На думи всеки знае, че сънят е важен. Но нима е възможно да легне да спи човек, когато го чакат толкова много задачи? За мен сънят винаги е означавал много повече от обикновена почивка. Той е моето лекарство срещу всичко - умора, стрес, тревога, няма нещо, което един здрав сън да не е в състояние да направи по-поносимо. Но в момента темата ми е направо болна.

Логично, първата година от живота на дъщеря ми е прекрасна във всяко едно отношение, с изключение на наспиването. Освен че всички клишета, които сте чували за родителството, започват да стават болезнено реални, забравете за възможността да се събудите от само себе си просто защото сте се наспали.

Най-честият съвет, който получавам, е да спя винаги когато и бебето спи. Но съчетайте грижите за дете с ежедневната работа, както и с ангажиментите за дома, и ще установите, че 24 часа в едно денонощие са крайно недостатъчни, за да остане време и за почивка.

А е ясно, че тя е критично необходима. Как да се справи човек с такова предизвикателство?

Със сигурност не съм единствената, която има трудности със съня. В моя случай той е дефицитен, но има и хора, при които е невъзможен по други причини (слава богу, безсънието не е било проблем за мен никога досега).

За някои хора осем часа сън са напълно достатъчни, докато за други са необходими доста повече или по-малко.

Неприятното е, че колкото по-дълго време лишавате тялото си от сън, с толкова по-големи проблеми ще се сдобиете в близко бъдеще, и хроничната невроза е само един от тях. Със сигурност ще пострада либидото ви, да не говорим за трудностите с паметта и намаляването на имунитета.

О, да не забравяме и се изостря апетитът за сладко, което е последното, от което всъщност се нуждаете. Трябва ви сън, не захар!

Нещата опират предимно до качество на съня (и количеството има значение, но все пак на първо място е качеството!).

А то опира до:

• кога си лягаме;
• температура в стаята;
• стабилна кръвна захар;
• добре работещ черен дроб;
• адекватни нива на антиоксиданти;
• кога вечеряме за последно и какво (виж кръвна захар) - за различните хора е различно;
• колко вода пием през деня и колко вечер.

Има неща, които помагат, изпълнени преди лягане:

• разтягане;
• успокояване на дишането (релаксирани дихателни упражнения);
• медитация;

и суплементи:

• магнезий;
• таурин;
• глицин;
• инозитол.

Има неща, които помагат след ставане:

• активизиращи дихателни упражнения;
• ставна гимнастика;

и суплементи:

• L-карнитин;
• зелен чай.

Също така хормонът на растежа e много важен! И именно поради факта, че максималната му секреция е между 23:00 и 0:00 часа, за оптималното качество на съня е необходимо да си лягаме до 23:00.

Следователно, ако искате да се наспите като хората, не е достатъчно само да си легнете. Сещам се и за още нещо: ако случайно имате телевизор вкъщи, изгонете го от спалнята. Нека там бъде мястото, където почивате наистина.

Аз ще отида да дремна набързо, а вие можете да прочетете още по темата в следните материали:

• Роля, фази и здраве на съня
• Кои растения помагат за по-здрав сън?
• Сънят и неговата роля във възстановяването
• Какво представлява умората?
• Умората - как да й противодействаме?
• Сънна апнея и загуба на либидо
• Спорт и недоспиване
• Циркаден ритъм на организма
• Хъркането
• 19 трика, с които да надхитрим пролетната умора

Днес от Медиапул:

Авторът на публикацията бе привикан в Софийската градска прокуратура (СГП) да даде обяснение по повод публикуването на факсимилета на документи по делото Попов.   Причината за интереса на държавното обвинение бе самоличността на източника на Mediapool, който е предоставил копия от въпросните документи.

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия.

Решението е по  казус, свързан със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е странав разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

CASE OF SANOMA UITGEVERS B.V. v. THE NETHERLANDS, р.88 и сл.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

Поради което разкриването пред прокуратурата или полицията е нарушение на Конвенцията.

(и аз се разболявам най-накрая. Искам да подпаля тия, дето ме заразиха, те си знаят кои са)

Записите от RogueConf са качени. Пишете ми, ако имате оплаквания, ще се опитам да им обърна внимание.

