В края на годината е време за традиционния доклад на Ericsson, който очертава най-горещите 10 потребителски тенденции. Какво напредналите онлайн…
Никола Балов: Проучване на Ericsson: Над 30% смятат, че личното дигитално пространство и поверителност вече не съществуват
↧
↧
Никола Балов: Официално: Fitbit купува Pebble и слага край на смартчасовниците им
Официално е. Pebble обяви, че вече не може да функционира като самостоятелна компания и ще бъде придобита от Fitbit. Новите…
↧
Никола Балов: Интерфейсът TouchWiz на смартфоните Galaxy вече се нарича Samsung Experience
Познатият като TouchWiz интерфейс на смартфоните Samsung вече ще се нарича Samsung Experience. Това става ясно от новата бета на…
↧
Библиотеката: Защо не победихме
С напредването на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война изчитам всичко, което успея да намеря по темата в опит да осмисля това най-върховно военно усилие на нашия народ в цялата му досегашна история. Освен исторически съчинения, писани в по ново време и широко достъпни по книжарниците, особен интерес представляват мемоарните свидетелства на участниците в сраженията. Повечето са издадени в първото десетилетие след края на войната, но уви, единици са онези от тях, които биват преиздадени, при това почти всички са с изчерпани тиражи и достъпни само в антикварните сайтове. Ето защо с любопитство научих, че ИК „Труд“ пускат на пазара ново издание на книгата на полковник Стефан Нойков – „Защо не победихме“.
През по-голямата част от войната Стефан Нойкове началник на Оперативното отделение в щаба на Действащата армия и като такъв има непосредствен поглед над целия процес по вземане на стратегическите решения. След поражението през 1918 г. той връчва на военния министър подробен доклад със своята версия за причините, поради които България губи. През 1922 г. разширен вариант на доклада излиза под формата на книга, озаглавена „Защо не победихме. 1915 – 1918“. Малко след това, през 1925 г. полковник Нойков намира смъртта си сред жертвите на атентата в църквата Св. Неделя, а книгата му е обречена на забвение в идващите десетилетия.
„Защо не победихме“обаче представлява изключителен по своята същност документ. Тя рязко се различава от повечето мемоари, писани от съвременниците. В нея няма да намерите героични описания на сраженията, нито случки от бита на войниците, с които изобилстват много от останалите книги по темата. Полковник Нойков внимателно, методично и на база лични наблюдения, писма, документи и анализи разглежда включването на България в световния конфликт, условията на съюза с Германия, хода на бойните действия и най-вече причините за тежкото поражение, което претърпява страната ни през септември 1918 г.
Водещо през цялата книга е убеждението на автора, че асиметричността във взаимоотношенията между съюзниците е най-важната причина за неуспеха. Неизпълнените ангажименти от страна на Германия към малкия си съюзник, подценяването на опасността на Южния фронт и на практика изоставянето на българската армия сама пред все по-концентрираните сили на Съглашението водят до логичния завършек на тази епопея. Изключително интересни са телеграмите и писмата, които си разменят главнокомандващите на германската и българската армия и които Нойков привежда в пълен текст. От тях става ясно колко отчаяно се опитват българите да убедят могъщия си съюзник да изпрати подкрепления или поне да не изтегля бригадите си от Южния фронт – всички тези опити са уклончиво отклонени от германците, които постепенно опразват театъра на бойните действия от собствените си войски, за да ги хвърлят в сраженията на Западния фронт. Нойков се спира подробно и на деморализацията, настъпила в българските редици при тази демонстрирана от съюзниците нелоялност – при това на фона на все по-острия недостиг на храна и дрехи в изморената армия.
Авторът изразява и хипотезата, че развръзката би могла да бъде и по-различна, ако вместо да се окопае в двугодишна позиционна война, българската армия бе напреднала в неутрална Гърция още в края на 1915 г. и бе помела слабото гнездо на Съглашението в Солун. И същевременно си отговаря на въпроса защо не се е случило това – Германия няма ползва от бърз завършек на бойните действия на Балканите и излизане на България от войната. Напротив, малкият съюзник трябва възможно най-дълго да ангажира французи и англичани в Македония, защото в противен случаи техните дивизии ще отидат на Западния фронт и ще направят задачата на кайзера доста по-мъчна. Това е брутална, но и доста правдива теза, която разкрива много за коалиционните споразумения и играта на шах, където малките страни са просто пионки на големите.
