Отиваме за ден до Крива Паланка – на хапване и пазар. Приятно четене:

Крива Паланка за ден

От 2седмици насам в главата ми се върти идеята дали да не отида до комшиите да опитам от тяхната прословута скара. В Сърбия съм ходил много пъти и днес в този прохладен юлски ден реших,  че и на македонската скара и е дошло времето.

Една туба дизел и някакви се 100километра до границата с Гюешево няма да ми секнат ентусиазма да опитам наистина качествено месо за смешни пари.

Тръгнахме в 11 часа и 12 и половина вече бяхме на

българо-македонската граница

покатерила се на високия хълм. На границата скука – 2 тира и няколко коли – затова минахме бързо от българска страна. Македонските им колеги естествено решиха да се заядат с две млади момчета тръгнали в тяхната страна да си харчат парите. Митничарката 10 пъти ми зададе въпроса в коя кръчма ще отидем и сигурно още толкова потропа с някаква пръчка по броните и гумите на колата. След като се увериха,  че не превозваме бежанци, дрога и тем подобни незаконни неща вдигнаха бариерата.

От македонска страна гледката придоби веднага отчайващ вид на мизерия.

Запуснати къщи, дупки и захабен асфалт. На пътя започнаха да се появяват застави, лади и тем подобни доказали се машини достойни за музеен експонат. В тоя ред на мисли искам да кажа, че не се подигравам на македонците, но просто ние като вечно мрънкаща нация искам да кажа, че има и по-бедни от нас*. След около 15 минути влязохме в

Крива Паланка

Градчето ми хареса като разположение къщите са накацали една върху друга, а една река разделя града на 2 части. Центърът не е нищо особено. Впечатление ми правят такситата, които са от рода на Део Матиз и Поло все малки и компактни коли, които на пазара в България може да се намерят за 800лева. Като цяло лъскавите автомобили в Крива Паланка са – ха познайте! – с българска регистрация.

Кефът в Македония дойде с цените.

Препоръчвам силно Гостилница „Осоговец“. Ние обядвахме там и смело мога да кажа, че откъм обслужване, качество на храната и цени е много добре. Впечатление прави, че

има само мъже по заведенията

Жените се скитореха по улиците.

Още по-големия кеф дойде с храната

За информация на тези, които се интересуват от цените към днешна дата. За 2бири Скопско, 10малки кебапчета, 1плескавица 170грама с шунка и кашкавал, хляб и шопска салата платихме 540 денара или 18 лева в български пари. Не успяхме да се справим с всичко въпреки, че бяхме умрели от глад.

Естествено, цените на цигарите също са радостни за пушач като мен. Кутия Лъки Страйк се продава за 90денара или 3лева. Проблемът е, че имаме ограничение от 2кутии през граница.

Преди да тръгнем се отбихме в една Месарница за да купим качествено свинско и плескавици. Жената с усмивка каза, че разчита на българите, които купували огромни количества месо особено по празници. Общо взето търговията там разчита на българите, което е добре, че някои все пак разчита на нас.

Тръгнахме си със смесени чувства.

На мен Македония ми хареса,

но много повече ми прилича на една сръбска провинция отколкото на България. Явно правителството симпатизира повече на Белград от колкото на София, което честно казано за мен е грешния подход. Бих отишъл там отново само заради храната и цигарите, но ми е жал за беднотията, в която живеят

Автор: Антоан Данаилов

*Всъщност поне 75% от населението на земята е по-бедно от България, при нас просто е неприлично да си щастлив – бел.Ст.

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

Другата Македония

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. Една весела компания в Македония: Прибиране
2. Една весела компания в Македония (май 2003)
3. Една весела компания в Македония!
4. Малко впечатления за Македония
5. Църкви и манастири из Македония
6. До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)
7. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
8. Македония
9. Балканкан* (1): Към Македония!
10. Импровизирано до Охрид (Македония)(1)
11. Пътеписче… :) (Мото-уикенд из Сърбия, Косово и Македония)
12. Македония, Охрид и цар Самюъл – част І

Наскоро се сетих за един sms, който получих при драматични обстоятелства и гласеше: The F rule: find him, friend him, fondle him, finger him, fuck him, forget him, find next. Сетих се за това покъртително послание, защото едно време момичетата гонеха момчетата, а момчетата момичета.

Днес сякаш всички са се втурнали в търсене на книги, наръчници, коучки, семинари и т.н., които да ги научат как да гонят момчета/момичета.

Парадоксално – колкото повече свобода имаме, толкова по-малко я използваме. Колкото по-открито можем да говорим за чувства, емоции, привличане и дори секс – толкова по-малко хората се възползват от това.

Имам ужасното усещане, че днес хората са по-склонни да платят едни 200 кинта, за да отидат на курс, където да им кажат: като някой ти харесва, покани я/го на среща! Сякаш не се сещат сами да го сторят.

Наскоро четох една статия за това как една жена, журналистка в американско женско/лайфстайл списание правила секс с мъжа си всеки божи ден в рамките на година – дори когато са били изморени, болни, тя в цикъл и дори когато изобщо е нямала желание. Експеримент било – да видела била какво ще се получи. Резултатът бил, че тя престанала да се притеснява от тялото си, което се било променило/отпуснало след раждането на 3 деца и изобщо връзката им била чудесна и прекрасна и се били сближили (добър ден!).

