run, run …

Uber, Airbnb, Tesla, Oculus Rift… Знаем, че тези компании не са обикновени. Днес те са големи, но не по начина, по който стават големи компаниите през 80-те години, например. Те растат със страховити темпове, в пъти по-бързо от гигантите на миналия век. Наричат ги „експоненциални организации“ – за разлика от компаниите, които растат линейно. И вече разполагаме с рамка, за да разберем успеха им. Дава ни я Salim Ismail в книгата Exponential Organizations.

Средата се променя

Успешните компании днес са различни, защото бизнес средата е различна. Технологиите се развиват с експоненциални темпове – както показаха и консултантите на PwC. Новите технологии са по-достъпни: цената на 3D принтер пада 400 пъти за 7 години, дроните поевтиняват 142 пъти за 6 години, цената за производство на соларна енергия спада 200 пъти за 30 години.

Тези динамични промени сварват много компании неподготвени. Резултатът е налице – големите и трудноподвижни организации поемат по пътя на динозаврите. 89% от компаниите във Fortune 500 през 1955 вече не са в тази класация. Стандартният жизнен цикъл на компания от S&P 500 спада от 67 години в началото на века на 15 години днес. За сметка на това пътят към върха е много по-бърз. Но как да го намерим?

Най-важният урок, който компаниите трябва да научат: от свят на дефицит се превръщаме в свят на изобилие. Ако в среда, в която ресурсите не са достатъчни, е важно да притежаваш своите, днес компаниите могат да растат със споделени ресурси, достъпни само тогава, когато имаме нужда от тях.

Експоненциалните организации

Накратко, експоненциална е всяка организация, чийто ефект е поне 10 пъти по-голям от конкурентите. Как го постигат? Като скалират стратегията, културата, процесите, хората и системите, на които компанията разчита.

На първо място, експоненциалната организация има Цел. Ismail я нарича MTP – massive transformative purpose. Тя е достатъчно силна, за да завладее умовете и сърцата на всеки в организацията – а и извън нея. Оттук започва пътят на успешните експоненциални организации – и тук често свършва пътят на провалилите се. Защото без такава висша цел организацията не може да овладее останалите елементи, които ще й донесат успех. Те са общо 10 и се обединяват от 2 акронима: SCALE за външните фактори и IDEAS за вътрешните. В книгата всеки от тези фактори е представен с много примери, но тук ще ги изредя накратко.

SCALE: как да скалираме външни елементи

Тук коментираме външните фактори, които влияят на организацията. Експоненциалните компании се възползват от съвременните модели, за да си осигурят ресурс, без да заплащат за него постоянно. Ето петте компонента зад тази идея (оставям заглавията на английски, за да покрият акронима):

• Staff on Demand:компаниите имат алтернативни методи за наем на персонал, независимо дали говорим за базови позиции или консултанти по сложни проекти.
• Community & Crowd:обществото е ценен ресурс, който може да помогне за тестване на идеи, иновативни разработки и дори финансиране. Много платформи са ценни именно заради това, че са формирали активна общност, която сама създава продукта.
• Algorithms:базираме решенията не на вътрешно усещане и човешки анализ, а на Big Data и Machine Learning. Те могат да помогнат за всичко от оптимизация на лендинг страница до управление на транспортните автомобили.
• Leveraged Assets:щом не е необходимо да разчитаме на изцяло нает персонал, защо да не използваме същия подход за останалите ресурси. Споделен хостинг, споделени работни пространства – всичко това днес е възможно.
• Engagement: важно е общността, която сме сформирали около компанията и нейната мисия, да остане ангажирана. За да си осигурим това, може да разчитаме на gamification, създаване на системи за дигитална репутация (напр. Stack Overflow), ексклузивно съдържание и награди. Това, което получаваме насреща, е обратна връзка и идеи.

IDEAS: идеи за изграждане на процеси

Време е да обърнем поглед навътре. Тук фокусът е насочен основно към технологични решения и изграждане на процеси.

• Interfaces:днес можем да получаваме информация от серия различни източници – важно е да я събираме в единна система, която да използваме за взимане на решения. Интерфейсите се свързват с външната среда и доставят информация вътре в организацията.
• Dashboards:тъй като развитието на експоненциалните организации е много динамично, трябва постоянно да следим резултатите. Един екран, който показва ключови метрики в реално време позволява да знаем къде се намираме и какво трябва да направим.
• Experimentation:една организация не може да се развива, без да тества нови подходи. Експоненциалните организации не се страхуват от провал – те използват неуспехите, за да научат повече.
• Autonomy:повечето бързо растящи организации нямат сложна йерархична структура, тя би се променяла твърде бързо. Вместо това разчитат на мини-екипи, които действат самостоятелно.
• Social Technologies:днес можем да комуникираме без забавяне с целия свят. Защо тогава често не го правим с хората от собствения си екип? Използването на технологии за бърза комуникация увеличава ефективността на екипа.

