Майк Рам: Паулу Коелю за авторските права и пиратстването

В края на миналата седмица излезе един важен пост в блога на Паулу Коелю, който сподели своите възгледи за авторското право, за пиратстването на интелектуални произведения и за широко обсъжданите закони SOPA и PIPA, които за щастие на цялото човечество, временно бяха оттеглени от американския Конгрес. И докато аз се наканя да напиша своите коментари по този пост, някои колеги вече успяха да го преведат целия на български и да го публикуват в своите сайтове и блогове. Вероятно ще го намерите на много места, но аз най-напред го открих в сайта „Аз чета“, откъдето са всички цитати, които ще ви предложа.

Винаги съм смятал, че сегашните закони за защита на авторските права са неадекватни, защото противопоставят авторите на техните почитатели и вместо да ни накарат да си даваме парите за тяхното изкуство с удоволствие, те гледат на нас като на престъпници и постоянно ни заплашват със затвор. Паулу Коелю е бил винаги защитник на каузата, че творчеството трябва да бъде споделяно и че никой не бива да бъде заплашван, ако не желае да плати за това, в което сме напълно единодушни.

Не само това, ами той дори лично издирва пиратски версии на своите книги на различни езици и ги споделя от своята рубрика Пиратът Коелю. И въпреки, че самият той си вади хляба от продажбите на своите произведения, в последния си пост той призовава към откритото им пиратстване:

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Авторът не случайно е избрал този подход към своите произведения. Той е разбрал, че именно свободното разпространение на неговите книги е отприщило и по-големите продажби. Ето един истински пример:

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си. Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона. [...] И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

У нас наскоро имаше едни издатели, които сравняваха книгите със сирене. Коелю прави съществена разлика:

Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие не си купувате просто хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането на тези продукти.

Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си – една добра идея няма нужда от защита.

Всичко останало е алчност или невежество.

Няма как да не се съглася с него и да не го поздравя за смелата позиция.

Разбира се, когато работиш на един голям пазар, дори и малък процент хора да купуват твоите произведения, можеш да станеш милионер като него. Проблемът идва, ако си в България, където хората са не само малко, но и мисленето ни е такова, че да спестиш пари и да не платиш на автора се смята за героизъм. Надявам се това да започне да се променя – да имаме свободата да ползваме всякакви произведения на литературата и изкуството, но и да се научим да плащаме на авторите заслуженото възнаграждение, когато наистина харесваме техните творби.

Ето това би било наистина справедливо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.