Парадоксално ми се вижда – това, че никой не използва качествено свободата, с която разполага. Баба ти на времето е била далеч по-изобретателна! Когато се е разминавала с дядо ти по улицата, току виж е изпуснала случайно носната си кърпичка, той я вдигнал, подал я и я заговорил. И – о, изненада! Взели, че се взели. А днес жените ходят на семинари, за да ги научат как да отказват да си легнат с някого на първа среща, така че да не го отблъснат и да не изглеждат лесни; как да се обаждат по телефона; как да правят комплименти; как да отговарят на sms-и.

Може би аз съм задръстена, не знам. Но цялата тази индустрия на услугите свързани с най-общо казано щастието, дейтинга и т.н. винаги ми е изглеждала супер-странно.

Едно време, когато някое момче ми харесваше особено много, обикновено отивах и казвах: искаш ли да дойдеш с мен на кино? В рамките на следващите 5 минути ставаше ясно, дали има някакъв шанс за романс от какъвто и да е вид или отива директно във friendzone-а.

Последната ми тренировка в зала беше в понеделник. Докато 5 жени се бяхме концентрирали да пуфтим максимално ефективно с гира от 3 кг във всяка ръка, мозъкът ми се пренесе в една друга плоскост. Замислих се колко много от фразите, които треньорката ни ползва, са приложими в работата. Все неща, които можеш да кажеш на колегите си, на екипа си – а и най-вече на себе си.

Не пропускай загрявката!

Няма добър треньор, който ще те остави да започнеш без загрявка. Но на работа често се случва да го правим. Впускаме се в поредната задача, без да проверим дали има по-ефективен начин, по-полезен инструмент или по-конкретна насока. Ако загрявката в залата ти спестява травми, загрявката на работа може да спести много излишни усилия.

Дишай!

Колкото повече фокус сложиш върху изпълнението на една серия упражнения, толкова по-вероятно е да не оставиш място на простичките неща, които обаче имат голям ефект. „Сервизните“ задачи като дишането ти осигуряват енергията за още една серия или за по-силно представяне. Понякога от натоварване забравяме да „дишаме“ – една почивка от 10 минути може да освежи мозъка ти и да ти помогне да свършиш с труден анализ по-бързо. В крайна сметка, когато се грижиш за цялостната си кондиция, дългосрочно правиш нещата с висока скорост и качество. Затова не пропускайте дишането – кратка почивка, обяд извън офиса, тренировка в края на работния ден.

Трябва напрежението да е в горната част на краката!

Любимото ми тук е възможността за саморегулация. Добрите треньори знаят, че не могат да следят всеки в групата през цялото време и затова дават насоки как да различиш правилното от неправилното натоварване. Тоест дават ясен критерий, по който да оцениш сам качеството на представянето си. Същото е важно и в работна среда – преди да започнете работа по нещо ново, отделете време, за да определите какъв е очакваният резултат и какви са критериите за успех. Много често това спестява време и безкрайни връщания, доработки, смяна на посока.

Още една серия!

Добрата тренировка те води до ръба на изтощението, но те оставя с усещането, че си постигнал нещо повече от преди. Интересната работа действа по сходен начин – когато стигаш по-далеч, когато постигаш повече, енергията ти се увеличава и те кара да искаш да стигаш по-далеч и да постигаш повече. Само трябва да имаш силата в началото да си кажеш „Хайде още една серия!“

Вземи по-леки гири!

Обратното на горната точка също трябва да е вярно. Има дни, в които просто можеш да направиш по-малко. Тогава ролята на треньора е да управлява натоварването, за да те докара до края на тренировката. Когато видиш, че енергията ти не е висока, по-добрият вариант е да започнеш задача, която отговаря на нивото ти за деня. Ако това не е опция, можеш да потърсиш помощ от колега. Особено ако редовно се появява усещането, че в списъка със задачи има значително по-тежки неща от тези, с които можеш да се справиш в момента.

Браво, момичета!

„Браво“ е важно. „Браво“ ти потвърждава, че си свършил нещо полезно. „Браво“ превръща финалната точка в удивителна. Естествено, „Браво“ е ценно, само когато е заслужено – иначе, като повечето думи, се изтърква от употреба и не носи смисъл. Но от време на време и когато трябва, не забравяйте да казвате „Браво“ на колегите си и на себе си. Винаги може да го комбинирате с „Другия път повече“ за още по-добър ефект.

___
снимка: Penn State

Постът 6 неща, които треньорът ви казва, приложими в работна средае публикуван в Васи ли?!.

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония. Днес пристигаме в Хелзинки.

Приятно четене:

Хелзинки

част пета на

През Източна Европа с джип

Времето бе хубаво – въобще идилия

Ферибот Талин – Хелзинки

След два часа и няколко минути се показа

Хелзинки

Хелзинки, Финландия

Малко след това влязохме в пристанището на Хелзинки…

Обявиха да се качваме по автомобилите…
Слязохме на нужната палуба, отворих вратата (дебела, плъзгаща, водоустойчива, отваря се с бутон).. А срещу мен на 30 см – ТИР.. Опитах се да мина покрай него, ама щях да се изплескам яко, пък и нещо не ми се стори познато мястото… Като оставяхме автомобила срещу вратата имаше лек автомобил, а не ТИР..
Качихме се горе (това е циркулация между 3и 7етаж  )… Там – тълпи народ със сакове алкохол – няма къде да се премине…
Айде – отново долу… Този път излязох по другия борд (срещуположната врата) – всички коли от този борд вече бяха излезли (на всеки борд са по четири реда автомобили и камиони) и видях един от екипажа на кораба…
Попитах го виждал ли е един безстопанствен джип… С усмивка ми посочи през проход към другия борд малко по-назад от мястото, откъдето се появих…