На вниманието на:
Г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
Министерство на културата
Министерство на образованието
Министерство на финансите
Сдружение на общините в България

Копие до:
Асоциация "Българска книга"
Българската библиотечно-информационна асоциация
Национални медии

София, 4 април 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми дами и господа,

На 4 април 2013 година в Столична библиотека се проведе Национална кръгла маса за детското четене на тема: „Детската литература – предизвикателства и възможности". В рамките на дискусията с участието на представители на библиотеките от страната, университетски преподаватели, Министерството на образованието, младежта и науката, издатели, учители, български автори и медии бяха приети настоящите препоръки, които да доведат до разширяване мястото на четенето сред децата в училищна възраст:

• • • Да се приемe стандарт за библиотечно - информационно обслужване, съгласно Закона за обществените библиотеки;
    • Да се въведе европейски стандарт в данъчната ставка върху книгите (ДДС), както и стандарт за финансиране на библиотеките. Книгата е важен елемент от образованието на българските деца и допринася за предаването на културните традиции, изграждането на национална идентичност и за просперитета на нацията;
    • Общинските ръководства да бъдат задължени да предвиждат финансов ресурс за дофинансиране на обществените и училищните библиотеки в рамките на определени прагове;
    • Училищните настоятелства да поемат отоворност за регулярно обновяване на училищните библиотеки с нови книги и модерни технологии като гаранция за добро образование;
    • Детските книги да се издават с голяма отговорност, като се търси винаги постигането на максимално качество – от качествени преводи и текстове, до съвременни, разбираеми и естетически коректни илюстрации;
    • В учебните програми да залегне задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас;
    • Да се предприеме модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни  автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна в дискусиите;
    • Националните медии да поемат отговорност в подкрепа на четенето сред децата;
    • Отговорните за това държавни институции съвместно с българските медии да организират дългосрочна национална програма за насърчаване на четенето.

Международните изследвания като PISA и националните изследвания като „Четяща България 2006"  и „Читателски практики в България 2009-2010"показват спадане на общата читателска култура и силно тревожни резултати сред най-младите. Международното изследване PISA нареди българските 15 годишни ученици на 46 място от 65 държави. България е в групата на Тринидат и Тобаго, Мексико, Тайланд и Уругвай.

Почти половината от българските ученици са функционално неграмотни, те не са способни да разбират, използват и осмислят писмени текстове за задълбочаване на познанията си, за повишаване на интелектуалния си потенциал, за активно участие в обществото.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за по-голяма координация и взаимодействие между различните институции свързани с детското четене, за възпитаване на отношение и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

Настоящото писмо е подкрепено от:
Столична библиотека
Жюстин Томс, основател на Az-deteto.bg
Асоциация „Българска книга"
Българската библиотечно-информационна асоциация
Регионална библиотека Ловеч
Издателство Ентусиаст
Издателство „Просвета"
Издателство Софтпрес
Издателство Гея-Либрис
РБ "Емануил Попдимитров"
Издателство „Ина"
Богдана Андреева, 88 СОУ
Даниела Цветкова, 131 СОУ
доц.д-р Данка Щерева, ФНПП, СУ Св.Климент Охридски
Регионална библиотека "Христо Ботев", Враца
Издателска къща Гутенберг
БГ книга
Издателство Софтпрес
БИТ
УНИБИТ
ЦДГ "Радост", гр.Пазарджик
Регионална библиотека "Емануил Попдимитров", гр.Кюстендил
Жаклин Овчарова , 12 СОУ
Регионална библиотека „Л.Каравелов", гр. Русе
Communitas Foundation
Професионална гимназия по текстил
Малинка Димитрова , ФНПП, СУ Св.Климент Охридски
Регионална библиотека Кърджали
БНР Хр.Ботев
Издателство „Дамян Яков"
Издателство Софтпрес
д-р Надежда Михайлова, Център за научни изследвания и информация „Ханс Кристиян Андерсен"
РБ "Н.Фурнаджиев", гр.Пазадржик
Персида Рафаилова, УАСГ
Издателство „Сиела – Норма"
Пламена Златкова, УНИБИТ
Издателство „Агата –А"
Юлиана Георгиева, 22 СОУ
Юлия Спиридонова - Юлка, писател
Национална секция на училищните библиотеки
Петя Кокудева, детски автор
Роси Кота, детски автор

“Saved by cake” на Marian Keyes не е просто книга с рецепти – това е откровен разказ на една жена, която е успяла да се измъкне от депресията, благодарение на шпатулата и миксера. Написана с много чувство за хумор, книгата е достатъчно любопитно четиво, дори без да броим рецептите, разпръснати по розовите ѝ страници.

