[Mark Wilson/Getty Images]
Трима от състава на FCC, които гласуваха (3:2) че никой, държавата или корпорация, не може да ограничава свободния отворен достъп до интернет (съобщението).
Нели Огнянова: Неутралност на мрежата
↧
↧
Горица Белогушева: Всеки ден трябва да е Innovation Explorer Day
Иновациите не стават набързо. Нужно е време, съсредоточено мислене и много привидно иновативни идеи, които да бъдат отхвърлени смело. Понякога е нужна помощ отвън, за да преодолеем собствените си ограничения, които имаме спрямо нашия продукт/услуга/процес, които искаме да променим. Това е основното, което научих на Innovation Explorer Day (25.02.2015, SEC). Прекрасно събитие, организирано от Капитал … Нататък Всеки ден трябва да е Innovation Explorer Day
↧
Енея Вородецки: Реалната телвизия в UK – 9
Великобритания си има своите положителни и отрицателни черти (признавам, че по-често описвам отрицателните), но може най-стряскащото за мен е реалната телвизия.
Тук има шоута за всичко.
Как да се обличаш (имат нужда от това, съгласна съм, но дали начинът да накараш някого да се чувства добре в кожата си е като го подиграваш, обиждаш и убеждаваш, че пътят към щастието минава през скъп магазин за дрехи и точно специфичен тип дрехи, прическа и тяло, така просто изглеждаш като всички останали, сериозно ли конформизма се слага като равен на щастието? Британската теливизия и Трини и Сузана казват ДА! На кого му пука дали наистина имате образование и култура? Нее, не и на нас. Просто имитирайте… така или иначе няма разлика дали наистина сте прекарали 6 години във висши учебни заведения, когато всъщност вие ще бъдете оценени по аксесоарите си!!!!).
Как да си отглеждаш децата (съгласна съм, че определено чудовищата, които виждам тук не заслужават термина деца… децата, които аз съм виждала не се държат… така… И въпреки всичко, дали начинът за възпитаване на деца е чрез наемане на бавачка? Дали пък можем да популяризираме възпитание от страна на родителите, а не на външни лица на заплати, не защото някой няма времето, енергия или възможността, а просто защото не му/й/им се занимава/ги мързи? Реално да, дава работни места, но задълбочава пък социални проблеми заради тази пропаст между родители/деца и разделечаване между слоевете на обществото?).
Да не забравяме разбира се и домовете… (жилището мечта трябва да прилича на задача по геометрия челно сблъскала се с плюш. Защото най-добрият начин за разбирането на концепцията добър вкус е като ви заявяват отново и отново, е просто да правите каквото ви се казва). Не мога да пропусна и любимото шоу Малката Британка, което е толкова… сбъркано. Самият факт, че chav са напълно изкуствено създадени и че в повечето случаи иде реч за изкуствено затвърждаване на „работническа класа“ в период, в който такова нещо вече не съществува, не знам, наистина. Няма такъв смях като подигравката на бедни, необразовани, в специфично БЕДНА среда хора… от бели мъже, които са от средната класа и нагоре.
Целта очевидно е проста… има ЕДИН начин и той е ТОВА. Вие трябва да се стремите към него… до заемане на изисканата и нужна форма. Крайният ефект е усмъртителен и крайно противен. Позволяването на налаганаето на еднолични индивиди като дефиниращи не само добрия, но и ПРАВИЛНИЯ вкус прави хората склонни да се подчиняват сляпо на авторитети. Защото не може да кажеш, че всъщност не ти харесва… че не ти е приятно, че си бил по-щастлив/а преди, търсенето на пътя на щастието спира да е личен и е просто наемането на правилния човек, имитирането на правилните идеи, гардероб, концепции, аксесоари и публични дейности… в края на краищатата… трябва да се чувстваш щастлив накрая и ако не се, значи просто нямаш ПРАВИЛНИТЕ аксесоари… щастието = вещ е консумеризмът докаран до логичния си почти пародиен завършек… и докато се хилиш иронично на „овцете“, това междувременно става практиката, става приетото и става единственото… конформизъм маскиран като „уникалност“, като уникалността е строго дефинирана от хора, чиято работа е да отхвърлят самата идея за промяна и самостоятелност, защото това би ги направило излишни, ненужни и неадекватни и които трескаво се плашат от самата мисъл.