Джипа бе точно зад тира, който бе запушил вратата
Просто съм слязъл на палубата през друг асансьор и съм излязъл с 10метра пред, вместо 10м зад джипа…

West Harbour, Helsinki, Финландия
Колите от този борд тъкмо започнаха да тръгват – в момента в който се качихме, тръгна тира пред нас и всички се изнизахме…. При прегледа на видеото видях, че сме се качили в колата 30секунди преди тръгването  )
Тези зад нас сигурно умряха от яд – навярно са си мислили, че сме супер-професионалисти, и сме пили с 10минути повече от тях, докато те киснат в колите
Между другото като гледах видеото от превоза видях какво нещо е долу в кораба докато се движи и защо карат хората да се махнат от там  Постоянни писъци на аларми, мигащи мигачи и т.н.

Хелзинки

Фериботно пристанище на Хелзинки, Финландия

Хелзинки, Финландия

Хелзинки, Финландия

Безпроблемно излязохме от пристанището. Имаше някаква униформена и въоръжена мадама, която оглеждаше автомобилите, но никого не спряха…

Влязохме в центъра и спрях да потърся хотел (booking.comразбира се, но без резервация – за да видя на място за какво става въпрос)…
Избрахме един, вкарах го в навигацията и скоро бяхме пред хотела. Ама се оказа, че има проблем с паркирането – разрешено спирането, но не и паркирането.
Слязох от колата и отидох в хотела – ‘имате ли паркинг’ – имаме – 20евро/нощ…
Колко струва хотела? Обявиха ми цена с 30евро над тази в букинг… Възроптах… Ама нищо не можем да направим – такива са условията…
ОК, тогава ще го направим по моя начин (явно не очакваше да имам интернет  )… Пред него направих резервацията с телефонаи веднага получих потвърждение.
Оня ми се хили – ‘ама то отнема до 2часа’. Помолих го да провери веднага – няма логика аз да получа потвърждение, а в хотела да не са получили информация по същото време…
‘Яяяя, ама то потвърждението е дошло – няма проблеми’ –цената стана ниска– дори и с плащането на паркинга
Платих, и ги попитах къде е паркинга… Е няма такъв цирк подхода бе в тунел с ширина огледалата + 2см…
Парктроника бе безполезен – още при влизането в тунела ‘писна’ и показа STOP – толкова малки бяха дистанциите… Огледалата бяха на около 2см от стените.
С маневра във вътрешния двор успях да завия така, че да се насоча към подземен паркинг… Входа му бе с автоматична врата, и широк също огледалата +2 см…
‘Гараж’ с размер на три нашенски гаража, в който напречно по финландски план би трябвало да спрат 4автомобила.
Добре, че две съседни клетки бяха свободни, та успях с няколко маневри да се наместя…
Докато развъртам колата вратата се затвори… Намерих някакъв авариен бутон и си отворих вратата… Луда работа…
След това се сетих, че съм забравил камерата в колата и ще изтрие дневния преход… Та отново преминах през отваряне на дистанционно контролирани врати и т.н….
Всичкото това – под проливния дъжд, който внезапно се изля над Хелзинки

Дъжд

Дъжд

Хотела бе с интересна система за достъп – след определен час външната врата се отваря само с картата за стаята… По същия начин започват да работят и асансьорите…
Хвърлихме багажа, включих камерата да прехвърля видеото към лаптопа… Дъжда спря от раз и излязохме на разходка…

Около 23:00ч все още бе светло

Така се сблъскахме с

‘интересните’ финландски монументи

Например я познайте какво означава този паметник???

Правилно – така изглежда 100 години финландска демокрация

Минахме покрай

Президентството

Стъклени авангардни сгради имаше съвсем близо до стари постройки

Доста време се разхождахме покрай един канал, обвит със зеленина… Обаче като пресякохме моста над канала се оказа, че това не е канал, а пешеходна и велосипедна алея

Сега като гледам варненските велосипедни алеи ми се струва, че има лееека разлика
Поразходихме се, потърсихме ресторант, обаче се оказа, че са затворени… Работеха предимно барчетата…

Минаваха странни мотоциклети:

Позяпахме разни магазини със странни цени

Вече бе доста късно – около полунощ… Започна да се стъмва – поне доколкото е възможно на тези ширини

Върнахме се в хотела, където ресторанта все още работеше…

Веднага пристъпихме по същество…

Водка Финландия разбира се… Двечки за мен и една за съпругата. Ама те ‘детски’ – по 40мл… Та затова се наложи да поръчам още

Водка Финландия

Съпругата продължи с рибите

А аз както винаги попитах за нещо местно…

Разбира се – ЛОС… Това тъмното в гювечето…

Бе изключително вкусно и сочно

Похапнахме доволно…

Питах и за десерт…

Във Финландия сладоледът е на почит,

което ме учудва, защото все пак по цяла зима гледат ‘сладолед’ навън " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Поръчах си някаква тортичка, и дойде гарнирана със сладолед " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Водката подейства и заспах като пън… Като преди това дръпнах пердетата, защото

около 00:00 ч навън все още бе светло,

въпреки, че нямаше слънце…

Статистика :