Примерите

Salim Ismail дава страхотна синтезирана рамка, с която да оценим развитието на една организация. Но най-полезното в книгата са примерите за компании, внедрили конкретни елементи от модела. За тях няма да ми стигне мястото в блога, но може да видите презентацията тук:

Постът Exponential Organizations: защо най-големите днес са най-големи?е публикуван в Васи ли?!.

Отминава лятото….. но не тъгувайте, идва есента със своята магия.

Парфюмите през този сезон са ,,ижектирани’’ с голяма доза вълшебство и ще ви завъртят главата. Най-добрите от тях съдържат богати аромати като кехлибар, тъмни смеси, дървесни нотки и всичко, което предизвиква у ума изображения на природната картина, която от зелена се превръща в златна (листа, трева, дървета).

VINTAGE Golden Autumn Crème Perfume

Бутилката е с матирано стъкло с капачка, наподобяваща старинно злато. Бутилката е във формата на корона. Това е крем парфюм, който ще отключи сетивата ви през есента.

Vanessa Megan Autumn Afternoon Naural Perfum Organic Vegan NEW

Този топла и ,,радостна’’ смес от 100% чисти етерични масла има свойства, които могат да помогнат за повдигане на духа и балансиране на централната нервна система. Като напръскате тялото си с него, оставя топло и сладко ухание, миришещо на цитрус през целия ден. Този естествен парфюм съдържа етерични масла от мандарина, лавандула, пачули и перуански балсам.  Ще бъдете успокоени и в същото време ухаещи на есен.

Elizabeth and James Nirvana Bourbon

Елизабет и Джеймс са пуснали уникален аромат с ръждиво прозрачна бутилка. Кехлибар със златни акценти. Архитектурата на опаковката символизира женските извивки. Истински шедьовър. Комбинирали са нотки на вания, бърбън, дъб и тубероза, мускусните аромати подтикват силно чувство за сексуалност. Бъдете съблазнителни и опасно неустоими.

Tom Ford Orchid Soleil Eau de Parfum

Ще се чувствате луксозно, ако сте с Tom Ford Orchid Soleil Eau de Parfum по шията и деколтето. Има слоести нотки на портокал и тубероза, лилия. Ритмично хармонизиране на ароматите. Ще съблазнявате като принцеса от Ориента.

Kate Spade Live Colorfully Eau de Parfum

Напръскайте се малко със сладко цитрусовия аромат на Кейт Спейд. За малко е горчив, но после става ултра сладък и оживява кожата. Оранжево-медната опаковка подканва към събуждане на сетивата. Засиленият аромат на гардения ще ви очарова и потопи в света на идваща есен.

Marc Jacobs Divine Decadence Eau de Parfum

Вдигнете тост със шампанско за отиващото се лято. Ароматът на Marc Jacobs съчетава пръски от бергамот, крем портокалов цвят и орлови нотки. Пенливият му мирис е в наперена опаковка. Всичко това е облечено в златно-релефна верига, съединена с детайл от змийска кожа.

Charlotte Tilbury Scent of a Dream

Парфюмът има за цел да събуди женствеността. Ароматът е от нотки на праскова, черен пипер, жасмин, дървесина и пачули. Дамата, която го ползва ще запали огъня и ще замирише на любов. Бъдете позитивни, силни и излъчвайте светлина.

Седемте аромата са перфектни за цветните и топли жени, готови да изпратят последните горещи лъчи на лятото, и с отворено сърце и ухаеща кожа, да посрещнат златната есен.

В началото на лятото имах грандиозни планове, включително и такива за колосален и дълго отлаган ремонт, но в крайна сметка се оказа, че животът е това, което се случва докато ние правим планове, така че половината неща останаха на stand by.

Както и писането в блога, като имах сериозни планове за рубрики, интервюта, постове, снимки, пътеписи…

Така де, реално погледнато никога не е късно, особено ако всичко мине в графа „ретроспекция“. И докато си подреждам снимките и планирам септември, почивка и работни ангажименти и командировки отново попадам на снимките, които Мирами направи в нейната градина началото на лятото. Тези тук са ми особено любими, не само защото цяло лято не се разделих с моите слънчеви очила Bigolo от Clandestino Venetoи с торбестите рокли Liviana Conti, а защото в този ден бях толкова безгрижна и не мислех за нищо, наслаждавах се на момента и на топлите летни лъчи.

Очертава се есен изпълнена с ангажименти, но пък и това е добре – така ще мога да ценя по-добре и да се наслаждавам по-качествено на моментите на тотален дзен!