Разбира се, оставянето на мисленето на някой друг не е приом от вчера. Мисленето е трудно, а почти всеки иска да е щастлив… по-лесно е да повярваш в laundry list водещ към щастието, отколкото в блъскане в стените и самостоятелното търсене. Особено ако по някакъв начин не се вписваш… а колкото по-тесни са границите, толкова повече невписващи се има, но агресивното налагане на вписването като единствената гледна точка прави самото поставяне на тази идея под въпрос невъзможно и разбира се, непечелившо.
Пфу, пак недоволен пост.
Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, медийна безотговорност, образование в UK Tagged: Великобритания, конформизъм, общество, подобност, реална телевизия
↧
Никола Балов: MWC 2015: nixanbal ъпдейт от Барселона #001
Здравейте от облачна Барселона! Температурите днес тук ще достигнат 20 градуса и въпреки че слънцето все още не се е…
↧
Никола Балов: MWC 2015: Първа среща и снимки на LG Watch Urbane LTE
Първата пресконференция преди утрешния старт на MWC 2015 беше тази на LG. За съжаление, както се очакваше, корейците не бяха…
↧
↧
LeeNeeAnn: urban landscapes 03 …
↧
Никола Балов: MWC 2015: HTC One M9 с официална премиера
Официалната премиера на HTC One M9 вече е факт. Току-що в двореца Сант Жорди в Барселона беше представен новият флагман…
↧
Никола Балов: MWC 2015: Премиера на Samsung Galaxy S6 и Galaxy S6 edge
Пресконференцията на Samsung е в края на най-натоварения ден на тазгодишния MWC и започва ударно с премиерата на дългоочакваните Galaxy…
↧
Даниела Стоянова, "В кухнята на моето семейство": Домашна зърнена каша
Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.
Но всичко по реда си, сега е време за първите лъжички каша. Реших да не купувам готови инстантни каши, които въпреки, че пестят време, не съдържат всички полезности на домашната каша от пълнозърнесто зърно с всичките и естествени и не добавени витамини. Освен, че е полезна, приготвянето на домашна каша е евтино и лесно и дава свобода на майката да включи в менюто на бебето всички видове зърна. За жалост готови еднокомпонентни безмлечни каши без добавка на захар, почти отсъстват от българския пазар – има ориз, овес, просо и още един-два вида. А полезните зърна далеч не се изчерпват с това. Много исках втората каша (след ориза), която ще опита дъщеря ми да е от елда – заради това че е безглутенова, съдържа желязо и други полезни вещества. За това след бърза проверка и обиколка по био магазините взех пакетчета елда и освен това кафяв ориз, ечемик, просо и още няколко зърна. Технологията на приготвяне на домашна каша е еднаква за всички видове зърна, и ми дава свободата да правя зърнени комбинации според вкуса ми. Освен зърната ми трябваше само още мощна мелничка за кафе и домашното производство можеше да започне.
За начало реших да приготвя малко количество от един вид зърно, защото домашно приготвеното брашно няма трайността на инстантните готови каши, пък и сега дъщеря ми едва изяжда по няколко лъжички твърда храна.
Като първа стъпкаприготвих брашното: Отсипах 2 шепи зърно от елда, измих го добре, разстлах го на тънък слой в тава и го мушнах за около 40 минути в предварително загрята на 60 градуса фурна с вентилатор, за да се изсуши, като го разбърквах често. Сушенето е необходимо, за да се консервира зърното. След като зърното се изсуши, го оставих да се охлади го смлях на брашно с мелничка за кафе. Смлях го на фин прах, за да може и готовата каша да има колкото се може по-гладка и нежна текстура и го прибрах в плътно затворен буркан в хладилника. Така брашното може да престои седмица-две. И така вече съм готова да правя домашна каша.
За да се приготви кашата е необходимо от предишната вечер да се накисне във вода малко количество брашно. Аз започнах с една супена лъжица. Накисването на брашното е необходимо, за да се разгради фитиновата киселина, в резултат на което полезните вещества се усвояват много по-добре от организма. Брашното се оставя да престои една нощ така накиснато, а на сутринта водата се изцежда до колкото може и се добавя прясна вода. Към лъжицата брашно добавих около половин чаша вода, защото исках кашата да стане по-рядка. От това количество се получава около 60-80 мл каша. Брашното с водата се слага на котлона на бавен огън и при непрекъснато бъркане се вари 10-15 минути. Кашата се сваля от котлона оставя се да се охлади и се добавя малко олио, за да се усвоят по-добре мастно разтворимите витамини. В кашите те почти отсъстват, но все пак добавянето на мазнина е важно. Към кашата може да се добави пожелание сварен плод, за да се овкуси. Аз добавих същото количество равно на количеството каша, сварена на пара и пасирана ябълка. Може да се добави също кърма или адаптирано мляко, за да се направи вкусът по-близък до познатия на бебетата вкус и за да се разреди консистенцията. Ако ще се добавя кърма е добре да се добави непосредствено преди консумация, защото кърмата много бързо втечнява кашата, заради ензимите в нея, които подпомагат бебешкото стомахче, по-бързо и добре да усвоява твърдата храна.