Изминати за деня: 401 км
Средна скорост: 64 км/ч
Максимална скорост: 125 км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 22 мин
Общо изкачени (по височина) 2.6км
Общо спускане (по височина) 2.5 км
Максимална надморска височина: 361 м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. От Рига до Талин (4 част на През Източна Европа с джип)
2. Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)
3. От Бялисток до Рига в Латвия (3 част на През Източна Европа с джип)
4. Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)
5. До Финландия на Голф (5): Хелзинки
6. До Хелзинки и обратно на ферибот (5 част на Екскурзия из Скандинавия)
7. Елени по пътищата на северна Европа – фоторазходка с Опел
8. Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки
9. През Африка с джип (1): Египет: от Кайро до Асуан
10. През Африка с джип (0): Административен туризъм в Александрия (Египет)
11. На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия
12. През Африка с джип (4): Намибия

Напоследък се появи някаква „жалба по едно време“ – рекламни клипове, оформление на магазини и заведения. Даже и аз се включих в подобно обръщане назад. Забавно е, но нека не си правим илюзии – едно време не беше по-хубаво. Просто ние бяхме по-млади. По-чаровни, по-красиви, по-шармантни, по-умни…Нас ни ухажваха млади, чаровни и умни мъже. Сега младите и красивите ни отстъпват място в трамвая. Ала това не пречи да си спомняме и да се усмихваме.

Когато започнах да качвам в блога си своите разходки в миналото, много хора ми писаха и коментираха спомените ми. Всички те допълваха, поправяха, разказваха свои преживелици – и в блога ми и във Фейсбук. Някои от тези хора познавам лично, с други си писах за първи път.

Повечето от тях ме насърчаваха да събера спомените си за софийските кръчми в книга, в началото аз се подсмивах и си казвах „кой го интересува това“. Но когато „Стара София“ качи на своята фейсбук страница поста за кръчмите по улица „Граф Игнатиев“, само за няколко дни той бе прочетен от повече от 6 000 човека. Не вярвах на очите си, когато гледах статистиката. И тогава разбрах колко ни е нужно да се върнем назад не с омраза и гняв, а и с усмивка.

Затова сега довършвам разходката си „по дирите на изчезналите софийски кръчми“ и се надявам книгата да види бял свят по Коледа. Дано!

На тези, които ме насърчаваха, допълваха, изискваха, оборваха, редактираха, споряха, разказваха, споделяха… искам да благодаря. На Антоанета Тодорова, Димо Калоянов, Яна Узунова, Игор Марковски, Коце Занков, Румяна Пашалийска, Илиан Лолов, Румяна Петкова, Страшимир  Симеонов, Вера Яначкова, Галина Меламед, Валди Тотев, Жени Манолова, Джина Василева, Борислав Попов, Магдалена Ангелова, Лиляна Найденова, Александрина Пендачанска, Юри Лазаров, Крайо Краев, Рада Маринова, Жанет Митева, Гина Христова, Ваня Маринович, Марио Бойков, Нина Доковска, Стефан Краев, Иван Колебинов, Владимир Влайков, Николай Канев, Мартин Захариев, Настимир Цачев, Евгени Михайлов, … и толкова други, на които разбрах само малките имена – Василена, Красимир, Вал, Чуши, Евгени, Ваня, Никола… Не мога да ви изброя всичките.

Благодаря ви!

Публикация “Осветени са неизвестни досега агенти в БНТ”в сайта desebg.com, автор Христо Христов: 

Комисията по досиетата освети неизвестни до момента сътрудници на тоталитарните комунистически служби в Българската национална телевизия (решение №2-716 от 27 септември 2016 г.).

Обявени са имената на общо 32 лица, заемали следните ръководни длъжности в БНТ от 10 ноември 1989 г. насам: директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционните съвети, политически коментатори, водещи на предавания или водещи на рубрики. Проверката е обхванала общо 514 лица на тези ръководни постове.

От огласените 32 души 17 се обявяват за първи път от Комисията обявява, като сред по-известните имена са тези на журналистите Тома Томов, Даниела Кънева и Величко Скорчев.

• Тома Томов, който е известен с интервютата си с редица световни лидери и документални филми, а в периода 1986-1989 г. е външнополитически наблюдател във в. „Труд” е разкрит като агент/секретен сътрудник на Първо главноуправление на ДС от 1970 г. по линия на секретния щат под псевдонима „ТОДОРОВ”.
• Популярната телевизионна журналистка Даниела Кънева е разкрита като агент/секретен сътрудник на Първо главноуправление на ДС от 1966 г. под псевдонима „ИСКРА”.
• Величко Скорчев, определян като „бащата” на сутрешните блокове на малкия екран е разкрит като осведомител на Шесто управлениена ДС от 1974 г. под псевдонима „ВАСИЛ”.