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, а днес от Полша ще пристегнем в Рига, Латвия

Приятно четене:

От Бялисток до Рига в Латвия

част трета на

През Източна Европа с джип

Сутринта живота изглеждаше по-светъл Закусихме, хванахме фотоапаратите и обиколихме близкия център – широк площад, много кафета, що годе добър ред по улиците, усещане за простор

Бялисток, Полша

Не, че имаше нещо специално за гледане (нито пък бяхме набелязали нещо специално), nо все пак е добре да се поразходиш и позяпаш…
Например някакво супермаркетче, от което да позапасим с някоя друга Зубровка
Междувременно наблюдавахме, как двама полицаи разпитваха група младежи, изглеждащи на бездомници, и видимо пияни (все пак бе около 9:00ч)

Бялисток, Полша

Приключихме разходката, платих в хотела, натоварихме багажа и – отново на път.

Допълних резервоара в

Сувалки

– нафтата бе по-евтина от България.

По пътя навсякъде се виждаха катедрали, някои от които доста авангардни

Влязохме в

Литва,

и около километър след знака за новата държава бяхме спрени от полиция – проверка на документите.Пост-съветското пространство си личеше Работиха бързо и ни пуснаха

Полиция

Започнаха да се проявяват къщи с по-немски изглед и архитектура. Ремонтите/чаканицата не спираха – ей тук съм си излязъл от колата и снимам:

Шофьорът на камиона зад мен бе много ухилен:

Навряхме се в старата част на

Каунас

– големичък град, а в центъра уличките са идиотски тесни, без да са еднопосочни. Местното население отказваше да говори руски, не предлагаше местна кухня, та се задоволихме с японска – суши. Поне суши-то бе добро и ни засити… Впоследствие разбрах, че Каунас е столицата на националистите …
Прелетяхме останалата част на Литва и бързо-бързо навлязохме в

Латвия

Дърветата около пътя вече не бяха високи/огромни така, както бяха в Полша

Рига

ни посрещна с мащабите си. Винаги ми е харесвал този град – съвременни ‘стъклени’ небостъргачи или други оригинални сгради си хармонираха добре с древни огромни сгради

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Намерих едно хотелче в самия център, настанихме се. Преместих колата на близкия платен паркинг – тук по улиците бе забранено паркирането – синя зона и т.н…
Веднага хукнахме по

стара Рига и нейния ‘Бейкър стрийт’ (улица Jauniela)

(на 100м от хотела). Навярно не всички знаят, че в Рига е заснет съветския вариант на Шерлок Холмс (според мен – много добри серии), като филма е заснет точно на тази улица Jauniela

Jauniela, Centra rajons, Rīga, LV-1050, Латвия
Заседнахме в едно ресторантче с класически музиканти – бе странна работа, защото се конкурираха с рок-състава на съседното барче (просто там нямаше манджи, а народа наблягаше на бирата)

За старт направих следната комбинация водката е хрянова – интересен вкус:

В ресторант Ключът за Рига. Хрянова водка и рижка бира

След бирата (и водката за мен) преминахме на тъмно рижко пиво и риба за съпругата? А за мен – хубаво джоланче с хрян (не се подлъгвайте по черния цвят на дебелата кожа – вътре бе като крем)

Джоланче в Рига

В Рига вече започна да се чувства севера – към 23:30навън си бе светъл здрач

След обилната вечеря се разходихме из Стара Рига прибирайки се към хотелчето под акомпанимента на музиката от барчетата…

Нощния живот в Рига кипеше някакси спокойно – имаше доста народ, който кротко си пийваше…

Но за нас бе време за сън…

Сухата статистика:

Изминати за деня: 513км
Средна скорост: 71км/ч
Максимална скорост: 136км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 40мин
Общо изкачени (по височина) 3,6км
Общо спускане (по височина) 3,7км
Максимална надморска височина: 361м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Латвия – на картата:

Латвия

Още пътеписи от близки места:

1. Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)
2. Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)
3. Латвия накратко (Ратниеки и Рига)
4. До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония
5. По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)
6. Замъкът Цесис (Cēsis) или Венден (Wenden) – Латвия (2): Празникът
7. Пролетна Рига (2)
8. Пролетна Рига (1)
9. Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки
10. Пролетна Рига (3)
11. Замъкът Цесис (Cēsis) или Венден (Wenden) – Латвия (1): История на замъка Цесис
12. Замъкът Сигулда (Латвия)

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

• Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
• Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
• Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
• Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
• Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
• Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  изборана нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по времена процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основнатаи единственацел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурси да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал: а какво става с “основната и единствена цел”? Има някаква цел, но тя не е в горните пет-шест реда.  Ако така продължава, доста ще почакаме за правова държава.

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016 

По пътя към Исландия, Любо ни разведе из Фарьорските острови. Днес вече сме в самата Исландия.

Приятно четене:

От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие

част втора

Исландия

Ден 8

Исландия!