Така бързо и с малко усилие приготвих домашна, натурална и без добавки каша от елда, която се хареса много на малкото ми момиче. Тази рецептата се надявам да е една от многото, които ще добавям към рубриката ми Рецепти за деца, която започнах със захранването на синът ми
Добър апетит!
Други публикации:
Детски пастет с авокадо и яйце
Детска крем супа с тиква и просо
Детски безглутенови бисквити без захар
↧
↧
Блог Стара София: Албум "Освободителната война", част 1
По случай националния празник 3 март представяме албум с 32 фотографии, свързани с Руско-турската война. Изданието вероятно е публикувано около кръглата годишнина от Освобождение през 1908 година и представя места и паметници, свързани със събитията от 1877-1878 година.
Корицата на албума
Паметникът на Цар Освободител в София
Къща-музей на Великия княз Николай Николаевич в Пордим
Гробове в Скобелевия парк
Братска могила
Братска могила в Скобелевия парк
Мост на река Вит, където е пленен Осман Паша
Паркът при музея в с. Студена
Част от Скобелевия парк
Оръдие
Мавзолеят в Плевен
Историческа картина
Стоян Заимов, председател на комитета "Цар Освободител"
Музеят на Цар Освободител в Плевен
Езеро в Скобелевия парк
Поклонници пред братска могила в Скобелевия парк
↧
Никола Балов: MWC 2015: Видео с обиколкa на дизайна на HTC One M9
HTC One M9 беше представен преди няколко часа на пресконференция в Барселона, а сега е време за първото кратко видео…
↧
Никола Балов: MWC 2015: Sony представя Xperia Z4 Tablet - най-тънкия 10"таблет в света
Пресконференцията на Sony по традиция от миналата година се провежда в първия ден от MWC 2015 - рано сутринта в…
↧
Никола Балов: MWC 2015: Sony Xperia M4 Aqua е водоустойчив модел от среден клас с 64-битов процесор
Независимо че Xperia Z4 пропуска шоуто, на MWC 2015 в Барселона Sony обяви смартфон. Току-що официалната си премиера получи Xperia…
↧
↧
Голямата снимка, Дневник: Най-добрите снимки на "Дневник"за февруари
↧
Енея Вородецки: Journalism is dead, long live blogging!??
(Този текст е от 03.12.2009-та година, втора година „Журналистика“ в СУ)
Първият ми сблъсък с журналистиката беше в лицето на есетата на Джордж Оруел и оттам се заплетоха конците.
Мисля, че бях на 8 или 9, когато започнах да пиша първите си разкази и есета, които не бяха художествени в същността си. Събирах интересни статии, търсех подробна информация за събитията, за които ставаше дума в споменатите публикации и си разширявах кръгозора.
Давам си сметка, че обръщах внимание само на най-добрите статии, най-добрите журналисти и автори, което до някаква степен е причината да имам идеализирана представа за журналистиката и как работи тази концепция.
Защото журналистиката не е лесна. Един журналист трябва да има безкрайно любопитство, много сериозна обща култура и желание да се образова, преди да пише по някаква тема. Още нещо, трябва да е безпристрастен и след като е наясно, че безпристрасността е непостижима, да се бори да се приближи максимално до нея. Не звучи никак лесно, особено когато се вземе предвид, че журналистите се налага да се съобразяват с чужди интереси, изисквания и ограничения. За мен поне беше лек шок, че хората, които списват жълтите вестници, всекидневниците и останалите парцали, които наводняват реповете, се величаят с името журналисти. Нещо много погрешно, поне според мен.