Сайтът desebg.comпубликува пълния списък на имената, които Комисията разкрива за първи път:

• Ахилеас Асенов Лилов, редактор-водещ от 01.10.1992 г. до 06.07.2000 г.;
• Боян Ганчев Върбанов, зам. главен редактор до 01.07.1991 г.;
• Васил Петров Марков, главен редактор от 01.04.1990 г. до 13.05.1991 г.;
• Величко Йорданов Скорчев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.11.1990 г. до 01.10.1997 г.;
• Владислав Николаев Детистов, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 15.07.1992 г.;
• Георги Тодоров Начев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2004 г. до 01.03.2010 г.;
• Даниела Данаилова Кънева, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 01.08.1997 г.;
• Иван Дончев Ангелов, зам. главен редактор от 01.11.1990 г. до 01.05.1991 г.;
• Искра Живкова Сотирова, водещ в РТВЦ-Варна от 29.12.2003 г. до 10.06.2006 г. и от 10.07.2006 г. до 21.12.2006 г.;
• Лъчезар Герасимов Младенов, зам. програмен директор от 25.11.1998 г. до 14.06.1999 г.;
• Людмила Стефанова Григорова-Кондова, редактор (член на редакционен съвет) до 01.01.1995 г. и от 01.09.1998 г. до 31.10.2010 г.;
• Петър Димитров Карагьозов, коментатор до 27.12.1998 г.;
• Стефан Киров Ранов, програмен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2006 г. до 01.07.2011 г.;
• Теодорка Паскалева Паскалева, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
• Тодор Алексиев Алексиев, водещ и коментатор от 07.10.1993 г. до 07.09.1999 г.;
• Тодор Георгиев Кендеров, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
• Тома Николов Томов, зам. главен редактор до 01.09.1990 г., редактор (член на редакционен съвет) от 30.04.1992 г. до 01.06.1992 г., коментатор от 01.06.1992 г. до 22.06.1993 г.

Комисията е установила и агентурната принадлежност на още 9 журналисти, заемали ръководни постове в БНТ, но те са починали и законът не разрешава оповестяването на информацията в тези случаи.

Новата проверка в БНТ е извършено от Комисията на променените обстоятелства в закона за досиетата от края на 2012 г. Тогава ГЕРБ и Синята коалиция приеха проверките за лицата извършващи публични дейности, сред които и лицата с ръководни постове в медиите, да бъдат проверявани за принадлежност към ДС от 10 ноември 1989 г.насам, както това важи за лицата, заемащи публични длъжности (изпълнителната, законодателната и съдебната власти).

Дотогава всички категории от публичната дейност следваше да се проверяват от влизането в сила на закона за досиетата, тоест от декември 2006 г., като по този начин тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) скриха агентите от първите 16 години от прехода в много области, сред които и в медиите.

През 2008 г. Комисията по досиетата обяви имената на общо 37 агенти в БНТ, сред които бяха Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Нидал Алгафари, Александър Авджиев, Явор Цаков, Иван Гранитски, Хачо Бояджиев и др.

Това лято Gourmet Publishing отвориха вратите на вкусното си издателство, за да представят новата книга на Ивелина Иванова „Любими български рецепти“. Преди официалното събитие, група блогъри и кулинарни ентусиасти взехме участие във весел и полезен урок по замесване и разточване на кори за вита баница, където научихме куп любопитни детайли от шеф-готвача на списание МЕНЮ. Беше весело занимание, което завърши в компанията на всички останали гости на издателството, които дегустираха нашите парещи кулинарни творения и още от вкусните изкушения, които Ивелина беше приготвила по-рано сама.

През лятото, заради горещите дни и липсата на желание да включвам какъвто и да било топлинен източник, опитах единствено рецептата за миш-маш. В края на септември обаче топлината си отива с последните слънчеви лъчи, а мислите за топъл чай ме навестяват все по-често, така че не виждам по-подходящ момент от този да включите фурната и котлоните и да си припомните малко от родния вкус, независимо от това къде по света се намирате.

„Любими български рецепти“ започва с кратко, но изпъстрено с детайли „гмурване“ в историята и особеностите на българските традиции в кулинарията и обогатяването на нашия вкус с продукти и рецепти от съседните ни държави. Книгата е подредена в 5-степенно меню, толкова характерно за нашите трапези: „салати и предястия„, „супи„“, „основни ястия„, „сладкиши“ и „хляб, баници и закуски„. Всяка рецепта има самостоятелен разтвор в книгата, като дясната страница е запазена за апетитна и приканваща фотография в стил „МЕНЮ“ (фотограф е Николай Камбуров).

Самото издание е луксозно с плътна хартия, високо качество на изображенията, с приятни графични детайли, удобно представяне на текста за продукти и рецепти и като цяло е повод за гордост както за издателите, така и за авторката. Обръщам внимание на тези подробности, които ми се струват изключително важни при подобна книга. Макар много от вас да я поискат за себе си, още толкова хора ще я купят като подарък за някой друг, както направихме и ние при посещението на наша близка приятелка от Щатите. Поне аз за първи път виждам толкова представителна книга за българската кухня. Всеки път, когато съм купувала подобно издание за някоя страна, която съм посетила по време на почивка в чужбина, съм се питала как е възможно при нас да няма книга за български рецепти, която да е също толкова привлекателна и също толкова достъпна (на всеки терминал в Париж например, където има вестници, има и кулинарна книга с френски рецепти на няколко езика). Ето защо не мога да си спестя голямото „Браво!„, още повече и заради факта, че книгата излезе не само на български, но и на английски.