Една седмица след като тръгнахме от България акостирахме на брега на островната държава. Малкото

градче Seydisfjordur

ни посреща с рехава мъгла стелеща се по дълбокия фиорд, който заобикаля околността. Десетки малки водопади се стичат по скалите и се вливат в океана. Целия този пейзаж придава мистичност и особена красота на мястото. Този път бях от първите слезли от кораба, но за сметка на това

граничните власти, като видяха българска кола

решиха, че трябва да ни поразгледат по-отблизо. Посочиха близко хале, докараха кучета за

търсене на наркотици и веселбата започна

Всичко навън наред с резервна гума, която обстойно беше прегледана в някакво друго помещение. Абе, много досадна работа, ама поне се държаха много по-културно отколкото при други подобни случаи. Накрая, даже помогнаха с товаренето обратно на багажа. Дразнещото обаче е, че от всички други коли нас ни третират като единствените индианци, ама хайде няма да си разваляме настроението.

В Исландия ти дават нещо като винетка,

която лепиш на предното стъкло и е безплатна (вероятно единствената такава в света).

На пристанището, разбира се, се засякохме с нашия приятел французина, пооправихме си багажа заедно, той хапна една скилидка чесън на изпроводяк за енергия и потеглихме на обиколката, всеки с неговото си темпо. Той все пак имаше 3седмици с колело, а ние една с кола за целия остров. Първия ден се състоеше в повече каране и по-малко разглеждане, но само по себе си и това е удоволствие, защото на всеки метър пейзажа е впечатляващ.

Всъщност, както тук, така и на Фарьорите

има един основен проблем,

ако може да се нарече така.

Толкова е хубаво, че спираш на всеки километър

за гледки и снимки, което от своя страна пречи на каквито и да било планове за изминаване на определено разстояние за определено време. Е, в крайна сметка това да ни е проблема. Нали затова сме тук.

Хубавото е, че

слънцето не залязва по 24часа

и съответно, ако се забавим много просто това е за сметка на спането, както обикновено става по време на бели нощи. Хванахме път „1“, който е

основния път в Исландия и прави пълен кръг около острова

Нещо като околовръстно шосе. Ние започнахме обиколката си от изток на запад движейки се по часовниковата стрелка.

Малко след като тръгнахме по път „1“

настилката изчезна ненадейно

и започнахме да караме по черен път, който за щастие беше в достатъчно добро състояние и ограничението беше 80км/ч. Вдигаше се голям прахоляк, но поне нямаше сериозни дупки. И така около 30км. Учудвам се, че не са го асфалтирали.

Тези 30км са единствения участък от цялото „околовръстно“, които бяха без настилка, а дължината му е някъде малко над 1000км.

В Исландия често можеш за попаднеш неочаквано на черен път, който не винаги е в добро състояние. В западните фиорди имаше отвратителни участъци с напречни бразди и ей така, както е свършил асфалта след няколко десетки километра си се появява отново. Но за това по-нататък.

Първата спирка за деня, като не броим спирането за снимки, беше до

градчето Hofn,

където са намира нещо като малко викингско селище. Хубаво беше, но не и автентично. След него беше ред на

Jokulsarlon или езерото с ледените блокове,

по които с малко повече късмет може да се мерне някой мързелуващ тюлен.

Ние се включихме към групова разходка с амфибия и успяхме да зърнем само главата на един тюлен, който любопитно се показа над водата, но като цяло самите ледени блокове, откъртващи се от близкия ледник бяха по-интересното. Гледката беше доста полярна, а съвсем наблизо се намираше и т.н.

„Диамантен плаж“,

който беше отрупан с ледените блокове, които океана е изхвърлил след като са се стекли от езерото към него.

Слънцето беше ниско, светлината се пречупваше през интересните форми на леда и допълваше великолепната гледка. А самите бяло-синкави ледени блокове от своя страна контрастираха на фона на черния вулканичен пясък под тях. Страхотна гледка! Една от най-хубавите за цялото пътуване.

Наоколо имаше и стотици птици,

гнездящи по земята, а ако имаш неблагоразумието да се доближиш до гнездата се вдигат орди защитници, които се стрелкат и се удрят в теб. Интересни пилета. Краси го отнесе, защото дори и да не успеят да те ударят с клюн, неизбежно е да те наакат подобаващо.

Водачът на амфибията, в която се возихме из езерото, се шегуваше, че благодарение на тези птици отслабвал. Приближавал се до гнездата, птиците го подгонвали, той тичал докато има сили, а после се връщал при тях. Действието се повтаряло няколко пъти и така му се събирал приличен спринт за деня.

Човекът беше италианец, но незнайно как се е озовал в Исландия и е заработил там. Явно му е харесало прекалено много и просто не е могъл да си тръгне. Трудно можеш да го виниш, взимайки под внимание красотите наоколо и хладния климат, който на нас доста ни допадна.

Следваща спирка вече по по-късните часове беше

водопада Svartifoss,

който е уникален с това, че е обграден с четвъртити черни магмени скали, които изглеждат като подреден тетрис около него.

водопад Svartifoss

До него се стига за около 30 – 40минути пеша по приятна планинска пътечка. Въпреки късния час имаше и други хора, които се бяха запътили да го видят. Направихме по някоя и друга снимка и продължихме към

градчето Vik,

където решихме да се установим хващайки черен път на няколко километра преди него.