„Защо не победихме“се чете лесно, въпреки документалния си стил, и е написана изключително увлекателно. Рядко срещаната обективност на полковник Нойков и стремежът му да подкрепи тезите си преди всичко с документи заслужават истински адмирации и със сигурност ще допаднат на любителите на исторически четива. Хубаво е, че книгата отново се завръща към нов живот. Дано я прочетат повече хора. Ще „охлади“ много разгорещени глави с рационалността си.
Публикувано от Георги
Ако книгата ви се струва интересна, вижте още:
Борис Дрангов – „Помни войната“
Георги Кременаров – „България в Първата световна война“
Filed under: Военни, Исторически, Мемоари
↧
Кръстопът: Кристина Радославова: Улица Орхидея
живея на улица орхидея
тръгвам за работа сутрин
птиците пеят
прибирам се след работа вечер
пътят отсечен
първият утрешен вестник ми казва
снощи мъж беше застрелян
на улица орхидея
ми казва животите свършват
там където живееш
↧
↧
Никола Балов: Samsung Galaxy A3 2017 се появи в първи изображения
В началото на 2017-а вероятно ще видим продължението на серията Galaxy A на Samsung, или поне така подсказва изтичащата информация,…
↧
Никола Балов: LG G6 може да има изцяло нов дизайн и корпус от стъкло
Вече чухме, че LG G6 ще загърби модулния дизайн и ще предложи съвсем нова визия. Сега Дейвид Ръдок от AndroidPolice.com…
↧
Никола Балов: PlayStation 4 прехвърли 50 милиона продажби
Sony Interactive Entertainment обяви, че продажбите на PlayStation 4 в световен мащаб са прехвърлили 50 милиона броя. Става въпрос за…
↧
Мария Илиева, LaMartinia: Моят така наречен дигитален живот
Наскоро получих от човек, с когото работихме по съвместен проект следното изречение: "Ако всички бяха бързи като теб, дигиталният ми живот щеше да е безпроблемен."Не смятам, че правя кой знае какво, просто се старая да отговарям в разумен срок, ако не веднага, то поне до 1-2 часа или в краен случай в рамките на деня. Не знам доколко това е добре за личния ми живот, тъй като той е постоянно изяждан от висене на компютъра или телефона, но да кажем, че трудностите да поставям граници между работата и всичко останало извън нея е моя драма, която не е фокус на този текст. Когато работите от вкъщи и основна част от комуникацията е онлайнкореспонденция, то е добре тя да бъде адекватна -и като съдържание, и като скорост. И това би трябвало да е двустранно усилие.
Имейлите са създадени именно затова - бърз начин на комуникация. Все си мисля, че е хубаво да се използват по предназначение и репликата "Абе имам имейл, ама рядко го проверявам"е оксиморон, който винаги ме хвърля в ступор. Нещо като мобилен телефон, който да държиш вкъщи.
Та в този дух реших да се спра на някой основни казуси, с които се сблъсквам в т.нар. дигитален мой живот, независимо дали по работа или извън нея.
Липсата на обръщение - често хората не си дават зор и труд да погледнат името на човека, до когото пишат и оставят неутралното "Здравейте". Имената все пак са създадени, за да ни отличават един от друг и да бъдат ползвани. Не е кой знае какво, но е някак липсана уважение.
Имейлът, който не се проверява - или имаш имейл и го ползваш, или нямаш и такъв не фигурира никъде.Съществуватедин куп фирми, институции дори, малки бизнеси и занаятчии, които не ползватимейла си, просто го слагат в информацията, за да има нещо там. Така хем губят клиенти, хем разклащат довериетона отсрещната страна, хем заблуждават, че писмената връзка с тях е възможен вариант. Особено важи за готовите формуляри в различни сайтове - попълвайки такъв се обричате на безкрайно чакане и обикновено след седмица изобщо сте забравили, че сте писали.
