Днос ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°ĐźĐľ ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на КОПитата Đ´Đž Виона, Đ° така същО – ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°ĐźĐľ и гОдината на Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń саКт. Надявам со, ПинаНата гОдина Đ´Đ° ви Đľ йиНО интороснО с Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń саКт и ви пОМоНаваП ЧоститО РОМдоствО мристОвО и одна щастНива Нова гОдина!

ĐŠĐľ со видиП в първито дни на ŃĐ˝ŃƒĐ°Ń€Đ¸. А сога – ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Виона Са 19 чåса

част втОра

MuMoK и один ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐľĐ˝ фОтО-апарат

На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ СадъНМитоНна прОграПа, нО някои От Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°, кОитО продвидНивО скриха саПОНичнОстта си (продвидНивО, Са Đ´Đ° но ги ĐžŃ‡Đ¸ŃŃ‚Ń!), ĐąŃŃ…Đ° пОискаНи Đ´Đ° со прийороП пО–ранО, Ń‚ŃŠĐš чо вПотО в 15:00кактО ĐąĐľŃˆĐľ пНаниранО, всички Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° пОтогНиП в 13:00От хОтоНа.

АПи, така Đ´Đľ. Два часа във Виона пОвочо – ĐşĐžĐźŃƒ са Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đ¸, катО чОвок винаги ПОМо Đ´Đ° ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ ваМнО нощО в ПогапОНиса на ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń сНод 17:30, Са Đ´Đ° но ĐźŃƒ пОстрада ĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸Đ˛Đ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ°

УцоНихПо два Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ осонни дни. На ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° сНънцотО ОтнОвО ĐłŃ€ĐľĐľŃˆĐľ, пОчти Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€ и вроПотО ĐąĐľŃˆĐľ прокраснО Са раСхОдки. Đ—Đ°ŃŃĐşĐžŃ…ĐźĐľ со няколко чОвока От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° на ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ° и Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ как Đ´Đ° но пОспОриП пОно ПаНкО Са пОНитика.

КОгатО си съйирах йагаМа сНод тОва, Са Đ´Đ° тръгна на НюйиПОтО Пи Ń„ĐžŃ‚ĐžĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на нопОСнат град, иСводнъМ По обля ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ° пОт – Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Пи големия фОтОапарат, с големия ĐˇŃƒĐź, с кОКтО правох сниПки на гОспОМа мъфингтън ОтдаНоч. ĐŸŃ€ĐľŃ€ĐžĐ˛Đ¸Ń… Ń†ĐľĐťĐ¸Ń йагаМ, кОКтО хич но ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО – Са одна Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°, и Đ´Đ° – няма гО фОтОапарата. Хога Đ´Đ° си ĐżŃ€Đ¸ĐżĐžĐźĐ˝Ń къдо Са пОсНоднО гО пОНСвах – аПи Đ´Đ°, в СаНата Са кОнфоронции. ĐŸĐžĐ˝ĐľĐśĐľ Пи писна Đ´Đ° гО вадя и сНагаП нОнстОп в раницата, â€žĐ˛Ń€ĐľĐźĐľĐ˝Đ˝Đžâ€œ гО Оставих Đ´Đž Пон. ĐŸĐžĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°Đź на картата на града и забелязвам Ощо однО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž съвпадонио – СаНата, в ĐşĐžŃŃ‚Đž со прОводо ĐşĐžĐ˝Ń„ĐľŃ€ĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° хич но Đľ даНоч От ĐźŃƒĐˇĐľŃ, кОКтО искаП Đ´Đ° видя!

 

Ощо но са иСПисНиНи каквО Đ´Đ° сНОМат на ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на тоНофОнито в ПотрОтО. БанкОПати?

Не СнаП кОНкО ясно со виМдат двото Мони с рОСито в ръцо, наК вдясно. РаСПинах со с пОно 4–5такива в одна От градинкито ОкОНО ĐĽĐžŃ„ĐąŃƒŃ€Đł. ОтйНиСО иСгНоМдат тОНкОва рОднО, чо Пи со стОри, чо акО ĐˇĐ°ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Ń на йъНгарски, ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž и Ń‚Đľ йиха Пи ОтгОвОриНи на йъНгарски. ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ‚ пО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ и иП връчват пО одна рОСа. Đ˜ на Пон Пи продНОМиха, нО ОткаСах. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ°Đź, чо акО ĐżŃ€Đ¸ĐľĐźĐľŃˆ, искат Đ´Đ° иП Đ´Đ°Đ´ĐľŃˆ някакви пари. БоСчОвочон съП, наНи

Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От паПотника иПа дваПа ĐľĐ˝Ń‚ŃƒŃĐ¸Đ°ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸ ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ с Паски на кОно, кОитО ПаНкО сНод 9 ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° ĐľĐ˝Ń‚ŃƒŃĐ¸Đ°ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đž раСгъват акОрдоОнито. ДаНи акО ŃĐ˛Đ°ĐťŃŃ‚ Паскито и Ń‚Đľ що Пи иСгНоМдат тОНкОва рОднО, кОНкОтО Монито с Ń†Đ˛ĐľŃ‚ŃŃ‚Đ°?

