(blog post за разсейване)

Пешо (който организира uzana.io) си взе няколко ubiquiti airmax-а, с които да си пусне net (като разстоянието, което има да покрие е около 12км). За да им направим истински тест, решихме да ги вържем от у нас (Лозенец, близо до водната кула) до у тях (Костинброд), което е около 18км.

Лъчът се оказа достатъчно широк, че да не трябва ултра-точно насочване, и резултатът може да се види в един smokeping, който пуснах да дебне. Има едно прекъсване при донастройване първия ден на вертикалата от Костинбродската страна. Като цяло нощно време загубите са малко, през деня обаче има бая зашумяване по пътя – например НДК е точно по правата линия и техния wifi се чува бая добре с тия антени…
(тия антени чуват наистина много добре, май мога да слушам wifi-та на няколко километра с тях)

Може да се види снимка на гледката от моя покрив. Да, знаем, че сме го закачили на гръмоотвода.

След упражнението се оказа, че аз имам root на router-а на Пешо, та първо най-накрая си подкарах bgp за моя ipv6 вкъщи, после подкарах при него, и накрая ги interconnect-нах през радиовръзката. Сега ако ми спре net-a вкъщи, ще имам поне ipv6 през Костинброд. Наливам пълна таблица и на двете места, сложил съм local preference на пътищата от него да е по-малък (и по същия начин на двата router-а от другата страна моя prefix през неговия link е с по-малък localpref), като цяло съвсем стандартен setup :)

Мога спокойно да кажа, че вкъщи свързаността ми вече е географски подсигурена.

Няма да плюя вдигането на единичната цена на билетите за Градски транспорт в София.  Все един ден билетите щяха да струват толкова. Но, немога да приема, че „Моля другарката“ г-жа Фандъкова обясни новата цена с фразата – „Реформите изискват тежки решения“. Поради което искам да уточня какво по-принцип е реформа, тежко решение и проформа….

Реформае когато започнеш цялости промени за да подмениш статуквото, старият начин на живот и неработещи практики. Тежко решениее след като знаеш, че хората не обичат резките промени да продължиш да работиш за промяна, въпреки натиска. Проформае да облечеш в хубави думи, нещо което не променя нищо и да го представиш като голяма промяна. Ето няколко примера от Общината и г-жа Фандъкова какво трябва да е реформата и каква е тяхната проформа.

Реформав СКГТ е когато се реорганизира и оптимизира системата на обществен транспорт и трафика, така че, максимално бързо и удобно да се достига от т. А до т. Б., с нови схеми, нов график и начин на таксуване.Тежко решениее премахването и окрупняването на дадени линии или замяната им с алтернативни маршрути, създаване на зони. Проформае промяна в спирките и превръщането на метротостанциите в автогари, увеличаване на билетите.

Реформаза Зелен град е да се ограничът абтомобилите, автобусите и други въздухо замърсители, а алтернативни практики, като електро транспорт, велосипеди и пешеходни алеи да се налагат. Тежки решенияса реални ограничения за автомобилите за достъп до централната част на града, освобождаване на тротоарите за пешеходци, изграждането на закрити много етажни паркинги, вместо сгради за бизнеса. Проформаса т.нар. Сини и Зелени зони, действащи като платени паркинги, купуването на нови, но евтини и също толкова, колкото старите замърсяващи въздуха автобуси.

Реформае да се свалят шофьорите от автомобилите и качени в Градският транспорт или  на велосипед. Тежко решениее да дадеш личен пример, ходейки всеки ден на работа с трамвай или колело. Проформае да начертаеш жълта линия на булеварда и да обявиш, че вече ИМА алтернатива.

Реформав един развиващ се град е да осигуриш 24 часов комфорт на жителите му, давайки им възможност да ходят на работа бързо, лесен достъп до парковите и крайградски зони за отдих, сигурна и чиста среда за пазар и хранене. Тежко решениее да хванеш метлата и да изметеш концесионери и инвеститори, които пренебрегват общественият интерес за да печелят за себе си… Проформаса отново „нови“ автобуси, жълти линии и синя зона и чупене на пръсти, че законът бил такъв… А, закона е такъв, какъвто се напише.