Обръщението УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ - повечето от хората, които се обръщат такав циркулярните си имейли нито познавам, нито имаме някакви допирни точки, нито ни свързва нещо. Поради някаква причина един от имейлите ми е влязъл в групата им с адресати и получавам куп ненужна информация.На такъв тип бюлетинине смятам за нужно да отговарям. А е и безсмислено упражнение и за двете страни.
CC вместо Bcc - в тези случаи става мазало, защото наред с твоя адрес виждаш още 1200 други, до които е изпратен ЕДИН И СЪЩИ ТЕКСТ. Едва ли това е била идеята на изпращача, но се случват грешки.
Настоятелните имейли - това са обикновено много спешни, много важни, много емоционални имейли с някакво предложение, идея, молба. Отговаряш любезно (при товабързо) и никога повече не получаваш ъпдейт. Все още този тип имейли е мистерия за мен, предполагам е обект на психоанализа.
Имейлите, пълни с грешки - независимо дали са печатни, технически, граматика или просто липса на прочитане преди бутона sent, не са особено приятни. Малко старание никога не е излишно, особено ако има кой да го оцени отсреща.
Когато искаш да кажеш НЕ - случва се често да нямаш интерес, време, възможност. Каквато и да е причината, пиши едно НЕ/НЕ ИСКАМ/НЕ МОГА/МАЙНАТА ТИ. Въпрос на елементарна коректност и възпитание е.
Отговор след седмици - независимо дали ти трябва консултация с адвокат, информация за училищния лагер или искаш да си купиш лампа, примерно, нормално е тази информация да ти е е нужна в някакви времеви рамки. Отговор след седмици няма особен смисъл, защото дотогава вече си потърсил и получил на друго място необходимата информацияили услуга. Обикновено извинението е заетост, но така или иначе тази дисциплина я практикуваме всички, отдавна да си зает не придава някаква тежест и важност.
Абе стига с тия имейли, дай да се чуем - На мен лично ми е по-удобно да пиша, отколкото да звъня по телефона, защото ръцете мипрез повечето време са заети.Аи професионални изкривяване от години ми е да настоявам за писмена форма, така има ясно доказателство кой какво е декларирал/оферирал/обяснил, най-малкотосе избягватнедоразуменияи има прегледност на разговора.
Изобщо, писмената комуникация би могла да бъде лека, приятна ипестяща време и енергия. С малко усилия, старание и уважение към отсрещния монитор. Пардон, човек.
↧
↧
Никола Балов: ТОП 5 на 2016: Най-иновативните решения при смартфоните
Поредицата "ТОП 5 на 2016", която тази година реализираме съвместно с Мтел, продължава с най-иновативните решения при смартфоните. 2016-а е…
↧
Кръстопът: Вангел Имреоров: *** (без думи…)
без думи
без въздух
това, което остава пада.
това, което пада остава.
замислям се
за всичко, което ми е било отнето
за дните и часовете,
и светлината премахната от тях,
за сълзите и пътя им,
за болезненото белене на мисли
от сутрин до вечер
и за оставащото време,
в което едва се събирам.
за теб
↧
Никола Балов: Samsung представи официално Galaxy S7 edge в цвят Black Pearl
Samsung представи още една цветова опция за топмодела си Galaxy S7 edge, която е по-скоро мрачна, а не празнична, но…
↧
Блог Стара София: Новата загадка
Днес разчистваме след бомбардировките. Къде се намираме?
↧
↧
Никола Балов: Най-големите имена във VR индустрията се обединиха в нова асоциация
Най-напредналите в сферата на виртуалната реалност компании обявиха, че обединяват сили в обща асоциация, чиято цел ще бъде да подпомага…
↧
Кариери: Петъчен виц: Колко често проверяваш имейла си?
Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
↧
Вида Делчева: Луната, която убива
Свят, в който сънищата притежават могъща магия.
