаги се получаваше, разбира се). Ако не можех да избегна контактите с хора, то гледах поне да ги огранича, да не пипам нищо чупливо или лесно запалимо и какви ли не други суеверия… За повечето хора тройката е щастливо часло, но моят ангел-хранител е дяволчето Фют и поради тази проста причина си падам повече по шестиците ;)
Ето защо тройното убийство в книгата си идва съвсем в реда на нещата според мен. Трима от героите ще бъдат отровени с никотин в напитките си (или кутията с бонбони), но кой стои зад тези хитри убийства? Тази загадка не е никак трудна за бързия ум на Поаро, но това, което наистина го притеснява, е липсата на какъвто и да било мотив.
Както казва един от главните герои в книгата: не Еркюл Поаро отива при нещастията, а те го следват по петите. Горкият Поаро – колкото и книги да съм прочела, все му развалят ваканцията с някое и друго убийство, да не говорим, че не може да отиде на прием, без някой от гостите да получи смъртоносно натравяне след първата си глътка джин например. Ето още една причина да не консумирам алкохол ;)
Сър Чарлз Картрайт е изтънчен джентълмен, извоювал слава на добър актьор, който се радва на охолен живот, какъвто може да си позволи един натрупал състояние 50+-годишен мъж с бляскава кариера. Всички му се възхищават и се радват на неговата компания, но най-много младата и енергична Ег. В книгата има заплетена любовна история, която ми беше изключително интересно да проследя. Дадох си сметка, че Агата Кристи е била против обвързването на млади девойки с по-възрастни мъже, което личи на доста места в написаното от нея. „Младото с младото“ е девизът на тази писателка, който вмъква като реплики на някоя и друга позната на Чарлз Картрайт. Имам някакви съмнения, че цялата книга е една насмешка, която авторката е отправила към свой познат, загубил ума си по някоя млада девойка. Самата Агата признава (чрез една от героините в „Трагедия в три действия„, която е писателка), че хората никога не могат да разпознаят себе си в лицето на главните герои, защото са описани без никаква пощада към техните слабости. Тази идея много ми хареса! Може би си даваме сметка, че сме леко егоистични, надути, лицемерни, наивни или пък нещо друго, но когато опишат действията и подбудите ни в детайли, не можем да приемем, че карикатурния (според нас) образ е едно с нашата същност.
Книгата е много интересна, ще се хареса не само на почитателите на Агата, но и на тези, които се срещат с творчеството й за първи път. Поаро почти не присъства в по-голямата част от нея, но нямаше нищо друго, което да ме накара да почувствам неговата значимост в цялата тази история, както последното изречение на книгата, което ме накара да се засмея и повдигна настроението ми.
Весело четене и на вас!
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство „ЕРА„.
Публикувано от Девора
Filed under: Драма, Криминални