Ако сте почитател на Ивелина Ивановаи сте интерпретирали нейни рецепти в собствената си кухня, за вас тази книга ще носи своите познати характеристики. Тези, за които това ще е първи опит с нейните рецепти, мога да успокоя, че информацията е поднесена много ясно, коректно и пестеливо, така че да не се изгубите в излишни описания, а да се придържате само към това, което наистина трябва да направите, за да получите апетитен и красив краен резултат. В книгата не открих пропуски за нито едно българско ястие, което ми идва на ум при споменаването на „традиционна българска кухня“, такава, каквато сме свикнали да обичаме покрай кухните на нашите баби и майки. В същото време предложенията са пречупени през погледа на шеф-готвач, а много от рецептите предлагат ястия, които досега не съм опитвала (като „кашкавал на фурна“ и „запеканка от зелена ябълка и гъби“), които ще са прекрасно допълнение към личната ви кулинарна тетрадка с рецепти.

Девора

Може да се разгледате какво е съдържанието и да „разлистите“ книгата тук:

Време е за шоколадова торта! Не че съм се ограничавала особено за продуктите в тортата за първияи тортата за вториярожден ден на Даниел, но и аз като всички си имам някакви особености и виждания за празнична торта. Освен това, след като Даниел тръгна на детска градина от 15 септември, вече беше време да мисля не върху една, а върху две торти наведнъж. Една, с която да празнуваме у дома и една, с която да празнува с децата в детската градина.

Но разбира се, тази публикация включва рецепта само за едната торта, вероятно по-сложната за изпълнение и със съставки, които не само отговарят на моите вкусове, но и тези на Даниел. Защото той вече е на три и проявява своите вкусовивсякакви предпочитания.

Докато за тортата, която трябваше да занеса в детската градина не съм мислила особено много и я приготвих на работа с лекота, другата мина през няколко етапа, следствие от наблюденията ми за любими храни на Даниел през изминалите няколко месеца. Шоколадът е на дневен ред, това не подлежи на обсъждане (поне според Даниел). Гледай сега как се ядат пържени филийки намазани с течен шоколад. Шоколадът е старателно обран с пръст, а филийките само са опитани.

През изминалото лято той ядеше страшно много пресни малини, на което много се радвах, но и се чудих какво ще правя, когато сезонът им свърши. Вече нямах притеснения за това, когато той ненадейно прояви интерес към сладко от ягоди, което иска да му намажа върху филийки с масло, върху пържени филийки, върху палачинки, мекици и дори върху любимите му американски палачинки с ябълки и канела. За момент съжалих, че не приготвих сладко и тази година, а последното бурканче от периода, в който бях бременна вече е на свършване.

Спокойно, Йоана! Точно навреме или за да съм съвсем точна – в първата поредица от четири почивни дни през този септември и малко преди рождения ден на Даниел, с Вальо решихме тримата да си направим разходка до Копривщица. Там намерих (съвсем случайно, нали?) сладко от горски ягоди, за което още от мига, в който го видях, знаех за какво ще използвам. За тортата-а-а-а. Аха!

Хубаво, де! С тази си идея за сладкото завърших тортата, но нали все пак трябва да е торта за дете. За три годишно дете. За моето три годишно дете. Трябва да е весела и за части от секундата си мисля, че мога да моделирам от захарно тесто един Покойо или една кола, едно влакче, или…. Тц. Не е моето нещо или поне не сега. Мисля, че мога да направя тази торта без захарна декорация. И го правя.

Хрумва ми да използвам пастата за принт, с която да нарисувам любими или поне познати фигури за Даниел. Съставям си план за рисунки на колело, което Даниел все още не иска да кара (току съм го вдъхновила да го направи); на охлюв, защото обича да ги разглежда и показва с двата си показалеца опрени на слепоочията, как им мърдат „рогцата“; на торта, която Даниел свързва с празник; на мече, защото все още спи с едно плюшено, с което се гушка още от бебе. Имаше идея и за цифрата 3, но аз съм супер разсеяна, когато съставям плана и дори когато рисувам фигурите с пастата за принт и разбирам глупавата си грешка, чак когато внимателно отлепях хартията за печене от пандишпана с отпечатаните фигури. Получих огледален образ на тройката и всъщност беше много хубаво ръкописно „Е“, но не ми вършеше работа, затова го изхвърлих от плана. Нямах нужното време за нови принтове, но си научих урока за следващия път (да се надяваме, че няма да бъда чак толкова разсеяна отново).

Като изключа този гаф, тортата стана наистина добра. С блатове, които се приготвят бързо, имат наситен шоколадов вкус, сочни са и остават сочни дълго време. С мус, който е с лека текстура и отличителен вкус, и който прекрасно се съчетава със сладкото от горски ягоди.

Псст! Ще ти издам една тайна – още по-добра комбинация на муса се получава с пресни малини. Не казвай на никого, докато не дойде отново сезонът им.

Към декорацията на тази торта, не можах да се въздържа да включа и цветя, като този път използвах смесени изсушени венчелистчета, с които поръсих борда от сметана върху тортата и внесох допълнителен цвят и свеж вкус с пудра от касис. Нови продукти за теб? Може би ще те вдъхновят за следващите ти сладки хапки, с които имаш желание да впечатляваш. Само подсказвам.

Тази торта е от онези десерти, които с времето стават по-хубави. Имах възможността да разбера това, защото тортата беше само за нас тримата и може да си представиш колко дълго време се яде от двама и половина. Всъщност, вече цели трима.

Шоколадова торта с мус от крем-сирене и сладко от горски ягоди

Използвани източници за основните рецепти:

• За шоколадовите блатове – joyofbaking.com
• За муса от крем-сирене с бял шоколад – the-cookie-fairy-blogspot.com
• За пастата за отпечатъка и пандишпана – French Cooking: Classic Recipes and Techniques

Посочените количества са за торта с диаметър 26 см или 12-14 порции.