Свят, в който след като умреш се преселваш завинаги в селенията им, а смъртта идва от жреците на Хананджа, богинята на сънищата.
Трима герои, твърде различни един от друг, които заедно трябва да спрат надигането на древно зло, поглъщащо всеки живот, и да не се превърнат сами в чудовища.
Днес ще ви разкажа за една книга – или по-скоро за две, – за която от ужасно отдавна се каня да пиша. „Луната, която убива“, първа част от дуалогията „Сънна кръв“. Ще започна оттам, че съм редактор на българския превод, а това ме прави донякъде пристрастна – когато работиш по дадена книга, дори невинаги да е точно твоят тип четиво (в случая се оказа, че е), обикновено се задълбочаваш в нея повече, отколкото ако само си читател. Особено щом става въпрос за фентъзи или фантастична книга – ако като читател разнородният превод на терминологията от дадения свят примерно просто ще те подразни, като редактор лично отговаряш такъв да няма, т.е. трябва да вникнеш във всеки детайл, да проумееш как функционира всяко нещо и да се увериш, че всичко е предадено както трябва на езика ти.
Различното при тази книга е, че остана в съзнанието ми дълго след като приключих работа по нея. Потърсих си втората част още преди да я преведат на български, защото просто трябваше да прочета какво още става в света на „Сънна кръв“. Когато от „Сиела“ ми съобщиха, че ще издадат и нея – „Засенчено слънце“– едва не подскочих от радост, а когато като част от сборника „Епично“ излезе „Наркомантът“– разказ, написан предварително от Джемисин, за да изпробва „на практика“ света, оформящ се във въображението й – аз си купих тухлата, изчетох другите разкази и си пазих този две години. Пазих си го като нещо много специално, което ще прочета в някой специален момент за любима книга – за връщане в любим свят.
По принцип обичам фентъзи жанра, така че не е изненадващо защо „Луната, която убива“ ме грабна още на ниво анотация – друг свят, необичайна магическа система, битка между доброто и злото. Но най-подходящото определение и за трите неща, които изброих, е необичайни в най-добрия смисъл на думата.
Авторката Н. К. Джемисине известна с изграждането на светове. „Луната, която убива“ е първата й завършена книга (макар че е издадена след по-късна нейна книга). След това има и други творби с други светове, като тази година The Fifth Seasonбе наградена с „Хюго“ – тя е началото на трилогия, чието действие се развива на планета, на която на всеки пет години настава своеобразен апокалипсис от земетресения и други природни бедствия.
Винаги когато гради нов свят, Джемисин подкрепя богатото си въображение с много учене – посещавала е курс на НАСА за писатели фантасти, подготвя се допълнително и чрез четене на много книги и навлизане в конкретни полета на знания, необходими й в дадения случай. За The Fifth Seasonнапример е изучавала сеизмология, а за „Луната, която убива“ и другите произведения от „Сънна кръв“ – египтология, психология.
Планетата, на която се развива действието, е спътник на газов гигант, кръстен от жителите й Сънната луна. Цялата митология е изградена върху наблюдаване на Слънцето, на Сънната луна и на спътника на самата планета – по-малката т.нар. Будна луна. Всички богове са деца на Слънцето и Луните, като се счита включително и че благородниците на двата най-големи народа се родеят с тях.
Цялата магическа система – силно различаваща се от тези в другите фентъзита – е изградена върху комбинация от сънища, чийто свят е вдъхновен от колективното несъзнавано на Юнг, и от древноегипетски схващания за медицината, живота и смъртта. Магията на могъщите жреци на богинята Хананджа, около които се движи сюжетът, произтича от сънищата на всички хора, от четирите „сънни съставки“, които всяка сънуваща душа притежава и които вярващите периодично даряват в храма. Тази магия се използва за лечение и помощ, като помощта понякога се явява във формата на прекъсване на живота на твърде старите и болни или на сметнатите за покварени.
Също като самата магия, така и злоупотребата с нея е могъща и води до чудовищни последствия – за самия жрец и за всички живи и дишащи хора около него.
