Господ слиза в Атина от Александър Секулов
Не помня кога последно книга ме е оставяла във възторг.
Трябва да е било след края на Животът на Пи… Всъщност няма значение. Господ слиза в Атина ми върна надеждата, че все още може нещо създадено ей сега, тия дни, нямащо нищо общо с технологии или дизайн, да те възторгне. В Господ слиза в Атина все пак има дизайн – на изказа, и това е нормално за Секулов, но дизайнът на самата история и герои те хваща неподготвен.
Главните герои на романа са на върха на хранителната пирамида – преуспели във всичко, натрупали опит и горчивина, достигнали 50-те, когато почти нищо вече не може да те изкуши. Материални до мозъка на костите, използващи изкуството, любовта, революцията като трамплин към настоящето. Единственото, което им липсва, е усещането за тук и сега. Затова единият всеки ден тренира тялото си, проверява финансите си и се хвърля в безредиците по улиците на Атина, а другият се втурва след една особена жена, за да свърши в болница като истински хлапак.
Това, което вълнува в цялата книга, остава образът на Бог и всички тези препратки към него, започващи от самото заглавие. На мен лично ми липсват теологични и философски знания, за да мога да интерпретирам по-свободно.
Защото освен екшън с елементи на трилър (определено трябва да се филмира – имам идеи кои актьори биха изиграли ролите), в тази история има и много философия и символизъм. От една страна е финансовата криза, която оживява в безредиците по улиците на Атина това лято. От друга страна е кризата на интелигентния човек, поел живота си в свои ръце, достигнал върха на възможностите си в този свой живот, но оставащ винаги верен на слабостите си, страховете си, егото си, които заплашват да го унищожат. Затова единият от героите мечтае да бъде празен и си представя Бог като празен човек, пълен с вятър и светлина.
Как да разберем, че сме преодолели криза? Когато един ден открием, че от познатият ни свят не е останало почти нищо и това ни кара да се усмихнем.