За шоколадовите блатове:

• 300 г фина кристална захар
• 200 г брашно
• 60 г какао
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 3/4 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/4 чаена лъжица сол
• 2 големи яйца, със стайна температура
• 120 мл топла (не гореща) вода
• 180 мл прясно мляко, със стайна температура
• 100 мл неутрално на вкус олио – от гроздови семена, слънчогледово или рапично
• 1 супена лъжица ванилов екстракт

За муса от крем-сирене и бял шоколад:

• 10 г желатин на прах, накиснат в 50 мл студена вода
• 200 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 450 г крем-сирене Филаделфия (или друго фино крем-сирене)
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт
• 300 мл сметана с 35% масленост, много добре охладена
• 50 г пудра захар
• щипка сол

За пастата за отпечатъка:

• 25 г масло, разтопено и охладено до стайна температура, без да стяга отново
• 1 белтък от голямо яйце
• 25 г пудра захар
• 20 г брашно
• 10 г какао

За пандишпановата платка:

• 65 г брашно
• 40 г царевично нишесте
• 100 г жълтъци (приблизително от 5 броя големи яйца)
• 2 чаени лъжици ванилова захар
• 115 г белтъци (приблизително от 3,5 броя големи яйца)
• 75 г пудра захар
• щипка сол

За завършване:

• сладко от горски ягоди
• пресни малини
• 300 мл сметана с 35% масленост, много добре охладена
• пудра от касис
• изсушени цветни венчелистчета

За шоколадовите блатове

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за печене с диаметър 26 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене и се намазва с малко растителна мазнина или се напръсква със спрей за печене.

В купа се смесват захарта, брашното, пресятото какао, бакпулверът, содата и солта. Отделно се смесват яйцата, водата, прясното мляко, олиото и ваниловият екстракт. Течните съставки се добавят към сухите и всичко се разбърква с телена бъркалка докато сместа стане хомогенна. Изсипва се в подготвената форма и се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пече се около 40 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха. Формата се изважда от фурната и се поставя върху решетка. Оставя се така за 15-20 минути и тогава блатът се освобождава от формата. Оставя се да се охлади напълно.

Когато блатът е добре охладен се разрязва на две по хоризонтал. Едната част се оставя цяла, а от втората се изрязва кръг с диаметър около 17 см.

Формата, в която се е пекъл блатът се измива и подсушава. На дъното и се поставя картонена подложка за торта и върху нея цялата половина от блатът. Около него се поставя ацетатна лента.

За муса от крем-сирене и бял шоколад

Желатинът се накисва в 50 мл вода за 10 минути, докато набъбне. Поставя се на водна баня и се оставя да се разтопи.

Шоколадът се разтопява на водна баня и се оставя настрана. Крем-сиренето се разбива с ваниловия екстракт докато се получи гладка и пухкава смес. Добавя се разтопеният шоколад, а след това разтопеният на водна баня желатин.

Отделно се смесват сметаната, пудрата захар и солта. Разбиват се с миксер докато сметаната се сгъсти до степен меки към твърди връхчета. Разбитата сметана се добавя към сместа с крем-сиренето, като се разбърква с шпатула, за да се запази обемът.

Сглобяване на тортата

С готовия мус веднага се сглобява тортата.

Една част от него се разпределя върху блата във формата.

Отгоре се поставя блатът с по-малък диаметър и се покрива отстрани и отгоре плътно с мус. Цялата форма се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник до следващия ден.

За пастата за принта

Белтъкът и пудрата захар се разбиват докато увеличат обема си и се образуват меки връхчета.

Брашното и какаото се пресяват. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват. Накрая се добавя маслото. Всичко се разбърква добре. Сместа се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 1-2 часа или докато стегне. Когато пастата стегне се поставя в сладкарски пош с малък кръгъл накрайник, подходящ за рисуване.

Подготвя се широка плитка тава, която се застила с хартия за печене. Избраните картинки, отпечатани върху хартия се поставят под хартията за печене, така че да служат като навигатор при рисуването с пастата. Със сладкарския пош с пастата се минава по контурите на картинките и там, където е необходимо се запълват, така че да се пресъздаде желаната картинка. Тавата с нарисуваните с пастата картинки се оставя в хладилник за 15-20 минути или във фризера за 8-10 минути. Пастата за принта трябва да е стегнала добре, преди върху нея да се сложи пандишпана.

За пандишпана

Фурната се нагрява на 200°C.

Брашното и 20 грама от нишестето се смесват и пресяват. Жълтъците се разбиват с ваниловата захар докато сместа изсветлее и се сгъсти. Белтъците се смесват с пудрата захар, щипка сол и останалите 20 грама царевично нишесте. Разбиват се с миксер на средна скорост докато обемът им се увеличи двойно и се образуват меки връхчета. Към разбитите жълтъци се добавя 1/3 от белтъчната смес и се разбъркват внимателно. Жълтъчната смес се изсипва към останалите белтъци. Разбъркват се внимателно с шпатула. Брашното с царевичното нишесте се пресяват повторно върху сместа. Разбъркват се внимателно до хомогенизиране.

Сместа се изсипва в тавата върху рисунките и се заглажда. Пече се около 12 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади десетина минути. Тогава тавата се обръща върху решетка и хартията за печене внимателно се отлепва от пандишпана.