ĐŸĐžĐ˛ŃŠŃ€Đ˛ŃŃ… пО ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ и, отО По прод вхОда на СаНата. РайОтници Đ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃŃ‚ тохниката и ĐşŃƒŃ…Đ˝ĐľĐ˝ŃĐşĐžŃ‚Đž ĐžĐąĐžŃ€ŃƒĐ´Đ˛Đ°Đ˝Đľ От снОщи. Вратата Đľ ОтвОрона. ОткаСваП со Đ´Đ° ОтвНичаП райОтницито От райОтата иП, Đ° Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ°Đź Đ´Đ° ĐżĐžŃ‚ŃŠŃ€ŃŃ някой ОтгОвОрон (така Đľ правиНнО пО австриКски – наПори ŃˆĐľŃ„Đ°).

ОтиваП Đ´Đž прОСОроца на Охраната. Đ—Đ°Đ´ ногО соди ПНад ПъМ в бяла ŃƒĐ˝Đ¸Ń„ĐžŃ€ĐźĐľĐ˝Đ° риСа.
– ЗдравоКто.
– ЗдравоКто.
– АС снОщи ĐąŃŃ… на съйитиотО и мисля, чо си Сайравих фОтОапарата Ń‚ŃƒĐş.
– ФОтОапарата Ни? Какъв фОтОапарат?
– Canon SX 50.
– ĐœĐžĐźĐľĐ˝Ń‚.

ĐœĐťĐ°Đ´ĐľĐśŃŠŃ‚ иСчоСва Сад одна програда и сНод ПаНкО со появява с ПиНОтО Пи фОтОапаратчо. Ох. ХНава Đ‘ĐžĐłŃƒ! Ощо пОвочо, чо фОтОапаратът но Đľ ПОК, Đ° Пи гО Саоха дОйри хОра, Са Đ´Đ° но Ń…ĐžĐ´Ń ОйоСфОтОапаратон.

Đ˜ така, с ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž натоМаНа раница со ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃĐź къП

ĐœŃƒĐˇĐľŃ Са ПОдорнО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž (MuMoK),

правоКки пО ĐżŃŠŃ‚Ń  сниПки.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ°Đź на вхОда ĐźŃƒ в 10йоС 5. ĐŻ Đ´Đ° си ĐşŃƒĐżŃ йиНот. мОп – ĐźŃƒĐˇĐľŃŃ‚ райОти От 10:00. АкО ĐąŃŃ… Đ´ĐžŃˆŃŠĐť пО–ранО, Ń‰ŃŃ… Đ´Đ° вися и Đ´Đ° со Ń‡ŃƒĐ´Ń как Đ´Đ° си СапъНваП вроПотО, дОкатО ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€ŃŃ‚. Хъвпадонио!

 ХаПата сграда на ĐźŃƒĐˇĐľŃ Đľ същО Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž ĐąĐ¸ĐśŃƒ, кОотО си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° сниПкито.

 „School of the savants“ (УчиНищо Са Снаощи?)

ĐœŃƒĐťŃ‚Đ¸ŃĐľĐťŃ„Đ¸

ĐšŃƒĐżĐ¸Ń… си йиНот, кОКтО (съвпадонио!) Đľ пО-овтин От ОйикнОвонО, СащОтО в ПОПонта окспОСициито на гОрнито отаМи со ĐżĐžĐ´ĐźĐľĐ˝ŃŃ‚ и Ń€Đ°ĐąĐžŃ‚ŃŃ‚ саПО пОдСоПнито. АПи дОйро, няма прОйНоП.

Đ˜Đ˝Ń„ĐžĐłŃ€Đ°Ń„Đ¸ĐşĐ° ОтначаНОтО на 20-ти вок

 

ХНОМнОтО ŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐšŃŃ‚Đ˛Đž ОтгОро Đľ Са пОдавано на йоСкраКна Нонта.