Оказа се уникално място за

първи лагер в Исландия

Разпънахме палатката, масата, извадихме вечерята и стана съвсем никое време. Вече не помня в кой точно от малките часове си легнахме. Като си там искаш да усетиш и запомниш всеки един момент и пейзаж като хич не ти се губи време за спане, а пейзажа в случая беше доста разнообразен. Ако трябва да разделя пейзажа, който ни заобикаляше, в 4-те посоки гледките бяха – ледник в едната посока, вулканичен плаж и океан във втората, поляна с лилави цветя в третата и почти вертикални високи скали в четвъртата.

Ден 9

Събужда ни слънце и лек ветрец. Идеални условия. Отправяме се към

плажа на град Vik,

който се води емблематичен и красив.

плажът на град Vik,, Исландия

Плажът

Има вероятност да се срещнат и червеноклюни кайри, но ние не ги намерихме. Има интересни скали, но като цяло не се задържаме много и отиваме към следващата спирка –

водопада Skogafoss

Няма да се спирам на подробности относно водопадите. То се знае, че всички са живописни и си заслужава да се видят. Следва водопада Seljalansfoss, който се отличава с това, че може да се мине зад самия пад на водата. Има пътека, но разбира се ставаш като мокро куче. Е, заслужава си мокренето.

Водопад Skogafoss

Спретваме си и обяд с гледка към водопада на малката портативна масичка, която носим. В близост се намира вулкана Ейяфятлайокутъл, който беше изригнал преди няколко години и няколко дни облака прах тормози Европа като бяха отменени много полети.

Следваща спирка е

гейзера Geysir

Гейзерът Гейзер

Изригва на всеки около 3минути и е доста зрелищно, а наоколо мирише на сяра. Последва

водопада Gullfoss,

който беше първият от по-мощните, които видяхме.

Водопад Gullfoss

Беше впечатляващо, но и пренаселено с хора.

Продължаваме към Рейкявик. На 10км от града установихме лагера в малка горичка на закътано местенце. По начало

в Исландия дърветата са рядкост

Острова е бил обезлесен от заселниците и сега правителството полага много усилия, за да възстанови дърветата. Като гледам се справят добре.
Ден 10

В

Рейкявик

паркираме до

Полярната катедрала

в центъра!

Полярната катедрала

Духаше стабилен вятър, но нямаше изгледи за дъжд, което ни устройваше идеално. Полярната катедрала е уникална сграда. Единствена по рода си в света.

Иначе Рейкявик не блести с много забележителности

Има един интересен метален паметник близо до пристанището т.н. „Sun Voyager“. Като цяло града е по-скоро, за да се усети атмосферата и усещането за северен град, което само по себе си прави града приятен. На малко площадче в центъра с изкуствена трева и голяма видео стена се излъчваше футболен мач от европейското първенство. Деца и възрастни играеха, гледаха и пиеха бира. Поседяхме малко, погледахме и беше доста приятно.

В ранния следобед потеглихме в посока

национален парк Тингвеллир

или мястото, където се срещат европейската и северноамериканската континентални плочи. Времето започна да се мръщи и разходката из националния парк премина в лек дъждец. На мястото на самия разлом, където се срещат плочите има тясна и много дълбока цепнатина пълна с вода, която е ориентирана в посока север-юг и фактически прави разделението. Казват, че с всяка година плочите се раздалечават с по няколко милиметра. След парка беше ред на

водопадите Hraunfossar,

които са поредните попадащи в категорията „по-различни“.

Те са много ниски, но изключително разляти по дължина. Приличаше по-скоро на скален праг на ръба, на който имаше хиляди изворчета. Все още пръскаше дъжд и обиколката по водопадите беше пропита с влага, но пък поне нямаше мъгла. Посоката след тях беше към

Западните фиорди

с леко отклонение за посещение на конусовидната планина с водопади в полите й „Кirkjufell“. По пътя натам се скъса да вали и вече мислехме, че ще опъваме палатката в дъжда, но на 20км от дестинацията понамаля до степен подходяща за разпъване на лагера.

Оказа се обаче, че мястото, което си бяхме харесали, беше окупирано от същите онези нападателни птици, за които споменах по-рано в разказа. Нямаше как, трябваше да се преместим. Хем, за да не ги смущаваме, хем да не превърнат палатката в решето или тоалетна. Изместихме се малко по-настрани и ни оставиха на мира. Беше вече много късно и разглеждането остана за другия ден.

Ден 11

На сутринта за щастие не валеше и времето изглеждаше обещаващо. Отидохме до емблематичната планина. Формите бяха като изваяни от скулптор, но в действителност творецът беше най-великият – ПРИРОДАТА.

Конусовидната планина Кirkjufell

Картината беше като от картичка. Поседяхме малко време и тръгнахме към Западните фиорди. Навлизайки в полуострова картината се смени. Редуваха се фиорд след фиорд, а най-хубавото беше, че пътя, покойто минавахме, беше изключително панорамен.