Отпечатаните фигурки се изрязват в квадрати.

Завършване на тортата

Сглобената торта от предния ден се освобождава от формата, отстранява се ацетатната лента.

Сметаната се разбива с миксер докато стане обемна и пухкава. Внимава се да не се преразбие и пресече. Една, по-малка част от нея се поставя в сладкарски пош с малък накрайник отворена звезда, другата част се поставя в сладкарски пош с голям накрайник отворена звезда.

Изрязаните квадрати с рисунките се залепват по страните на тортата. Разстоянието между отделните квадрати се запълва със сметана, от поша с малкия накрайник.

Цялата повърхност на тортата се покрива с тънък слой със сладкото от горски ягоди.

С поша с големия накрайник се прави декоративен борд върху тортата.

Тортата се декорира с пресни малини, чиято основа се потапя в пудра захар. Разпределят се върху сладкото от горски ягоди. Ако малините са в сезона си и разполагаш с много от тях, вместо със сладко от ягоди, тортата може да се покрие цялата с пресни малини. Ще бъде фантастично!

Декорацията се завършва като бордът от сметана се поръсва с пудрата от касис през цедка.

След това върху него се поръсват изсушени цветни венчелистчета.

Още рецепти с шоколад

• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Новата Захер
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Меден кейк с шоколадова глазура
• Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници
• Малки коледни лакомства – шоколадови бонбони със сушени сини сливи и орехи
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• „Гараш“ импровизация
• Карамелeно–фъстъчени десертни блокчета
• SOS – Топъл шоколад
• Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина
• Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани
• Очарователните шоколадови бонбони

Други рецепти за торти

• Ягоди и жасмин в пролетна декорация
• Шарлота с поширани круши в шафран или тортата за втория рожден ден на Даниел
• Новата Захер
• Есента на мама
• Тортата за първия рожден ден на Даниел
• Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
• Великденска кошница с кексчета-яйца на клечка
• Десерт с пролетно настроение
• Цветни чувства описани с вкус в един коледен сладкиш
• Шоколадово-ореховa торта с кестенов крем и карамел
• Сладолед с пъпеш и идея за сладоледена торта
• Десерт по здрач
• SOS – Торта Добуш
• SOS – Ягодов трифъл
• Тирамису – Мирамису
• Ангели, калинки, прасковени цветове в една сватбена торта
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• SOS – Мини бисквитени тортички
• SOS – Червено кадифе
• SOS – Морковена торта

Шоколадова торта с мус от крем-сирене и сладко от горски ягоди или тортата за третия рожден ден на Даниеле публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато прочетох анотацията на „Роклята“, в мен се създадоха очаквания за романтично-магическо четиво в стил „Шоколад“  на Джоан Харис. Обичам семейните женски истории, в които майка и дъщеря творят и създават свои собствени светове, свои неочаквани истории и обрати. „Роклята“ обещаваше да ми донесе подобно приятно изживяване и се захванах да чета с интерес!

За съжаление книгата не успя да ме впечатли със сюжета си, нито с героите, нито с въображението на Софи Никълс. Историята е предсказуема и което е по-лошото – скалъпена. Особено в частта си с героите, които по един или друг начин носят неприятности, мъка и горчивина на двете главни действащи лица: Елаи нейната майка Фабия Морено. Майката наЕлае с арабски произход и се опитва да избяга от спомените си, докато нейната дъщеря упорито се опитва да вдигне завесата над същото това минало, така че да открие себе си. И двете са аутсайдери, макар и по различен начин: Фабиявинаги иска да изпъква с ярките си дрехи и перфектни обноски, докато Еласе опитва да прикрие всичко, което я отличава от останалите.

Докато дъщерята е на училище, майката приема различни персонажи в своето бутиково магазинче за винтидж дрехи. Това води до много запознанства, които носят след себе си неочаквани приключения и емоции. Сред тях, разбира се, е и любовта. Но идват и завистта, неприязънта и страхът. Фабияпритежава дарбата да усеща хората и да влияе на съдбата им чрез магически думи, но авторката изпуска тази толкова интересна нишка и я оплита в баналности, които пречат на историята да впечатли с пълния си потенциал. В един момент всичко звучи толкова скалъпено: пълният с маркови дрехи гардероб на покойна богаташка, който Фабияполучава като подарък от наследниците; сексуалното посегателство върху Ела, което се случва заради някаква кърпичка и сбъркана стая; търгът на откраднати дрехи (понеже когато някакво хлапе ти донесе най-ценните вещи на майка си, първата ти идея няма да бъде да се обадиш по телефона на тази жена да ѝ благодариш, а ще тръгнеш да правиш събитие с дрехите ѝ); решението на Фабияотново да заминат… Всичко това е толкова повърхностно описано, че неминуемо ми донесе огромно разочарование от книгата.

Моето лично мнение за „Роклята“ на Софи Никълсе, че отново попаднах на посредствена книга с голяма заявка и титла „бестселър„. Вече съм се отказала да чета бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, мисля, че ще последват и тези на „Амазон“. Тук обаче трябва да подчертая, че книгата очевидно ще е достатъчно задоволителна и интересна за масовия вкус, така че ако искате да се разнообразите с нещо леко, както когато гледате романтичен филм на Hallmark, „Роклята“ е добър избор, защото все пак има някаква нотка на оригиналност в сравнение с масовите американски чиклит предложения.

Девора