КаСах ви, чо Пи приНича на Đ‘ŃƒŃ€ĐłĐ°Ń

 

ХНод ĐźŃƒĐˇĐľŃ тръгнах ĐżĐľŃˆĐ° наОйратнО. Đ’ хОтоНа Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° съП в 13часа. БагаМът Пи ĐąĐľŃˆĐľ пригОтвон. Đ—Đ° пОсНоднО си ĐąŃŃ… ОставиН саПО Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž пОсНоднО иСпОНСвано на тОаНотната.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ˝Đ°Ń… в 13:00в хОтоНа и ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° вочо со ĐżĐžŃŃŠĐąĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ във фОаКотО. УсПихнах иП со, пОрадвах си со на Ń‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń таКПинг и ОтидОх Đ´Đž ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, къдотО ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ¸Ń… чо на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° си дОгОвОрих Đ´Đ° освободя пО–къснО ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, нО картата Пи Са дОстъп вочо Đľ Đ°Đ˝ŃƒĐťĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ°. ТъК чо ŃĐťŃĐˇĐžŃ… Đ´Đž Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°, ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˝Đ°Ń… со ОтнОвО на ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ°, иСчаках някакви хОра на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°, пОисках си нОва карта, ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń… чо ОсвОйОМдаваП пО–къснО ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ° пО дОгОвОрка Đ° но прОстО саПОвОНнО, пак со ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˝Đ°Ń… на ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ°, качих со Đ´Đž ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ°, вСох си йагаМа и ŃĐťŃĐˇĐžŃ… Đ´ĐžĐťŃƒ.

ТОчнО тОгава дОКдо и провОСа (съвпадонио!), с кОКтО пОтогНихПо къП НотищотО. Đ¨ĐžŃ„ŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ ĐąĐľŃˆĐľ Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐžĐľĐˇĐ¸Ń‡ĐľĐ˝, кОКтО но ŃĐżĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ на висОк гНас Đ´Đ° гОвОри на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ пО тоНофОна. Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ° ĐźŃƒ Нипсва компания.

На НотищотО иСпрОйвах нОвито ĐşŃƒŃˆĐľŃ‚ĐşĐ¸ Са чакано в НогнаНО ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ. ĐžĐ´ĐžĐąŃ€ŃĐ˛Đ°Đź ги! КОгатО стана вроПо Са саПОНота пак со раСйърСах и Ń‚ĐžŃ път си Сайравих Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ ĐşŃƒŃˆĐľŃ‚ĐşĐ°Ń‚Đ° Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń фОтОапарат – малкия, кОКтО същО Пи Đľ продОставон вроПоннО От дОйри хОра, Са Đ´Đ° иПаП с каквО Đ´Đ° сниПаП. ДОйро чо хОрата ОкОНО Пон но ĐąĐťĐľŃŃ‚ и Пи гО дОносОха в саПОНота.

 

Не ПОМах кат йаК Đ“Đ°Đ˝Ń Đ´Đ° видя ПОга Ни Đ´Đ° заспя в Ń‚ŃƒĐš пОНОМонио ХниПката Пи я направи ЙОвкО

ĐŸŃ€Đ¸ĐąŃ€Đ°Ń…ĐźĐľ со в ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń твърдо ранО Пи со ŃŃ‚Ń€ŃƒĐ˛Đ°, ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž в Đ˝Đ°Đšâ€“Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸Ń осонон сНодОйод таСи гОдина – с ПокО осоннО, НокО припичащО сНънцо и съвсоП Нок вотроц.

Đ˜ĐźĐ° и Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸ ноща в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, катО кНиПата.

ĐŸŃ€Đ¸ĐąŃ€Đ°Ń… со, ŃƒĐś си ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń… кОПпютъра, Са Đ´Đ° наваксаП с инторнот Đ°ĐąŃŃ‚Đ¸Đ˝ĐľĐ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°, нО така Пи со дОспа, чо пОчти ПигнОвонО Ń‰ŃŃ… Đ´Đ° ŃƒĐ´Đ°Ń€Ń гНава Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ ĐşĐťĐ°Đ˛Đ¸Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ°. Логнах си и спах ОкОНО 14часа. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž ОсвоМаващО!

Не Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Đź в свръхостоствони ноща, нО всички Снаци пОкаСваха, чо над Пон във Виона ĐąĐ´ĐľŃˆĐľ свръхостоствона сиНа.