В центъра на сюжета се намират две държави – хилядолетната империя Кисуа, забранила сънната магия заради чудовищните опасности, дремещи в нея, и по-младата цивилизация Гуджааре, градяща се основно върху нея и култа към Хананджа.
Главните герои са трима. Ехиру е Бирник на Хананджа, т.е. жрец, чиято задача е да приспива 
набелязаните като твърде стари, нелечимо болни или покварени, да изпраща душите им в света на сънищата и да събира и носи на братята си сънната им кръв за лечение на болните. Той е честен и всеотдаен, следващ строги морални норми и въвлечен в заговор, който е на път да то превърне от помагащ на нуждаещите се в наемен убиец. Ниджири е преданият му чирак, който за разлика от него е способен понякога да нарушава правилата, тъй като учителят му е толкова отдаден на вярата в абсолютното добро, че понякога е опасен за себе си и някой трябва да се грижи за него. Сунанди пък е посланичка на Кисуа и на практика противница на култа на Хананджа. Тя е по петите на истината за зреещия в Гуджааре ужасяващ политически заговор за световно господство и потапяне на света в смърт в името на тоталното могъщество на един маниак.
Всъщност никой от героите на Джемисин не е съвършено добър или съвършено зъл, макар че Ехиру много се приближава към първото, а въпросният маниак – към второто състояние.
Също така никоя от двете държави не е съвършено добра или съвършено лоша – нито като позиция в романа, нито като описание на държавното устройство (например едните имат равенство на половете, но и робство, в другите няма роби, но жените често са безгласни букви – и така нататък). Положителните персонажи имат своите слаби места – като разбирането за цената на човешкия живот и правото (или липсата на такова) да бъде доизживян според волята на притежателя му, а дори и злодеят има своите човешки моменти – като искрената любов и грижа към жената и сина и болката от изживяна несправедливост. Различните култури са богато описани и живи пред очите на читателя, подобно на света на „Колелото на времето“ (за което се сещах често, четейки за пустинните племена във втората част). Героите са хем странни всеки със своите различни и често чудати схващания, хем близки до читателя с чисто човешкия си стремеж да спасят хората, които обичат, да останат верни на себе си, да опазят мира и света си.
„Луната, която убива“ предлага завладяваща история в интересен свят, много различен от типичния средновековен сетинг на повечето книги от жанра. В центъра на сюжета е битката за оцеляването срещу злото – както на света, така и личната борба на самите герои с дремещите вътре в тях чудовища. И това е по-сложната и дълбока борба, живо описана и осезаема, независимо дали става въпрос за потъването в нежеланите и опасни селения на магията и човешкото съзнание или за приемането на чуждите обичаи и правенето на компромис със своите, или за откриването на човешкото у тези, които са ти изглеждали нечовеци, преди да ги опознаеш.
На първо място за всеки от героите е любовта към най-близките и грижата за тях – независимо дали в съзвучие, или в противоречие с дълга или дори със здравия разум. Те – независимо дали жреци, дипломати, военни или други – са на първо място хора, които трябва да намерят баланса за себе си, защото светът невинаги е толкова черно-бял, колкото изглежда на пръв поглед.
В дуалогията, макар и до голяма степен облечени във въртоп от магия и фантазия, са поставени проблеми, които винаги са съществували и ще съществуват в историята на нашето съвсем реално човечество – границите на религията и свободата, правото на избор на смъртно болния да живее или да умре, възможностите на човека да приеме чуждите обичаи и схващания, дори когато му се струват абсурдни, но също така и да не налага силом своите.
И като споменах дуалогия, втората част – „Засенчено слънце“ – също пленява както с допълнителното изграждане на света (нови измерения на магията, нови народи), така и с нови герои, нови завръзки и премеждия. Тя и „Луната, която убива“ могат да се четат и самостоятелно, защото ги делят десет години време, макар конфликтът в „Засенчено слънце“ да се корени в първата част и някои от главните й герои да се явяват като второстепенни там. Продължението е много по-динамично, с повече събития и обрати, а главната героиня, жрицата лечителка Ханани, ми стана любима от самото начало. Но за това – друг път.