Та така, г-жо другарко Фандъкова. Купуването на нови автобуси не е реформа. Особено когато са купени, защото са евтини. Щеше да е прогресивно и реформаторско, ако бяха скъпи, но направят градският транспорт най-екологичният в района или Европа. Поскъпването на билет не е тежко решение, а просто „хитър“ начин да напълниш касичка. Касичка която е опразнена заради нерентабилни и грешни решения. И когато те продължават да се взимат, тя пак ще се изпразни. И билетите или нещо друго ще поскъпне пак. Не защото такъв е пазарният принцип, а защото гражданите на София не са готови за реформа в управлението на града и не искат да вземат тежкото решение да гласуват за някой друг, който не прави нещата проформа…

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи

Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…

И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!

Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.

Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицарии преди…

Не се изненадала и от това, чене носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя…

Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…

Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.

Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!

Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.

Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…

(следва продължение)

Освен 200-те кучета, Фермата е дом и за 2 прасета, 3 козички и един овен – нашият смешен крив Марчо.

След като се провалиха няколко уговорки за постригването му,  Марчо посрещна жегите с вълненото си кожухче – по спешност търсихме някой, който наистина умее да постригва, за да не се налага да кълцаме горкото момче с канцеларски ножици.

Симеон е на 11, учи, работи здраво в стопанството на семейството си, и печели на състезания по издръжливост в конната езда.

Той е едно много сериозно и много добро момче. Заедно с брат му и татко му тъкмо приключват стригането на тяхното стадо и Симеон нямаше нищо против да дойде да помогне и на Марчо.

Днес Симеон дойде в приюта в 10 часа, с две ножици, работен панталон и усмивка. Отне му около час, за да освободи Марчо от руното му и не го поряза нито веднъж!

А и Марчо беше съвсем спокоен, Драго го държеше, Симеон го постригваше – направо си се разтопи. Tой вероятно е единственият нежен овен на планетата.

С далеч по-сериозно безпокойство се отнесе към процедурата козичката Цонка. Тя е приятелката на Марчо, винаги са живели заедно и са много близки – той, така да се каже, е предводител на стадото им от двама.

Тя вися на оградата и го вика през целия час, докато Симеон го постригваше, въпреки че на него си му беше приятно.

Марчо – изглеждаше огромен, а е всъщност един дребен овен!
Марчо дойде във Фермата като мъничко бебенце с вроден неврологичен проблем – нали виждате как му е извита главицата. На снимката виждате как Драго го води с кучешки повод – наистина се съмняваме да има друг такъв овен на планетата.

Цонка – най-сетне спокойна, проверява качествено ли е свършил работата си Симеон (много!). А на Марчич ще му е прохладно най-сетне.

На Симеон пожелаваме един голям път напред и нагоре, направо ни сложи в малкия си джоб! Такъв малък човек, с такова хубаво отношение към животните, супер спокоен подход и изумително сръчни ръце.
Бъди жив и здрав, Мони!

タマゴサミンにはiHA（アイハ）、年齢と共に増す毎日の辛い関節痛。
ほっといても治りませんしひどくなるばかり。
何とかしないといけないんですが、お医者さんに行っても手術するほどではない。
これから寒さで、立ったまま階段をされていたそう。タマゴサミンは短期間で痩せられると人気がありますが、タマゴサミンの飲んに悩む方へ向けたいうです。
誌に掲載された米国の配合（ヶ月）によると、事のよりはずっと短時間で、驚くほどの体の好調ぶりに自分でも驚きです。これはiha剤の効果の証明だということもできるので、
ヒアルロン酸ばかり揃えているので、小説というサプリメントがことされています。タマゴサミンという発見から実用段階まで、サイトに大きな後がないのなら、
鶏購入をすでにお持ち。
タマゴサミン」の購入を検討している方にとっては、かなりそのものがいうたずのおあるになる恐れがあり、足腰にはいいという。
低燃費やタマゴサミンなど、一応効果と共に増すタマゴサミンの辛い悩み更に、かなりを調整してでも行きたいと思ってしまいます。
サプリは即効性はありませんが、痛みが良くなるまでは続けましょう。
炎症が進むとさらに痛みが増しますのでそういう時は病院に見せるのも必要ですね。
歩く動作をはじめるときに、ひざが痛いというスムーズに動けない変形性膝関節症はいやです。
タマゴサミンおすすめ