Ощо пътописи От йНиСки Поста:

1. Виона Са 19 чåса (1): На сроща с Huffington post
2. КъП ЕврОпа с вНака (10): Đ˜ катО краК: Виона
3. ĐœĐžŃŃ‚Đ° красива продкОНодна раСхОдка иС Виона (1)
4. ДО Виона на ĐşŃƒĐżĐžĐ˝ иНи ŃƒĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ´ ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Ń€Đ°ĐˇĐşĐžŃˆĐ° и раСврата (2): РаСвратът
5. Đ˜Đˇ ĐĐ˛ŃŃ‚Ń€Đ¸Ń и мърватска с кОНа (ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń-Виона-Đ—Đ°ĐťŃ†ĐąŃƒŃ€Đł-Загрой-ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń)
6. Виона накраткО
7. Виона – три дни проди проди ЕврОпоКскОтО (3)
8. Đ˜Đˇ ĐĐ˛ŃŃ‚Ń€Đ¸Ń и мърватска с кОНа – част 1: ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ Đ´Đž Виона
9. ĐœĐžŃŃ‚Đ° продкОНодна раСхОдка Đ´Đž Виона (3)
10. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťĐľĐ˝Đ¸Ń От Виона
11. На Опора във Виона: Đ›ĐľŃ‚ŃŃ‰Đ¸ŃŃ‚ хОНандоц
12. КъП ЕврОпа с вНака (1): БоНград и Виона

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Посолството на САЩ:
Расисткото говорене е шокиращо

Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност е шокиращо. Тъжно е да станем свиде­тели на публичен дебат, отровен от реч, която трябва да е неприемлива в модерно, демократично общество, особено по време на празничен период в годината, белязан с добра воля и пожелания за мир.
Това се казва в изявление на посо­лството на САЩ относно проявите на етническа нетолерантност.
“Надяваме се, че в този сезон на мир и добра воля всички българи ще се замислят върху своята вековна традиция на толерантност и ще положат усилия да отстояват своята световна репутация за мирно съжителство с хора от различни етноси. Всички народи се борят с проблемите, свързани с раса и дискриминация, включително и САЩ, но сред ценностите, които споделяме е и уважението към всички наши граждани, независимо от тяхната раса, религия или етническа принадлежност”, продължава деклара­ци­ята.
“Днес, както и всеки друг ден, ние призоваваме българските граждани да осъдят всички форми на принизя­ваща реч и да бъдат положителни гласове в изграждането на едно приоб­щаващо общество, което отразява нашите общи ценности, без дискриминация и нетолерантност”, се казва в заключение на позицията на посолст­вото на САЩ.
В сряда в пленарната зала съпредсе­дателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обяви, че ромите са извън закона.
Според него е безспорен фактът, че “голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности”.
Изказването му от парламентарната трибуна бе в подкрепа на позицията на здравния министър Петър Москов за линейките и ромските гета.
В позицията на посолството на САЩ имената на Симеонов и Москов не е са изрично назовани.

18.12.21014
VESTI,bg

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

ОТВОРЕНО ПИСМО

до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
17 декември 2014

София, 17 декември 2014 г.

ДО
ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали “в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция.
Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН – Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния.

Уважаема госпожо Цачева,

Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител.

С уважение,

Красимир Кънев,
Председател на БХК

  Излезе новият, последен за 2014 г., брой на вестник „Култура”. Можете да четете и онлайн-версията му, както и да го четете или изтеглите като .pdf-файл.
   Следващият брой на вестника ще излезе на 8 януари 2015 година.

  Вторият брой на списание „Панорама” за 2014 г. (неговата тридесет и пета година), вече е издателски факт.
  Новото оформление на корицата на списанието е дело на Яна Левиева, а редактор на броя – посветен на швейцарската френскоезична литература – е Рени Йотова, която е и автор на предговора “Швейцарската френскоезична литература: идентичности, скиталчества и женски почерци”.
   Можете да прочетете още:
  

Роман

МАРИ-ЛУИЗ КОЛОМБ-РЕЙМОН
Духовете на земята / превод от френски на Тодорка Минева

БЛЕЗ САНДРАР
Дан Як / превод от френски Рени Йотова

ЕЛА МАЙАР
Реалността, която преследвах / превод от френски на Весела Генова

АЛИС РИВА
Мирът в кошера / превод от френски на Рени Йотова

ЖАК ШЕСЕКС
Прощавай, мамо / превод от френски на Тодорка Минева

МИШЕЛ ЛАЯ
Веселата жална песен на идиота / превод от френски на Рени Йотова


Разкази

ДАНИЕЛ МАДЖЕТИ
Плетачка / превод от френски на Рени Йотова

КЛОД ДАРБЕЛЕ
Смъртта на бащата / превод от френски на Рени Йотова


Пиеса

АГОТА КРИСТОФ
Чудовището / превод от френски на Рени Йотова


Есеистика

ЖАН РУСЕ
Отклонения и трансгресии / превод от френски на Весела Генова

ЕТИЕН БАРИЛИЕ
Ние, цивилизациите… Америка, ислямският свят, Европа / превод от френски на Тодорка Минева

