бележка: стар мой текст за единствената жена-футуристка.
“Човечеството е посредствено. Болшинството жени не са нито повече, нитопо-малко съвършени от болшинството мъже. Всички са равни. Всички заслужаватеднакво презрение. Човечеството като цяло никога не е била нищо друго освентерен на културата, източник за създаване на гении и герои от двата секса.”
Валентин дьо Сен Поан, “Манифест на жената-футуристка”, 1912 (отговор наМаринети)
Делят ни цели 100 годиниот това изказване, което за пореден път означава, че всичко отдавна е измисленои ние можем само да фантазираме, че създаденото от нас е “ново”,“изключително”, “откритие” и т.н. Единствените реални открития са в науката итехнологиите. От там нататък всичко е изкуствено ароматизирана плява.Сутрешното ти smoothie пълнос нищо.
Госпожица дьо Сен Поен севоди за единствената жена-футуристка. Само този факт е достатъчен за да знаем,че е била коренно различна от болшинството жени не само тогава, в брилянтното изадъхано начало на миналия век, но и сега, в неочакваната ера на Сара Пейлин –евентуалната вице-президентка на САЩ. Пейлин е олицетворение на средновековниядух, инквизиция преоблечена като Барби. Докато Валентин за която за съжалениесе знае твърде малко, е това, което руши Барбитата, и в този смисъл тя е женатана бъдещето.
Писателка, поетеса, драматург,художничка, основателка на модерното танцово изкуство и журналистка, дьо СенПоен е първата жена написала футуристки манифест. Неин далечен чичо е Алфонсдьо Ламартин. През 1902 организира в дома си литературен салон, където Габриелд’Анунцио й дава прякора“лилавата муза”. В кръга й са Алфонс Муха и Огюст Роден за които тя позира.Приятелството й с Роден е повод той да я нарече “плътската богиня вдъхновиламрамора”, а Валентин пише за него стихове, както и текста Двойнственаталичност на Огюст Роден. През1903 по време на спиритически сеанс среща италианския поет и писател РичиатоКанудо с който заживява в свободна връзка и тогава взима прякорът дьо Сен Поен.Пресата е силно заинтригувана от премиерата на аполонийскитесоарета организирани в дома йпрез 1912г, където Маринети рецитира стихове. Заобиколена от представители нафутуристкото движение, тя чете своя Манифест на жената-футуристка изобразявайки агресивно и войнственоженско поведение, което тя нарича “потентно”, и концептуализира свръх-жената помодел на Ницшеанския свръх-човек.
Валентин дьо Сен Поен развива тезата си, че похотта есила във втори манифест – Манифест напохотта. Манифестите й сапубликувани навсякъде в Европа и тя е официално приета от футуристите като еднаот тях. Но вярна на независимия си интелектуален дух, декларира през 1914 в Journal de debats: “Не съм футуристка, никога не съм била; не принадлежа към никое движение”.
От там нататък животът й еневероятно движение на духа изпратило я в най-различни посоки. Приема исляма,работи за Червения кръст, медитира, създава провалил се Колеж на елитите, ипубликува теософски роман. Близо петдесетгодишна заминава за Египет и се заемасе с каузата на мюсюлманския свят жертва на европейския империализъм. През 1928година е обвинена в предателство и шпионаж за болшевиките. На сбиркитеорганизирани от нея избухва насилие и по време на двумесечен престой в Ливан,Валентин дьо Сен Поен е информирана, че е персона нон грата в Египет. С помощтана генералния секретар на Quai d’Orsay успява да се върне в Египет, но при условие, че прекратява политическатаси активност. Посвещава последните години от живота си на медитация и изучаванена религиите и умира през 1958 г. Погребана е под името Рохия Нур-ел-Дин – Посветенана Висшата Светлина.