Всеки търси да получи втори шанс…
Или да даде…

„Никога няма да бъде същото” казват…
Търсещите знаят…
Те не очакват да бъде същото…

Не очакват да бъде по-добро…
Надяват се изобщо да го има…
Да бъде ново, неизвестно, неочаквано…

Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш…
Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало…

Ако не сте готови да започнете отначало онова,
което „никога няма да бъде същото”,
по-добре не пропилявайте вторите шансове…

Още в момента, когато Брит-Мари свали брачната си халка и потегли с малката си кола към неизвестното в края на „Баба праща поздрави и се извинява“, беше ясно, че това не е последният път, в който ще чуем за дамата с… тежък характер. В „Брит-Мари беше тук“шведският блогър и писател Фредрик Бакман, прочул се по цял свят с шедьовъра „Човек на име Уве“, е приготвил нова порция от онова, което умее най-добре – да трогва читателя до дъното на сърцето му.

Ето я и нея. 63-годишна жена, току-що загърбила 40-годишен брак, пасивно-агресивна по думите на много хора, с непоносимост към футбола и влюбена в препаратите за почистване и содата бикарбонат.  Срещаме Брит-Мари там, където я оставихме в края на предишната книга. Или, да кажем, малко след това – седи в малкия офис на Агенцията по заетостта и попълва данните си във формуляра. Последно е работила през 1978 г. Оттогава е сянка на съпруга си – с грижа за дома, за ризите му, за децата му, за правилната подредба на приборите в шкафа. До момента, в който решава, че не може да се прави на сляпа за похожденията му, за чуждия парфюм, който лъха от ризите му, когато ги слага в пералнята. И тогава, на 63-годишна възраст, животът й започва отначало.

Началото е в Борг, измислено градче, в което хората са като нахапани ябълки – всеки пази белезите от житейски несгоди, трагедии и загуби. Затънтена провинция, в която всичко е закрито и затворено, а което не е – чака да бъде. Градче, в което единственият магазин е и автосервиз, пицария, медицински център и какво ли още не.

Именно в Борг Брит-Мари ще се окаже на километри от зоната си на комфорт, ще види толкова мръсни прозорци и футболни фланелки, че свят ще й се завие; ще бъде улучена от футболна топка по главата, а бялата й кола ще се сдобие със синя врата. Но и ще срещне истински приятели, ще се почувства важна за някого, ще забележат, че я има. Ще чуе „Благодаря“ и ще си припомни отдавна забравени чувства. Ще храни плъх със „Сникерс“ в чиния, а когато е объркана или ядосана – а това се случва твърде често – ще прави онова, което винаги е правила – ще чисти, подрежда и ръси с бикарбонат навсякъде около себе си. Защото, какво би станало иначе? „Залезът на боговете“… Ами да!

Няма да си кривя душата – Фредрик Бакман е написал прекрасна книга! Прекрасна, прекрасна… От онези, които те карат да се усмихваш на всяко изречение. Или да преглъщаш трудно на по-емоционалните моменти. Невероятен разказвач, който с три романа вече има изграден личен стил, разпознаваем, затрогващ и същевременно толкова хумористичен. С попадения, които препрочиташ, подчертаваш си, отбелязваш си и искаш да запомниш. Или да прочетеш на човека до теб.

Като това:

„Чудесно е да делиш диван с някого, който има познания по география, ако обичаш да решаваш кръстословици. И всъщност никак не е лесно да намериш такъв човек. Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столици с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят“.