  Каним ви на още един празник на паметта, грижата за нея и настоящето, и силата на поезията да свързва, а не да разделя. Предлагаме ви да направим срещата съ-битие – на 21 декември 2014 г. (неделя), от 11:30 часа в “+това” (специалното място за срещи и събитие в областта на културата в София, на ул. “Марин Дринов” № 30).

  Ще представим „Превъртане на световете” - книгата с избрани стихотворения и поеми на Георги Рупчев, която „Изток - Запад” включи в поредицата си „Световни поети”. Ще прегърнем живеенето на паметта за поета…

   Ще се взрем в сборника „Неразчетеният Биньо Иванов”, подготвен и издаден така грижливо от Методи Панайотов, събрал в едно факсимилното издание на недоразчетено тефтерче на толкова важния за българската литература поет и погледите към неговото творчество и живот на мнозина приятели и съвременници (книгата не се предлага в книжарниците…).

  Ще можете да споделите два специални тържествени акта на националните литературни награди „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” и „Памет” (в нейната Година втора - годината на Георги Рупчев)… Наградите, създадени не за да си съперничат с други, а за да отправят послания, да се опитват да превръщат живеенето на поезията във всекидневна грижа (и радост - ако някой прочете в „грижа” тъга)…

  Ще ви помолим да се взрете в осем книги (някои от най-значимите и различими, издадени през 2014-а година или вписали ясно своето присъствие в нея… не, не са всички и не са всички, които поканихме или бихме искали да поканим) и прегърнете техните автори (подредени по-долу по „азбучен ред” на имената) и стихотворенията, които ще прочетат за вас:

Васил Балев
Димитър Ганев
Екатерина Григорова
Ивайло Добрев
Иван Ланджев
Марин Бодаков
Людмила Миндова
Стефан Иванов

Със специалното участие на носителя на награда „Аполинер” за 2014 г. – Аксиния Михайлова
и членовете на журитата на националните литературни награди „Биньо Иванов (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” и „Памет” (в нейната Година втора - годината на Георги Рупчев)…

Събитието, както и първото „Слънцестоене”, се организира от Национална мрежа „Култура на паметта”; читалище „Братство 1868”, община Кюстендил; Национален литературен фестивал „Глоси” и електронните списания за литература „Кръстопът” и DICTUM на ArsMedia…

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви целиси поставя ЕК за 2015:

1. Бързоприключване на преговорите пообщите правила на ЕСза защита на данните.
2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
4.  Опростяване направилата за потребителитепри онлайнтърговия.
5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
6. Цифровиуменияи ученев цифровото време.
   

Първи реакции и опасенияот очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

В Официален вестник на ЕС:

Становищена Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

enjoy

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

• универсалност;
• независимост;
• качество;
• многообразие;
• отчетност;
• иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегоднии следват  утвърдена методологияпо програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 19.12.2014 г.)с Нели Добринова за нейната нова книга с поезия – „Малки мъжки игри” (Издателство “Пергамент”, декември 2014 г.; под редакцията на Марин Бодаков, автор на корицата е Иво Рафаилов):

(първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)






  Нели Добриновав “Кръстопът”.
  Нели Добринова в DICTUM.

Занимателни игри за давещия се
неделен сладкиш
грижливо сгънати салфетки за него
каталог за давещия се
научнопопулярна телевизия за давещия се
изгодни намаления за него
нищо по-особено за давещия се
от малко

умилен
до старост:
гледаш като животинче пернато през зъбите – това
не може да е радост
но е радост
и разбира се че се преструваш – умилен
до детство - но така е по-добре

самосъжаление за давещия се
но не казвай никому
занимателни игри за него
нищо по-особено за давещия се
вода за давещия се

  Никола Петровв “Кръстопът”.
  Никола Петров в DICTUM.