↧
Кръстопът: „Дайни” – с премиера в НДК на 15.12.2016 г.
За 15.12.2016 г. (вторник) от 17.00 часа на сцената на културната програма на Панаир на книгата (НДК, ет. 3, западно крило) е насрочена премиерата на „Дайни” („Сонм“, 2016 г.) – новата книга с поезия на Калоян Праматаров. За книгата нейният редактор Марин Бодаков казва: „Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика. Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“.
В представянето на книгата участие ще вземат Марин Бодаков, Ани Бурова и Светлана Стойчева. Художник на корицата на „Дайни” е Веселин Праматаров.
↧
↧
Андрей Русев: 7 съвета за по-добра и природосъобразна Коледа
 |
| Няколко съвета как да опазим природата и портфейла си по време на коледните приготовления |
О, наближава Коледа! През това време от годината ние губим представа за стойност и количество. Готвим повече храна отколкото може да изядем и харчим повече пари за неща, които по-малко ще използваме през годината.
Следват няколко кратки (получиха се дълги) съвети как може приготовлението за Коледа да не отнема толкова много ресурси и в същото време посрещането на празника да бъде по-спокойно:
1. НАМАЛЕТЕ МЕСОТО И УПОТРЕБАТА НА ХРАНИ С ПРОИЗХОД ДАЛЕЧНИ СТРАНИ.
Не става въпрос да се откажем от месните продукти. Достатъчно е да се намали количеството в тенджерата, тъй като има свръх-производство, което не успява да се консумира. А отглеждането на животни за месо е дейност, която изразходва много природни ресурси - като се започне от заемане на земеделски площи за храна на животните и се стигне до пренасянето му от Южна Америка в хладилни камери, които използват електроенергия, получена от дизелови двигатели.
 |
| Този прасчо служи за декорация. Според вас има ли шанс някой да го купи преди да се е развалил? |
Вместо да приготвяте препечена резени бекончета, може да задушите зеленчуци. Или пък вместо да готвите агнешка плешка, която да отнеме часове за приготвянето във фурната, просто пригответе нещо по-леко, което ще се сготви по-бързо.
Вие също бихте искали да прекарате повече време със семейството си, вместо да сте притурка на готварската печка!
2. КУПУВАЙТЕ ХРАНИ ОТ МЕСТНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Това е широко понятие - може да са в близост до града, в който живеете, или да са от страната, в която пребивавате.
И не чакайте 24 декември, за да купувате храна. Изберете магазин със свежи продукти, преди да бъдат изчерпани в навечерието на Коледа. След това остават само лошо изглеждащи, с повредени опаковки, или направо несвежи.
 |
| Друго си е свежия зеленчук, особено ако сам си го набереш |
В студените зимни дни може да запазите свежестта на продуктите поне 4-5 дена, дори и да не ги държите в хладилника.
Проверете хранителните кооперативи във вашия град и дали седмично някъде се организира фермерски пазар. Пожелайте приятно изкарване на Коледа на местния производител.
3. ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ТОВА, ОТ КОЕТО НАИСТИНА СЕ НУЖДАЕТЕ
Знаете ли, че около коледните празници в Австралия изхвърлят 20% от храната, която е закупена и обработена по някакъв начин?
Навярно вече достигате до заключението, че приготвянето на масата с коледни ястия има значителен ефект върху средата, в която живеем.
 |
| Ще се хвърля храна, то е ясно. Запишете си какво и колко. Изчислете. Другата Коледа може да се по-внимателни |
Направете си сметката - няма нищо лошо в това. Колко гости ще имате, кой какво предпочита да яде и пие, да не би някой да е на диета. Споделете с приятелите или роднините, които ще присъстват. Да, нетипично е за България. Може да ви изгледат като големи скръндзи, но зад всичко това стои някаква кауза, която вие следвате. Пък дори другите да не я разберат, то си е техен проблем.
Всички знаем, че е хубаво на масата да има изобилие, но въпреки това не искате да приключите с това, като хвърляте развалена храна или недоядени порции. Представете си ги като нови монети от 2 лв., които изхвърляте в казана. А можехте да вземете хубава нова дреха за детето.