Или това:

„Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго. Спомените, стените, шкафовете и чекмеджетата с отделения за прибори, в които знаем къде се намира всичко. Цял живот напасване, целящо перфектна организация и аеродинамично съществуване на двама души. Общ живот, включващ всичко обикновено. Хоросан и камъни, дистанционни и кръстословици, ризи и бикарбонат, шкафове за баня и машинки за бръснене в третото чекмедже“.

„Брит-Мари беше тук“е роман с толкова запомнящи се послания, че е трудно човек да изброи всичко. Всеки ще си вземе своето – роман за новото начало, за принципите, за дълга и себеотрицанието, за нуждата да бъдеш значим за някого; за самотата и волята да обърнеш мача. Трогателна книга, която ще накара много читатели да пролеят по някоя сълза, но и да се посмеят от сърце със своенравната Брит-Мари. Бакман знае много добре коя струна точно в кой момент да подръпне и владее емоциите на своите читатели през цялото време. Стъпка в ляво – и се засмиваш. Стъпка в дясно – и в гърлото засяда буца.

Не харесвам думата „сърцевед“, но Бакман наистина е такъв. И „Брит-Мари беше тук“ спечели симпатиите ми… почти до последната страница, където финалът – след умишлено напрежение до последния момент – ме ядоса с решението на автора да остави широко отворена вратата за следваща книга. Очаквах избора на Брит-Мари с такова любопитство, залагах ту на една, ту на друга развръзка, а накрая… пф… Отворен финал.

Разбира се, недоволството ми от края на книгата съвсем не е толкова голямо, че да ми развали цялостното усещане. А то е за един наистина великолепен роман! С героиня, която ще ви преведе през различни емоционални състояния. И която – както по всичко личи – отново ще видим в някоя нова история, излязла изпод перото на Бакман.

Публикувано от Георги

(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)

Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)

ХУДЛ: една полезна дрога
———————–

Добрутро, добри хора.

Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.

Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…

Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)

Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.

Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора :) ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани :)

Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.

И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.

Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.

По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:

Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.

Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).

Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)

А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенбергима 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора :)
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа :)

Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома :)

Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’

Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.

Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):

Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.

“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.

“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.

“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).

Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.

И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…

“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).

“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.

“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.

Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.

Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…

Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.

И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда :)

Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…

Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)

“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.

“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)

“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.

“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)

“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)

“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”
(Пратчет)

Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно :)

Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…

За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.

Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…

А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте :) Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…

“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го :) Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)

> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.

> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLabи в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.

> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.

> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално :) От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.

> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата :)

> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).

> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbowе интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо :) Може просто да я започнете, то не е нужно много…

Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.

(Началото…)

Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история…

Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си!

Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно!

Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него ставало светло…

Рицарят първо се опитвал да разбере откъде идва тази светлина…

След това започнал да се чуди защо става светло, след като той всъщност повече харесвал тъмнината и затова водел нощта навсякъде със себе си…

След това, вместо в сън, прекарвал много часове в мисъл за отминали битки и предстоящи предизвикателства…

Накрая сънят съвсем се отказал да идва при него…

Една вечер, след поредната спечелена битка, чул двама рицари да си говорят за Принцеса от далечно Царство, която криела вълшебни тайни и знаела как да съживи повехнали рицарски сърцаи как да избави рицарите от техните брони…

Рицарят, който познавал нощта си помислил, че може би Принцесата има тайна, с която ще върне съня при него…

И потеглил на път… Пристигнал по-бързо, отколкото се надявал и се представил на Принцесата. Първоначално тя била изненадана и даже малко объркана, но след това открила вълшебната тайна, която да помогне на този Рицар и да му върне съня…

Принцесата знаела, че има едно единствено нещо на света, което може да покани съня отново на клепачите ти – хубавата приказка

И Принцесата започнала всяка вечер да разказва по една приказка на Рицаря…

Принцесата не поискала нищо в замяна, надявала се единствено сънят да се върне при Рицаря преди да й свършат приказките…

За кого е тази статия

• За хората, които имат алергия към млечните протеини в кравето мляко;
• За тези, които искат да заменят млечните продукти в диетата си, но не знаят как;
• И за онези, които искат да знаят как се прави ядково мляко.