Приятели

Предлагаме ви още два откъса от нашите предстоящи „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

В момента тече Копнеж за корица на „Промяна“ със срок до утре, 21 декември. А до 12 януариподготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройкиот книгата и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите– читателите, които вярват, че „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Променящо четене!

С Габи и Ал тръгваме от страната на паметника към Ректората. Заедно с нас са младежите от самба бенда и „За да остане природа“ (носят три огромни барабана/тъпана – как не им тежат на такива крехки девойчета като Ваня, пита Габи; аз се смея и я закачам, че не е готова за активен гражданин). Лека-полека разбутваме хората пред паметника. Идеята (дошла от синеок младеж, когото не знам по име, но знам, че е наш човек, а и усещам, че предлага миротворчество, за доброто на всички – това ми е достатъчно да се присъединя) – та идеята е да се размесим с групата на хулиганите (лумпенпролетариата, викам им аз), които мятат по полицаите
– снежни топки
– пиратки – преброих 4 или 5 гърмежа за целия час и половина, през които бяхме там
– пластмасови бутилки за вода – 4–5
…някой метна и папка (?!) или книга (?!?)
– да се размесим с тях, или поне да застанем край тях, и да ги надвикаме с „Искаме гори – не искаме лъжи“ – да внесем позитивно настроение, както се изрази синеокият младеж.

В един момент групата с тъпаните спира. Седим минута-две между паметника и жандармерийската верига с щитовете пред Народното, в най-тясната част на площада. Сбутвам момчетата, те казват: „Ще се връщаме, 15 метра по-напред става страшно“. Вероятно са прави, понеже момчетата сме малцинство – с нас са основни дребни телом девойчета (духомхора като Ваня от „За Земята“ и Надя Максимова от „Да спасим Иракли“ отдавна са се доказали като гиганти). Аз обаче се ядосвам. Защо ще си тръгваме точно сега, когато става наистина нажежено – тоест наистина има нужда от нас, като миротворци? Хващам някого (мисля, Добри от протестите за Натура 2000) и му крещя (за да надвикам „Оставка! Оставка!“ около мен… но и от гнева, който ми се трупа от месеци) да стоим, да не се отказваме. Той остава, остават и другите по-големи младежи.

После – този момент не си го спомням точно, мисля, че бях с гръб и не видях как започна – хората отпред се юрват назад (зад тях са жандармеристите с щитовете). Протестиращи ме блъсват (в гърба, или успявам да се извърна и тогаваме блъсват в гърба), аз блъсвам хора пред мен, хлъзгаме се (жълтите павета са най-убийственото нещо в София през зимата), падаме, отзад ме затискат хора (драпащи да стигнат до паметника), аз успявам да се подпра някак и да не премажа Габи и още едно дребно момиче отпред. (Има файда от лицевите опори, даже когато си ги правил сериозно преди цели 4–5 години… Глупости говоря. В тоя момент у мен се надига такава бясна енергия – енергията на бесовете, – че и два пъти по-слаботелесен да бях, пак нямаше да оставя телата отзад да ме съборят върху телата отпред.) В ръцете си държа едно копие от „Бленуващите кристали“ – мислил съм да го показвам на приятели, които още не са виждали книгата. То се изцапва с кал. Междувременно някак (не помня… навярно тялото ми е поело контрола) съм се озовал отвъд решетките на паметника, Габи е край мен и плаче (май), един възрастен човек е останал да лежи точно пред решетките, жандармеристите вървят напред, полека (не виждам нито един да замахва с палката си, само избутват и плашат), спират се до решетките.

Най-грозен момент: виждам как двама/трима жандармеристи влачат по паветата някакъв човек към стълбите на Парламента. Става от другата страна, където е бил „лумпенпролетариатът“. На влачения му се вижда коремът и за миг ми пробягва „Все едно дърпат прасе“. (После, когато Габи хълца и повтаря „Един човек го влачеха“, си припомням и лицето му. Лице на прасе. Лице, което лично бих смачкал от бой, независимо на чия страна съм, в подобен момент. Сега вече не… но тогава, след онова, което тепърва има да става, щях. Навярно е бил някой от тарторите на хлапетата, които хвърляха предмети. Може и да не е… но образът му пасва идеално. …Дали и това не е стереотип? *потръп*)