4. ИЗПОЛЗВАЙТЕ КОМПЛЕКТИ ЗА ХРАНЕНЕ ЗА ПОВТОРНА УПОТРЕБА И НЕРЪЖДАЕМИ ПРИБОРИ
Да, коледните хартиени и пластмасови чинийки и прибори изглеждат много готини, но оцветяването им е доста неблагоприятно, направо отровно за вас. По-добре използвайте вашите комплекти за хранене, напълнете мивката до горе или заредете съдомиялната, отколкото всичко това да свърши в сметището, където ще стои още 500 години, докато се разгради.
 |
| Служебните партита в офиса генерират много голям боклук. Добрият шеф ще вземе съдомиялна. Но някой трябва да му подхвърли идеята за екосъобразност |
И освен това ще спестите още парички от това, че не сте купили пластмасови чинийки и чаши. Винаги остават след това, а после ще трябва да се чудите къде да ги съхранявате.
5. ПАДАРУВАЙТЕ КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ ОТ МЕСТНИ МАГАЗИНИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Всички знаем колко лесно може да се избере подарък, когато влезем в голям детски магазин. Колко по-добре може да бъде ако децата ни оценяваха подаръци, които са направени от органични материи, например от дърво. Скоро ще бъде премиерата на Междузвездни войни Rogue One, билетите отдавна са изчерпани, и със сигурност ще има много деца, които ще искат за подарък пластмасов или гумен Стормтрупър за Коледа. Това е реалността.
Опитваме се да угодим на децата по някакъв начин. Но все пак погледнете местните занаятчии, някой може да прави плюшени или плетени кукли на Дарт Вейдър или някой друг герой от Star Wars. Бихте избрали такъв подарък, нали?
 |
| Иво Стаменов, сн. Надежда Чипева, Капитал |
Сигурен съм, че знаете адреса на любимо магазинче за ръчно направени неща. Спрете се там, разгледайте. Алтернативата е да изберете пластмасови играчки с пластмасови опаковки от големите детски маркети. По-добре изберете дървена играчка ако ще е така.
6. СИЛАТА НА ПАРИТЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕТО
Чували ли сте за фабриките в Бангладеш, където работят деца, които са големи колкото вашето, за да може онази пухкава фланела или детска играчка да стигне до вас? А колко хора са изгорели живи във китайски фабрики, за да може местния магазин всичко по лев да се напълни?
 |
| Експлоатация на деца. Сигурни ли сте, че парите ви не спонсорират подобни сцени? |
Обърнете внимание на марките и магазините, от които пазарувате, каква е тяхната социална отговорност. Вашите пари или ще стимулират експлоатацията на детския труд, или ще бъдат насочени за борба срещу него. Пак трябва да помислите, знам.
7. ВКЛЮЧЕТЕ ВЪОБРАЖЕНИЕТО СИ И НАМАЛЕТЕ УПОТРЕБАТА НА ОПАКОВЪЧНА ХАРТИЯ
 |
| Боклуци. Опаковъчна коледна хартия. |
30 секунди - това е времето, което отнема, за да бъде прочетена картичката и разопакован подаръка. За малките деца даже няма никакво значение как ще бъде опакована изненадата им. Ако ще опаковате - убедете се, че опаковъчната коледна хартия е от рециклиран материал и FSC сертифицирана.
Потърсете идеи за опаковане на подаръци и създаване на картички вкъщи.
И весело изкарване на празниците! :)
по материали на Doin the Jive
↧
Никола Балов: Младен Маркоски е новият финансов директор на Мтел
Мтел обяви, че Младен Маркоски ще бъде новият главен финансов директор в компанията, поемайки поста от Милан Залетел. Македонец е…
↧
Никола Балов: Първо по Дарик #193: Представяне на MyKi Pet
Здравейте с брой 193 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Миналата сряда с Мишо Дюзев обсъдихме актуализираните операторски…
↧
More Pages to Explore .....