И за да не звучи всичко прекалено хубаво,

ще кажа и нещо лошо

Отново се натъкнахме на участъци от пътя,по които асфалта просто свърши без никакви обозначения. На картата също не беше отбелязано (или поне на нашата), за да си подготвен и да заобиколиш, ако има възможност. Така няколко пъти докато не стигнахме целта си на края на най-южния ръкав от полуострова. Там се намираше кораба

Gardar BA, който е най-стария метален кораб в Исландия

и от много години седи затънал в пясъци на сушата.

Картинката беше много впечатляваща и автентична. Може би защото напомняше на Аралско море и корабите по дъното на някогашното море. Недалеч зад кораба се виждаха водите на фиорд, който някога е стигал по-навътре в сушата и кораба е бил закотвен в него. Качихме се на борда, въпреки че беше забранено от съображения за безопасност. Отвътре той буквално се разпадаше. Влагата и солта не прощават.
След кораба посоката беше към

водопада Dynjandi,

който има славата на най-фотогеничния водопад в Исландия. Не беше далеч – на около 50-60км, но на нас ни отне цяла вечност да стигнем. Асфалтът отново се преля в черен път, но този път много лош – с дупки, напречни бразди и голяма денивелация. Постоянно катереше и спускаше стръмно. Имаше бая стръмни участъци, а това с натоварена бая кола, която не е за черни пътища не е приятно начинание. Малко се поизнервих, но накрая при вида на величествения водопад и красив фиорд срещу него, опасан с ярко жълти цветя, нещата си дойдоха на мястото.

водопад Dynjandi

Светлината от ниското слънце обагряше водата в розово и допринасяше за красотата на гледката. Имаше и други хора, които се готвеха да нощуват. Разпъваха палатки, подготвяха вечеря. Цареше спокойна и приятна обстановка. Имаше място за всички.

Установихме лагера на метри от реката и Краси приготви вкусна вечеря от леща с масло на газовия котлон. Заспиването на фона на грохота от водопада недалеч от палатката не се оказа проблем. Дори беше приятно!

Ден 12

Отново чудесен ден! Наснимахме водопада на хубавата светлина и тръгнахме към

град Isafjordur,

който е столицата на Западните фиорди.

За щастие не се връщахме по същия път, а по друг, отново черен, но на светлинни години от другия като качество. Можеше да се кара с 60 – 70км/ч. Скоро се появи и асфалт и бързо пристигнахме на дестинацията, а

градчето се оказа чудесно

Малко, спретнато с някои интересни артефакти разхвърляни по пристанището. Малко като музей на открито. И всичко това на фона на обширен разлят фьорд. Имаше си и туристически информационен център, в който се снабдихме с карти и информация за района. В съседство на градчето се намираше и

експозицията на открито „Osvor”,

която представляваше викингски къщички, съоръжения и пособия, които са използвали.

Викингски къщи

Изглеждаха наистина автентични и определено беше хубаво да се видят. След това тръгнахме да излизаме

от Западните фьорди в посока северна Исландия

Минаваше се през куп красоти и отново се спираше постоянно за снимки по пътя, въпреки че в един момент окото сякаш свиква с невероятните пейзажи и ги приема за даденост.

Реално на западните фиорди успяхме да обиколим двата южни ръкава. Последния северен ръкав е най-дивия.

Той не е населен, няма пътища и би било рай за трекинг, но за жалост ние нямахме време. Успяхме да му хвърлим един поглед от средния ръкав. Изглеждаше доста сурово място. Планински масиви покрити със сняг и лед. Липса на растителност. Направо си беше друг свят въпреки, че се виждаше на една ръка разстояние. Контрастът беше огромен. Може би като най-северен и с по-високи планински вериги спираше въздушните течения и определяше по-благоприятния климат на другите 2ръкава. Останалата част от деня премина в шофиране в посока североизток към град Акурейри.

На стотина километра от него спряхме в

торфеното селце Glaumbaer,

което се оказа меко казано чудесна находка.

Торфеното селце Glaumbaer

Различното беше, че не само покривите на къщичките, но и самия градеж бяха от пресован торф, което придаваше приказен и направо нереален вид. Покривите бяха като неравна ливада с висока трева, а между треволяка се подаваха срамежливо прозорци. Истинско изкуство! Исландия обаче винаги може да те изненада и да те впечатли още повече.

За да не измени на стила си ни дари с широк панорамен плаж, който само питаше за разпъване на палатка и лагеруване на фона на явлението Среднощно слънцепо хоризонта на безкрайния океан.

