Едва ли има човек, който обича да ходи на зъболекар. И аз не обичам. Като всеки мъж съм ужасно страхлив от бръмченето на бормашината и не мога да понасям болка, особено в зъбите. Обаче понякога се налага да посещаваме кабинета на стоматолога, колкото и да е неприятно.
Не знам дали е късмет, но аз много рядко съм имал проблеми със зъбите и поради това на практика си нямах личен стоматолог. Когато ми се наложи да потърся помощта на зъболекар, което се случваше на 5-6 години веднъж, всеки път съм попадал на различен лекар, дори и да съм ходел в едно и също здравно заведение. Просто хората не се задържат толкова дълго на едно място.
Случи се веднъж да ми се счупи един зъб и тогава трябваше да потърся спешна помощ. За късмет, дъщеря ми Цвети ми подсказа, че наблизо до нас видяла някакъв надпис, пътувайки в тролея. Запътих се към това място и там открих стоматологичния кабинет на д-р Румяна Василева. Трябваше да стана на 40 години, за да открия своя личен стоматолог, който вече няколко години се грижи за зъбите на всички членове на моето семейство.
Д-р Василева ме впечатли с невероятно грижовното си отношение към пациентите, а аз като капризен и страхлив пациент мога много добре да оценя това. Когато се налага да работи с бормашината, предварително обяснява какво ще направи, дали ще ме заболи и често прави почивки, за да си възстановя дишането и да се успокоя от болката. Това поведение силно контрастира с множеството зъболекари, на които съм попадал и които дълбаят здраво и упорито като Брус Уилис, когато поставя сонда с атомна бомба в метеорит.
Днес отново бях на манипулации при д-р Василева – наложи се да ми ремонтира поредното счупване на зъб и за пореден път останах възхитен от прецизната й работа, съпътствана с минимално количество болка, внимателно отношение, подробно и разбираемо обяснение на проблемите със зъбите ми и възможните решения, и неизменната усмивка и добро настроение. Вярно, никога посещението при зъболекар не може да мине без болка, но моят личен стоматолог го прави максимално приятно, доколкото това е възможно.
Някога, като ученик имах тежко преживяване с една училищна зъболекарка. Тя беше огромна цицореста жена и като работеше по зъбите ми направо ме възсядаше, така че дъхът ми буквално спираше. Веднъж се наложи да задълбае малко по-продължително и това така ме изтощи, че в един момент подбелих очите и припаднах. Свестиха ме бързо, но оттогава изпитвам тих ужас от зъболекарския стол. Затова си мия зъбите старателно по три минути от всички страни и във всички посоки, само и само да не ми се наложи да ходя на зъболекар. Днес тези страхове постепенно избледняват. Имам си зъболекар, на който се доверявам изцяло и знам, че тя ще направи всичко възможно, за да оправи проблемите със зъбите ми внимателно, грижовно и с минимална болка.
Благодаря Ви, д-р Василева!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Filed under: Добри думи за добри хора Tagged: болка, грижовен и внимателен зъболекар, д-р Румяна Василева, лечение при зъболекар, личен стоматолог