Журналистиката обаче не може да я кара на голата чест и слава, те трябва да се издържат, журналистика е труд, който отнема време, енергия и усилия. Нещо повече, това е труд, който бива оценяван на база това колко хора го четат, за да го четат максимално много хора, трябва да се случват твърде много неща. Например вестниците/списанията/предаванията/пр. да достигат до максимално голям кръг хора. Което иска пари. За да има пари, нещо се продава (както е в голяма част от западния модел) и се стига до ситуацията „който плаща, той поръчва музиката“, а реалността става… „въпрос на гледна точка„, което самостоятелно изличава нуждата от обективност на журналиста и прави ВСИЧКО подлежащо на дискусия. Логично, това довежда до ситуация, в която всеки си подбира само фактите, които го/я/ги устройват, а останалите игнорират, а всяка критика по темата бива отхвърлена с „ами като не ти харесва, не го гледай, ето, онази телевизия/медия са с еди-каква-си-насоченост и там представят нещата под друг ъгъл“… което е абсурд.
Допълнително, че чурнализмът не помага. Какво е чурнализъм? Ами това е серийното производство на максимално количество публикации, количество, за сметка на качество. Причината е конкретна и тя е 24 часовия цикъл новини. Факт, постоянно някъде нещо се случва и светъе е доста по-малък отпреди… ако уточним изрично, че говорим за западния свят. Ние сме свръх сатурирани с информация… относно западния свят. Не се случват ЧАК толкова много интересни неща в западния свят, които да са лесно достъпни, за да може да има много статии, което е и причината ПР индустрията да направи такъв бум, както е последните години. Писането на комюникета и разпращането им до всички медии, които после на свой ред ги препубликуват, за да имат максимално често ъпдейти, довежда до свръхинформираност по дребни теми свързани с хора, които са известни, защото са известни или са публични личности, музиканти, актьори и други личности, които имат нужда публиката да говори максимално често за тях, защото това е тяхната работа и тъй като техните пиари постоянно бомбардират медиите, крайния ефект е, че за всяка сериозна новина, има 500 несериозни. Не че има нещо лошо в несериозните новини, но се стига до момента, в който просто не се стига до сериозните теми, които просто не могат да преборят.
За да имаш добре направена история (статия/текст/публикация/репортаж/пр.), трябва да бъде отделено време. Да се измисли тема, да се проучи, да се провери, все неща, които няма как да станат достатъчно бързо, за да бъдат изкарани за следващия цикъл, съответно сложните и комплексни теми са изоставени или ако не са, те са прегледани набързо, по диагоналната система и опростени максимално, туитове, отколкото статии, а както вече уточнихме, когато зависиш от реклама, за да се издържаш, безпристрастността и независимостта излитат през прозореца, защото целта става масовостта, а не качеството, комбинирано с нуждата от огромна производителност.
Виртуалния свят даде възможност хората самостоятелно да започнат да търсят, но и да създават информация. Възможността за обратна връзка, за коментар и за развиване на темите, които не са били развити или са били тотално игнорирани, е всеобхватна… и основната разлика това са лични пространства, т.е. няма претенция за обективност или безпристрастност, а в случаите, в които хората искат да създават такава информация, ограниченията са изцяло собствените им умения, желания и възможности.
Логичния извод би бил, че блогването би заместило или би било наваксало медиите, което би бил… погрешен извод. Блогването, макар да дава огромни възможности, по-скоро би било допълнение, алтернатива или средство за поддържане честността на медиите, защото медиите не могат да се конкурират с милиони хора с интерес и телефони в ръцете, можещи и искащи да отделят време, за да развият дадена тема, ако и да имат спънки, която една медия не би имала (достъп и източници до информация, пък и не само).
Това, което по-скоро се случва е бавната промяна на настоящата парадигма, в даден момент излишната информация ще залее всичко, след което ще има, надявам се, завръщане към качествените опции или просто тяхното извоюване за пространство под слънцето, защото въпреки все по-франатичното… да кажем изпростяване на медиите, в гонене на заветния рейтинг, популярност и редовност, доверието пада все повече, както и отделянето на времето, вместо да се гледат предаванията, те стават фонов шум, а като алтернатива се отваря интернет.
Ние знаем как трябва да изглежда това, което търсим и се стремим към него под една или друга форма, а фактът, че има ли търсене, има и предлагане, комбинирано с фактът, че има достатъчно хора желаещи да отделят времето, енергията и желанието, за да се опитат да запълнят този вакуум, включително такива, които имат адекватното образование и интелектуално любопитство, само увеличава качеството и количеството.
Journalism is dead, long live… change?