Слънцето изобщо не залязва,

а само облизва хоризонта, движи се известно време по него и директно изгрява. В нашия случай се скри са около 10 – 15минути, защото бяхме на 30км на юг от полярния кръг, но това не правеше гледката по-малко зрелищна. Преди 2годинив северна Норвегия с Красиимахме късмета да го наблюдаваме над полярния кръг и знаехме какво да очакваме, но за Иван това беше новост и направо изпадна в екстаз. Разбирах го много добре, защото знам какво е усещането да видиш такава гледка за първи път. Завладява те чувство на истинска, дълбока и неподправена радост пред нереалността на събитието! Всичко наоколо беше окъпано в златиста светлина.

Май се олях в суперлативи, ама Исландия ги заслужава.

Даже като седнеш да вечеряш и забравяш да ядеш, защото ти се иска да запечаташ всеки момент в паметта си.

Ден 13

Имаше идея за сутрешно къпане в ледените води на океана, но ленивостта и мързела, които властват над човешкото тяло след ставане, а по-късно и обилната закуска някак осуетиха плановете и затова след прибиране на лагера потеглихме към

град Акурейри,

който се явява втори по големина в страната и наброява някъде около 15 000души. Градът се оказа приятен. Малък, но жив и си имаше всичко, от което може да имаш нужда. Приличаше много на американско градче от северните щати. Даже и голямото количество американски, както нови така и ретро, коли допълваха това усещане. Отделихме му половин ден и се отправихме към

водопада Godafoss,

който е един от многото емблематични и мощни водопади в страната.

водопад Godafoss

Оттам отидохме до

градчето Хусавик,

което има славата на „Столицата за наблюдение на китове“.

Хусавик

Започнахме да се чудим дали да се включим в една такава разходка с корабче за зяпане на китове, но поради късния час и продължителността от 3часа се отказахме. По принцип дори да имаш късмета да видиш кит, то това ще бъде я опашка или горна перка, което само по себе си е хубаво но не е кой знае какво за сумата, която искаха за подобно начинание.

Задоволихме се с разходка из Хусавик и то после стана време отново да лагеруваме. Този път на около 30км от града близо до малка река. Мястото беше приятно, но се появиха отвратителни досадни малки мухи, които се опитаха да внесат горчив привкус в идиличната обстановка, но не успяха в крайна сметка.

Вятърът на моменти беше на наша страна и ги разгонваше, но в секундата, в която спреше те се телепортираха на лицето ти и започваше безумно блъскане в него и опити за проникване в очи, нос, уста и уши. Иде ти да си потопиш главата в реката, но в един момент сякаш спираш да им обръщаш внимание. Оказа се, че това са

мухите „My“,

които са с милиарди около езерото Myvatn, а ние бяхме на около двайсетина километра от него. На следващия ден се оказа, че те са завладели всичко в радиус от около 50км от езерото във всички посоки, а после изведнъж изчезват и направо не ти се вярва, че най накрая има спокойствие.

Ден 14

Първа спирка –

езерото Myvatn

и обиколката му. Езерото е едно от най-големите в Исландия. Много е живописно.

езерото Myvatn

Тучни ливади отрупани с ярко жълти цветя се спускат към ярко синята вода. Мяркат се и овце, за да допълнят пейзажа, както и псевдо вулканични кратери, които така и не разбрах как са се образували. Приличат на малки вулкани, но не са истински. В близост обаче се намира една друга забележителност, която си е съвсем истинска –

Viti Crater Lake

Viti Crater Lake

В кратера на застинал вулкан се е образувало езеро с тюркоазен цвят

и изглежда доста живописно. Качваме се до ръба на кратера, откъдето едно пързулване и цопваш в сините води за секунди. Между другото съвсем близо се намира и електрическа централа, която използва парата от земните недра за производство на енергия. Исландците са някъде към първите позиции в света в

усвояването на геотермална енергия

Дори отопляват парници и съм чувал, че отглеждат и банани. Някак не се връзват банановите палми с ледниците наоколо, но те са му намерили цаката. Реално целият район, в който се намираме ври и кипи от термални извори, пара, клокочещи земни казани с тъмна кал, а дори имаше и една купчина камъни висока около 2метра, от която с адски тътен излизаше нажежена пара с адска мощ. Доста зловещо.

А около тези природни чудатости природата прилича на кафеникава пустиня. Тази среда е един от контрастите на Исландия наред с фиордите, ледниците, водопадите и много други природни красоти.
Насочваме се към

водопада Dettifoss,

който има славата за най-мощния в Европа.

водопад Dettifoss

Наистина е грандиозен, но мощта му разпръсква такива големи количества вода в атмосферата, че снимките са трудно начинание и най-често завършват с окъпан фотоапарат и размазан кадър, затова наблягаме повече на гледането му отколкото на перфектния кадър. Тук също има бонус, защото само на 10 – 15минути ходене се намира друг водопад, който е по-малкия побратим на Dettifoss, а именно

Sellfoss

Двата водопада си делят една и съща река. Единия държи рекорд в Европа, но другия пък е по-фотогеничен и разлят, така че не е за изпускане. С тези водопади привършват планираните за разглеждане красоти на Исландия. Насочваме се

в посока градчето Сейдисфьордур,

от което започна обиколката ни преди една седмица. Намерението ни е да спим някъде близо до градчето и на другата сутрин рано да се качим на ферибота за Дания. По път обаче се открива неочакван бонус. Поредния живописен водопад точно до пътя, който така и не разбрах как се казва.