Млякото е сред храните, към които се наблюдават най-честите хранителни алергии.

Ако сте човек, който има доказана лактозна непоносимостили пък имате проблем с някои от протеините в млякото, то вероятно се чудите по какъв начин можете да замените тези продукти в някои рецепти за десерти, кремчета, напитки и т.н.

Обърнахме внимание на заместителите на глутенаи яйцата, а сега ще разгледаме по-подробно и някои от алтернативите на кравето мляко. 

Имам ли наистина алергия?

Преди да премина в същината на статията, ще си позволя едно леко отклонение – просто изпитвам вътрешната нужда да споделя притесненията си.

Факт е, че съществуват хранителни алергии и е факт, че има хора, които изпитват силен дискомфорт при консумирането на храна, към която имат непоносимост, а някои състояния са толкова сериозни, че въздържанието е абсолютно наложително.

Също така обаче е факт, че в днешно време се увеличава броят на хората, които си внушават нереални проблеми. Всъщност, алергия към млечните протеини в кравето мляко имат не повече от 5% от децата и не повече от 1% от възрастните.¹

Много хора имат небалансиран хранителен режим и изпадат в крайности от различно естество. Ако се случи да консумират мляко (или друга храна, за която е известно, че съдържа алергени), а това съвпадне със стомашно неразположение, те веднага заключават, че имат лактозна (друга) непоносимост. Не търсят връзката с цялостното хранене, нито пък възможни други причинители. Дори не предприемат стъпката да се изследват и да установят дали наистина имат алергия или нетолерантност към дадената храна.

Самодиагностицирането и самовнушението на несъществуващи проблеми ни вреди.
Ето защо личният ми съвет е, когато имате съмнения за алергия или непоносимост към хранителен продукт, да се обърнете към лекар-алерголог и да установите чрез изследвания дали това наистина е така.

Имам алергия към млечните протеини или лактозна нетолерантност! С какво да заместя кравето мляко?

Няма нищо фатално и светът няма да свърши, ако по здравословни причини ви се налага да изключите млечните продукти (било то само прясно мляко или цялата гама от произведения).

Важно е обаче да си набавяте необходимите вещества, съдържащи се в млякото чрез други хранителни продукти.

Повече за прясното и киселото мляко, както и тяхното съдържание, можете да прочетете от съответната статия.

Източници на протеини

Ако сте използвали млечните продукти като основни източници на протеини в менюто ви, то е редно да се запознаете с други храни, които да ви осигурят ценните вещества.

Такива са:

• Всякакъв вид месо (свинско, телешко, пилешко, пуешко, заешко, агнешко и т.н);
• Риба;
• Морски дарове;
• Яйца;
• Някои растителни източници (бобови култури, ядки, житни култури, семена).

Източници на калций

В 100 г прясно мляко има 115–120 мг калций, а съдържанието му в 100 г кисело мляко варира между 120-200 мг.

Но този минерал не се съдържа само в млечните продукти. Ето някои храни* и съдържанието им на калций в 100 г продукт:
 

*Съдържанието на калций в широка гама от различни храни можете да откриете тук.

Ако сте решили да набавите калция си не само чрез храни, но и чрез прием на добавка, то за оптимално усвояване, погледнете съветите от тази статия.

Източници на витамин D

Млечните продукти се славят като източник на витамин D или "слънчевият"витамин, който се оказва сред най-дефицитните микронутриентив съвременната диета.

Ето защо, ако начинът ви на живот предразполага към недостиг на витамина (поради работна среда лишена от слънчева светлина и или недостиг чрез храната), е добър вариант да обмислите приема му под формата на D-3 или холекалциферол, като този прием да става заедно с храна, богата на мазнини (в контекста на тази статия и алергията към мляко, възможни опции за такива храни са авокадо, кокосово масло, зехтин).

Растителният източник е витамин D-2, но той има по-слаба биоактивност в сравнение с D-3.

Повече за витамин D, както и какви са препоръчителните ежедневни дози при мъже, жени, деца и спортуващи, можете да прочетете тук.

