Image may be NSFW.
Clik here to view.В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта „Аз чета“, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.
Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.
Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:
Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!
Авторът не случайно е избрал този подход към своите произведения. Той е разбрал, че именно свободното разпространение на неговите книги е отприщило и по-големите продажби. Ето един истински пример:
През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си. Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона. [...] И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.
У нас наскоро имаше едни издатели, които сравняваха книгите със сирене. Коелю прави съществена разлика:
Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие не си купувате просто хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането на тези продукти.
Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си – една добра идея няма нужда от защита.
Всичко останало е алчност или невежество.
Няма как да не се съглася с него и да не го поздравя за смелата позиция.
Разбира се, когато работиш на един голям пазар, дори и малък процент хора да купуват твоите произведения, можеш да станеш милионер като него. Проблемът идва, ако си в България, където хората са не само малко, но и мисленето ни е такова, че да спестиш пари и да не платиш на автора се смята за героизъм. Надявам се това да започне да се променя – да имаме свободата да ползваме всякакви произведения на литературата и изкуството, но и да се научим да плащаме на авторите заслуженото възнаграждение, когато наистина харесваме техните творби.
Ето това би било наистина справедливо!
Image may be NSFW.
Clik here to view.Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Filed under: Книги, Общество и нрави Tagged: Паулу Коелю, авторски права, книгоиздаване, пиратство Image may be NSFW.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
Clik here to view.