Filed under: виртуална нереалност, култура уж, медийна безотговорност Tagged: блогване, журналистика, медии, промяна
↧
Никола Балов: MWC 2015: Samsung Galaxy S6 и Galaxy S6 edge в галерия от 25 снимки
Samsung Galaxy S6 и Galaxy S6 edge са смартфоните, за които си говорим от месеци насам и въпреки че почти…
↧
Енея Вородецки: Честита Баба Марта!
Честита Баба Марта, приятели! 1 март е любим празник на хората в екипа ни. Поздравяваме ви с тази картичка, нарисувана от нашата дизайнерка Марта Андреева и вдъхновенa от Светла Радивоева
Живи и здрави, бели и червени, засмени и щастливи. :)
Златната Ябълкапраща поздрави на всички!
Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Димитър Петров, Златната ябълка, Марта Андреева, Пижо и Пенда, Светла Радивоева, българска митология, честита баба марта
↧
↧
Никола Балов: MWC 2015: Първа среща и 26 снимки на камерафона Lenovo Vibe Shot
Lenovo представи на конгреса в Барселона новия си смартфон Vibe Shot, който е създаден като хибрид между мобилен телефон и…
↧
Никола Балов: MWC 2015: Microsoft представи Lumia 640 и Lumia 640 XL + снимки
2015-а е първата година на MWC, в която логото на Nokia не грее от красивия щанд на смартфоните Lumia. Е,…
↧
Васил Колев: 2015-03-01 мина крокодиловден
Отпразнувах пак крокодиловден. Направих го на 27ми, понеже 23ти се падаше в понеделник, а от МТСП ме помолиха да не се пада преди работен ден, че от колективния махмурлук БВП-то на страната видимо падало.
На хората им хареса, няколко казаха, че трябвало да празнувам рождени дни всеки месец (щото така се виждали всякакви хора). Миналата година протестите вършеха тая работа, като се стопли, може да помислим за още някакви…
(или де да знам, конференция само с една лекция и двудневно afterparty …)
Следва стандартния списък подаръци, доколкото успявам да се сетя:
Бутилка Laphroaig (Мартин);
Бутилка Glenfiddich (Щеряна);
Котка (звучи ето така), или по-точно Digitech bass synth wah ефект (bofh);
Билети за Apocalyptica в Пловдив (там съм ги слушал за пръв път преди бая годин) (iffi и Калоян);
Ваучер за Декстрофобия и един за 3keyrooms (едното от Ива/Калоян, другото от Явор/Таня и още някой, не помня кое как се падаше);
смарткарта за pgp ключове и четец за нея от Merlijn и Моника (ще си сменям явно ключа тия дни);
Един zero-day от RealEnder (тестван, работи, да видим дали иска да го публикува);
Бинокъл (не помня от кого);
Мегафон, ще свърши добра работа по конференциите (Пешо);
Лампа и крушка за нея (Пенчев, Велин, Боян), че нямало у нас достатъчно приглушено осветление (замислих се да си взема още 2-3);
Lego, някакъв багер (Боян), разни хора изявиха вече желание да идват у нас да го сглобяват;
Метроном (Кънев) (без коментар);
Книгата “Плетене на една кука for dummies” (Никсън);
Книгата “Никой не обича крокодила” (Бобсън), някаква древна руска от 1974та;
Мангата “Fullmetal alchemst”, 1ви том (Антоанета);
Книгата “Алекс” на Пиет Льометр (Бойчо);
Книгата “Уискито на Шакълтън” на Невил Пийт (Миши), заедно с една картичка, която вероятно Снежи няма да ми разреши да сканирам и кача, но е много забавна;
“Книжка за зайчетата-самоубийци” (Владо младшия) – питайте google за bunny suicides;
Торбичка желирани крокодили (fredson);
Една рисунка на глухарчета (Нели);
Плато за сервиране на мезета (Мариела и Румен);
Чаша с крокодил в нея (нещо такова) (Румен);
и финално, майсторски клас за уиски тестване (от голяма група хора – Митьо, Стефан, Боян, Яна, Марио, Владо Василев, Стеф, Витков, Недко, Точо, Петко, Мариян, dzver, Кунев и Гери, Благовест, Печкин, Пламен и pCloud-ския екип), както и торба родопски био-картофи.
(извън тия неща, Снежи ми подари странна възглавница/шапказа спане навсякъде. Невероятно плашещо изглеждам с нея…)
Ако се сетя/открия още нещо, ще дописвам.
Update:Също така едно bonsai дърво (от Наков), което май не става за ядене.
↧
More Pages to Explore .....