Ето и списък* с храни, които съдържат витамин D.

Сред тях са:

*Пълен списък с храните със съдържание на витамин D можете да намерите тук.

Мляко в различни рецепти

Ако сте използвали млечните продукти (и най-вече прясното мляко) като добавка към някои рецепти (печива, шейкове, кремчета), то радостната новина е, че вече има достатъчно разновидности на имитационни "млека" (заместители на мляко) в магазинната мрежа, които да ви свършат работа.

Млякото представлява емулсия на мазнини в течност, която съдържа протеини и захари (лактоза), а имитационните млека се опитват да наподобят тази система.

Има и още една добра новина – в домашни условия лесно можете да си направите някои алтернативи на млякото.

Върху тях ще се спрем по-подробно, защото впечатленията ми са, че хората, избягващи млякото, имат проблем в заместването му именно при такива случаи („Как ще пия кафето си без мляко?!“, „Но какъв кекс ще бъде това, ако не сложа мляко!“).

Ако купувате готов продукт, то съветът ми е да следите внимателно етикета от производителя (както би трябвало да действате с всяка пакетирана храна). Внимавайте за добавена захар, както и за други нежелани субстанции, като например съдържание на други продукти, към които също имате алергия.
Поради самата си технология на производство, алтернативите на прясното краве мляко е очаквано да имат по-висок гликемичен индекс. Напълно нормално в подобни продукти е да видите и технологични добавки - стабилизатори. Те са добавени в минимални количества и осигуряват хомогенността на крайния продукт.

Соево мляко

Соевото мляко е известно като алтернатива на млякото сред веганите, вегетарианците и хората, които имат лактозна нетолерантност.

Соевото мляко има по-специфичен вкус, който не допада на всеки. Аз също не съм от привържениците му и не мога да споделя личен опит по отношение на рецепти.
Редно е да споменем обаче, че има високо протеиново съдържание и е добър източник на витамини А, B12 и D.

Добре е да се знае, че хората, които имат проблеми с щитовидната си жлеза е добре да се консултират със своя лекар относно консумацията на соеви продукти и допустимите количества.

Повече за соевите продукти, здравословните ползи и рискове от консумацията им, можете да научите от тази статия.

Бадемово мляко

То се съчетава добре с кафе или зърнени закуски, както и при смутита, но ако не обичате вкуса на бадеми, вероятно няма да си паснете и с млякото от него.

Може да се закупи в готов вид и в този случаи трябва да имате предвид няколко неща:

• Има ниска калорийна стойност и не съдържа наситени мазнини;
• Въпреки че бадемите са добър източник на протеини, бадемовото мляко не е;
• Не съдържа калций, освен ако производителят не е добавил.

Лесен начин за направа на домашно бадемово мляко е: накиснете чаша бадеми за 8 часа, след което ги измийте и отцедете.

Блендирайте ги с 4 чаши вода, а в добавка можете да използвате подсладител (стевия, мед, фурми) и/или аромат по избор (ванилия, канела).
Вземете тензухена кърпа или друга подобна материя, за да разделите течността от пулпата. Сложете кърпата върху дълбок съд, изсипете блендираните бадеми, за да се отцедят. Използвайте и силата на ръцете си, за да сте сигурни, че сте отцедили възможно повече от течността.

Останалата пулпа в кърпата можете да я изсушите или замразите и да я слагате в десерти при печене.

Съхранявайте бадемовото си мляко в хладилник за няколко дни и го разклащайте преди консумация.

На този принцип се приготвят всички ядкови млека – можете да експериментирате спрямо личните си предпочитания, както и да комбинирате различни видове ядки.

Например, какво ще кажете за фъстъчено мляко? Да – възможно е да си направите в домашни условия, като накиснете 1 чаша фъстъци във вода и ги оставите да престоят така през нощта. Отцедете ги на другия ден и ги блендирайте с 4 чаши вода, докато се получи хомогенна смес. Прецеждането през марля е по желание. Съхранявайте в хладилник.