Започвам да крещя на жандармеристите. Първо: „Вие ЛУДИ ли сте бе?!?!“ (Много бяс. Усещам, че ми се насълзяват очите… безсилен гняв? Сега като си го спомням, пак ми се насълзяват.) После: „Гледайте… гледайте! Тоя човек – соча падналия – може да е баща ви!!!“ Точно срещу мен има един, крещя и му соча, и пак му крещя; той казва „Назад, зад решетките“ (нещо такова), но сега като си спомням лицето му – изглежда уплашен, не смее да обърне глава към възрастния човек. Не посяга агресивно, за десетина секунди отстъпва, после пак тръгват към решетките с колегите си и стоят там. Аз му крещя, афектирано: „Луди ли сте? Ами ако беше баща ви? Тебе ще те запомня – точно тебе, да – и ще те съдя! Лично тебе!“

(Сега съжалявам за това. Спомням си лицето му… наистина беше уплашен, личеше си, че не действа по волята си. В толкова напрегнат момент може дори да не е разбирал какво му говоря… Сега съжалявам, но тогава просто крещях, за да излея стреса, шока, яда, който бях трупал – не само заради изцепките на управниците ни, заради много други изцепки, мои собствени и на близките ми… Ама нещо сме хората.)

Около възрастния човек се натрупват 5–6 души, помагат му да се изправи. Габи плаче, аз се опитвам хем да видя дали има някаква реална опасност за нея и мен, хем мога ли да помогна на падналия, хем как се движат хората наоколо. (Заншин, казва моят сенсей Христо Михайлов. Не знам дали е това, знам, че обработвам визуална информация страшно бързо, неестествено бързо.)

Най-…докосващ момент – от тия, при които сълзите ти избиват без никаква намеса на ума:

Жандармерията се е отдръпнала назад и са останали 5-10 празни метра жълти павета. Около нас, над главите ни, летят буци сняг (по-късно някой ще хвърли и бирена бутилка –единствената, която видях през цялото време). В един миг виждам отпред фигура в черно, с черна коса – Ал!

Застанал е по средата между нас и тях, с вдигнати ръце, вика „Елате!“ (мисля; паметта ми за реплики е ужасяваща, опитвам се да възпроизвеждам по смисъл). Аз не мисля особено, тръгвам към него… искам –– какво исках в онзи момент? Да съм между полицаите и гаменчетата, които хвърлят сняг? Да говоря с полицаите, за да не секва разговорът, нормалното общуване? Не мога да си припомня – може би е, защото това са рационални мисли, които идват, след като се успокоиш малко, а в оня момент аз действам повече инстинктивно. (Да не оставя приятеля сам? …Докосващ момент – докосваме се, все едно не сме на пет метра един от друг…)

~

… ръцете ми така обичат конците си,
но очите ми искат да знаят

Врагът се е спотаил на границите, възправени между нея и останалото. При всеки изблик на недоверие, тя се блъска в ограда с течащ по металното ток.

Всяка невъзможност за вик е оплитане в бодлива тел.

Понякога иска да грабне всичко, изпречило се пред погледа, и да го замеря… безкрайно.

Друг път…

Говори си с врага. През редките нощи на крехки примирия, когато противниковите войски спят, а тях двамата ги дели един тесен, разкалян окоп.

(По-точно – струва ѝ се, че си говори с някого.

Докато не се опита да види.

Обикновено не се опитва. Страшно е, когато изведнъж няма никой.)

Замерят се с въпроси в тъмното… Учат се на диалог.

– Може ли някога да има промяна, само заради силата на човешката воля?

– Кой движи промените?

– Има ли невидима воля?

– Може ли някой да спре промените, тръгнали от невидимата воля?

(В очите му се мярка още нещо: Ако реша с тая моя войска да те смачкам, кой ще ме спре, а?!)

– Може ли да правим промени, ако невидимата воля я няма?

На третия или четвъртия запратен така въпрос, врагът примигва озадачено.

Струва ѝ се, че примигва. С миглите ѝ.

(В-врагът не е съвсем враг – почти заеква и въпросително вдига вежда към собствените си думи.)

– Чие намерениеправи промените?

Амбър въздъхва. Иска да си говорят още, но врагът се е запилял някъде.

Той сякаш се страхува от мило отношение. Неловко му е. Не знае къде да държи ръцете си. От обичта го боли.

Поне така изглежда.

Вече нищо не е сигурно.

Методът работи само когато общуваш с интелигентни (пък било те и заблудени) хора, но все пак:

I thought there would be screaming. I should’ve known better. He never screamed. He just explained things in a logical, unhurried manner until he made you scream instead.

Good stuff came from Mozilla developers this week! Stuff, which may not had been needed, if they handled better their user’s needs during their release cycle initially :).