С Краси се качваме горе до самия пад на водата, което начинания ни дарява с хубава гледка към близката долина и надолу към близо 70-те метра пад на водата. Две овце ни гледат невъзмутимо и придъвкват тучна трева, а ние сме доволни, че се качихме и бяхме възнаградени с тази гледка, която не беше в плановете. Както казах и по-рано, Исландия винаги има с какво да те изненада и впечатли. На 20км от ферибота се вмъкваме на малка поляна сред ниски дървета и изкарваме една

страхотна последна вечер на палатка

за това пътуване. Подаряваме си царска вечеря с какво ли не, което ни е останало и откарваме до никое време, но вече няма за къде да бързаме. Не е нужно и да хабим време в спане. На кораба ще има кога да наваксаме.

Ден 15

Прибираме всичко и спускаме стръмните 20км (няколко стотин метра денивелация) до ферибота. Има доста пътешественици като нас, които са се отправили натам. В

Сейдисфьордур

се редим на опашката и зачакваме, а

ферибота закъснява с 4 часа

Има време за разходка и разглеждане на персонажите, които също чакат да се качат. Виждам моторист от Мериленд, САЩ, както и друг, който е с регистрационен номер от Нова Зелания. Този действително е от далече. Ние от България в сравнение с него сме като група хора отишли в предградията на града, където живеят. Има и какви ли не джипове, преустроени като каравани, но подходящи за off-road. Доста колоритна тълпа събрана на едно място.

Часовете се изнизват някак неусетно и ето го ферибота се появява изпод ниската мъгла, стелеща се по дългия фиорд. Време е за качване.

Довиждане Исландия!

Надявам се, че пак ще се видим! Благодарим ти за хубавото време и за гледките, с които ни дари!

Ден 16

Плаване в безбрежния океан. Вечерта

спираме на Фарьорските острови за малко,

за да качим някои пътници, а други да слязат и продължаваме. Времето изглежда доста намръщено. Следва 12часово спане, за да наваксаме и да се подготвим за непрестанното каране от Дания до София на връщане. За щастие капитана успява да навакса 2часа от закъснението и сме само 2часа назад от плануваното пристигане.

Ден 17 – Ден 18

Прибирането.

След като се разтоварваме вече е събота късен следобед – към 16:30ч. Започва маратона, защото в понеделник всички сме на работа, а оттам ни делят около 2500км.

Докато се усетим и Дания се е изнизала в почти постоянен дъжд. Идва ред на Германия, в която пак вали. Към 22:00ч издебваме прозорец и вечеряме за 30-40минути. Решаваме да избегнем маршрута през Хамбург и свиваме към Берлин, Дрезден и т.н. Вали!

В Чехия влизаме в ранни зори и дъжда спира. Прага отлита все още спяща в неделната утрин. Идва ред на безбройте ремонти на магистралата, но за щастие няма много трафик в тези часове и Словакия се показва на хоризонта. Тя докато се усетиш и вече е свършила, но удължаваме престоя с един обяд на мърлява отбивка за тирове.

Унгария ни посреща гореща, чак неприсъщо гореща, а

на границата със Сърбия вече си мирише на България

За щастие не чакаме много по границите и се движим доста стегнато.

Привечер стигаме границата с България

Там на хората им става интересно откъде идваме и изобщо не ни питат дали имаме нещо да декларираме. Така след 29часа почти непрестанно каране

стигаме до София

Има една натрупана умора, но тя е приятна и желана, защото пътуването беше страхотно.

Фарьорските острови не знам дали да ги нарека предястие или десерт, защото това е едно райско кътче, което се е запазило неопитомено и неопетнено от тълпите туристи и местното население.

За Исландия пък думите са излишни. Трудно е да опишеш достатъчно добре място, което трябва да се види.

След 18дена и 8556изминати километри по суша, както и около 3000км по вода, завърши едно от най-незабравимите пътешествия за всички нас!

Исландия – карта на маршрута

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Исландия (6 ден): Тъмната страна
2. Исландия (11 ден): Западната страна
3. Исландия (ден 3): Страната на глетчерите
4. Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите
5. Исландия (ден 4 – продължение): Непреодолимата
6. Исландия (5 ден – продължение): Приказната
7. Исландия (ден 2): Всемогъщата
8. Исландия (началото на ден 4): Непреодолимата
9. Исландия (10 ден – продължение): Заветната птица
10. Исландия (9 ден – продължение): До Патрексфиорд
11. Исландия (10 ден – начало): Царството на птиците
12. Исландия (8 ден – продължение): Тюлени