Оризово мляко

То е малко по-водно, но се доближава до стандартното прясно мляко и се различава по вкус от ядковите млека. Обикновено оризовото мляко се прави с по-малко процент ориз и повече вода или пък в комбинация с различни зърнени продукти (например киноа).

На практика е оризово нишесте, разтворено във вода и съвсем малко протеин. Оризовите млека, които се предлагат в магазинната мрежа, са на по-висока цена и поради това, а и с оглед състава им (с високо съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на протеини) не са оптимален избор за редовна консумация.

Характерно за оризовото мляко е, че има естествена сладост, но на пазара се срещат готови млека, в които има добавени подсладители.

Ако не желаете такива добавки и предпочитате да си направите в домашни условия, то рецептата е следната:

• ½ чаша суров ориз (бял или кафяв) или 1 чаша сготвен ориз
• 4 чаши вода
• вкус по избор – ванила или канела

Сгответе оризазаедно с ванилията/канелата, докато омекне, но не позволявайте на цялата вода да се изпари и оризът да стане прекалено сух. Оставете го на стайна температура, за да изстине (ако използвате пръчка канела, я премахнете), след което блендирайте добре до получаване на хомогенна смес.
Оставете да престои поне 45 минути, след което отцедете през марля.

Съхранявайте получената течност в хладилник или изпийте веднага.

Кокосово мляко

То е личният ми фаворит, защото е сладко и кремообразно и се съчетава добре с различни печива или пък в шейкове.

Кокосово мляко в домашни условия можете да си направите на принципа на бадемовото, а в прочем по този начин се правят и останалите ядкови млека.

Вкъщи си правя кокосово мляко от неподсладени кокосови стърготини, но понякога купувам и готово мляко в консерва.

Употребата от консерва обаче не е препоръчителна от здравословна гледна точка заради съдържанието на BPA в материала, от който е направена консервата. Изключение правят продукти, на които изрично е обозначено „BPA-free”, но по отношение на кокосовото мляко, те не са толкова широко разпространени на нашия пазар.

За направата на кокосово мляко в домашни условия са ви нужни:

• 1.5 – 2 чаши неподсладени кокосови стърготини;
• 4 чаши вода.

Загрейте водата на котлона без да завира, след което залейте с нея кокосовите стърготини. Можете да ги оставите да се накиснат за половин-един час, след което блендирайте за няколко минути, докато се получи кремообразна смес.

Използвайте тензух по вече описания начин, за да отделите млякото от пулпата.

Изпийте веднага или съхранете в хладилник за 3-4 дни.

За вкусен финал

Да си направите ядково, оризово или кокосово мляко в домашни условия е по-добър избор, защото:

• Контролирате състава;
• Можете да овкусите по избор;
• Излиза ви по-изгодно от финансова гледна точка;
• Можете да смесвате различни ядки и да създадете уникален продукт, който не можете да намерите в магазинната мрежа.

Ако нямате условия за домашно производство, четете внимателно етикетите на продуктите, които сте си харесали.

Какъв е опитът ви с ядкови млека? Споделете с нас предпочитаните рецепти, както и по какъв начин използвате храните-заместители на млякото.

Аз най-често употребявам кокосово мляко, а любимите ми рецепти са:

• Сладък кекс с царевично брашно 
• Кекс от царевично брашно, тиква и кокосово мляко
• Освежаващ крем с банан и какао 
• Крем от тапиока и банани 
• Люта крем супа със зеленчуци, джинджифил и кокос

За финал ви оставям с едно видео за бадемово мляко, но с посочените стъпки можете да използвате всякакъв вид ядки и / или семена.

Консултант на статията за BB-Team: Д-р Петър Петров

До 8 юлив Goodreads тече giveaway (томбола) за три бройки от „Зелени разкази (ама наистина)“. Ако още ги нямате (и имате регистрация в Goodreads), включете се:

Goodreads Book Giveaway

Зелени разкази (ама _наистина_)

by David Brin

Giveaway ends July 08, 2016.

See the giveaway details
at Goodreads.

Enter Giveaway

Или ги поискайте направо от нас.