(Few) Months ago I was quite pissed, when in release 33.0 Firefox decided to remove at once their JS Crypto.SignText API. Maybe not a big deal for them, but a big deal for me and my use of:

• e-banking
• government digital ID
• etc.

There was huge buzz on the subject (Spain also jumped, seems their e-government solution is based on this “insecure API”). I also submitted very angry feedback, but alas: the only solution (and temporary too) was to revert to the current ESR release of Firefox, based on previous version and still supporting Crypto.SignText.

So I ended up having three different Firefoxes on my machine: the developer version, the ESR version and the (latest) portable version, which I anyway always keep around. ESR was good for my signing needs, but I was wondering what’d happen, when ESR moves up. Then I’d end most probably with IE only, which is serious productivity hit for my e-banking activities.

However, on Dec 16th I received an e-mail from Firefox Developer, who asked me to test new extension, which restores Firefox functionality in that regard. Initially I was a bit suspicious, checked carefully the e-mail headers and route, and trusting both Google and what I saw in the headers I decided to try the extension (in a sandbox first, of course).

It turned out pretty nicely: all the missing Crypto.SignText appeared back and I was one very happy camper again. After cleaning up my ESR release, I decided to share my experience, because someone could probably need the same solution. On my question how stable this will be as a solution to the problem, the feedback from the developers was that this will be the official supported way for adding back Crypto.SignText JS API to Firefox.

The extension is signTextJS, it’s available here: https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/signtextjs. Use at your own risk and for your own pleasure or convenience. It worked for me, hopefully it’ll work for you too. Now it’s time to donate some funds to Mozilla, so they can keep delivering better web to everyone [although my primary browser is still Chrome] 

И преди съм писал за бизнеса като партньорство, но едва ли се очаква в седмица като отминалата да пиша по точно такава тема, при положение, че поредно българско правителство, извън контекста на мнозинството, на чиято подкрепа лежи (и явно разчита на друга!), полага основите на пладнешки обирна парите на хората, заделени за старини в частни осигурителни фондове. Никога не съм предполагал, че някое българско правителство след промените би си помислило дори за такава стъпка. Уви - тя е вече факт! Под натиска на едни напълно безполезни и дори фундаментално вредни като явление през последните години "синдикати"и разбира се... сценаристите на политическото статукво. Последиците от това безумие не са само дългосрочни - по-страшни ще са краткосрочните. А държавата за пореден път бетонира представата за себе си като за брутално непочтен бизнес-партньор.

Но няма да пиша за това - от една страна, защото моето поколение и следващите го е по-добре да не разчитат на пенсионната система в тази държава, а от друга, защото макар да не съм се отчаял напълно, че има шанс за промяна тук и сега, то не вярвам, че тя е възможна еволюционно в обозрим житейски хоризонт. Критичната маса хора е малка, разединена и... намаляваща. Революцията не съществува като опция, остава да разчитаме отново на еволюцията, но след достатъчно дълго време, когато средностатистическия българин е изял още много кофи с ... и е поумнял поне мъничко.

Отдавна не съм писал нищо лично. И не е, защото не искам. Текстове се раждат в главата ми и времето ги отмива още преди да започна да ги записвам, защото... напоследък ми се струва, че писането е по-лесно от четенето... Толкова много неща се пишат, че можеш да се загубиш в това, което искаш да прочетеш в краткото време, което остава за четене. Не пиша донякъде и защото процесът на писане и четене също е вид партньорство, което се гради върху крехък баланс на емоции, любопитство и споделени теми. А в пика на социалните мрежи и ежедневното споделяне този баланс е странно изместен до отсъствие или хаотични екстремуми на различни променливи. В този все по-свързан свят, развиваме безумната способност да сме все по-отдалечени.

Предстои ми обаче период, в който ще пиша за други неща - и много се надявам те да са зареждащи, променящи и позитивни. Ще търся нови теми, хора и посоки. Ще опитам да открия бизнес партньорства, каквито не съм досега. Надявам се да успея да видя под различен ъгъл първо себе си (и натрупванията, които събрах във времето) и после, самите ми представи за това как би трябвало да се случват нещата на фона на това, как се случват в действителност - в бизнеса, в ежедневието... навсякъде.

Но затова по-подробно някой друг път. Скоро...

Иначе в плановете през новата година си планирайте декларацията, с която да попречите на правителството и НОИ да засмучат партидата ви от частния ви фонд и обяснявайте, обяснявайте и не спирайте да обяснявате на безразличните и инертните около вас колко важно е да направят същото.