Marianе автор на бестселъри и това много добре може да се познае на страниците на тази книга – няма рецепта, която да не е подробно описана, като се започне от това как авторката е разбрала за нея или пък какви са били първите ѝ опити да я приготви. С много приятна самоирония и тънко чувство за хумор минава страница след страница и дори да разлиствате просто за удоволствие, няма как да не се зачетете и да не се разсмеете. Това е страхотен похват при представянето на рецепти, защото за разлика от стандартното описание “това е супер вкусно“, много по-вероятно е да попаднете на “чувството от хапка от този сладкиш е сравнимо с само с оргазъм“. При подобни волни изказвания, няма как да не полюбопитствате какво толкова му е специално на този кекс и в крайна сметка да го тествате.

Книгата е разделена на класически рецепти, къпкейкчета, чийзкейкове, течни сладкиши, бисквити, сладкиши– в общи линии каквото ви душа иска! В началото пък Marianсподеля своите собствени успешни (и неуспешни) опити да направи основни декорации, като ви съветва и кои са основните пособия, които ще са ви най-полезни в сладкарството. Чаровното на тези съвети е, че не са дават от специалист готвач, а от жена, която е научила доста от експериментирането и личния си опит.

Ако и вие сте леко депресирани покрай времето, тази книга съдържа over 80 ways to bake yourself happy.

А ето и една снимка за вдъхновение:

Публикувано от Девора

* * *

Малкият с футболната фланелка
вкарва голове на асфалта.

Майката пере ожуленото лято
на сина си на ръка.

Бащата пие своята есен - нещастните семейства
не са толкова различни.



Girl

Пуловерът ѝ се свлича, тя само протяга ръце
и понеже е изкуствен, а всичко -
толкова естествено,
взема, та се сконфузва и се отдръпва наелектризиран.
Искам да надзърна, да го видя как проблясва
възмутено в тъмнината,
искам да го видя, ала все не ми остава време -
сутиенът
ѝ е винаги в режим защита,
тя веднъж не ме попита
искам ли сама да го свали.

Но
и най-кратката песен на “Бийтълс”
стига, щом я пуснеш
седем пъти подред.

Oh, girl.

Стихотворенията са от дебютната книга с поезия на Димитър Манолов - “Човекът от хартия” (Фондация “Лексема” и “Пергамент”, 2013 г.).

  Димитър Манолов е роден през 1989 година. Публикува поезия, проза и литературна критика в “Литературен вестник”, “Капитал Light” и онлайн издания… Има награди за поезия от конкурса “Веселин Ханчев” (2009-2012 г.) и конкурса на фондация “Климент Охридски” (2010 г.). Първата му стихосбирка - “Човек от хартия” - бе издадена през март 2013 г. от Издателство “Пергамент” като част от програмата на Фондация “Лексема” за подкрепа на българската литература.

През последните 2 седмици бях на почивка и затова не съм писал нищо по темата. Ето накратко важното за чужбина:

Както писах в предишнатастатия, заявления за гласуване в чужбина се подават до 11 април. Изборите са на 12 май. Заявления може да се подават по пощата или чрез електроннен формуляр. (Важно:прочетете този текст до край преди да попълните)Използва се лесно и работи добре. Въвеждате данните си плюс мобилен номер в чужбина, избирате държава и място за гласуване и въвеждате кода от картинката. На телефона ще получите sms с код, който въвеждате на следващата страница и заявлението вече е подадено.

По принцип, може да изберете който и да е град. Има обаче две важни съображения. Първото е, че няколко държави не позволяват да се гласуваизвън дипломатически представителства и почетни консулства. Според Външноса Алжир, Армения, Китай, Египет, Етиопия, Грузия, Унгария, Индия, Иран, Япония, Камбоджа, Ливан, Мароко, Нигерия, КНДР, Пакистан, Словакия, Южна Корея, Палестина, Украйна, ОАЕ, Йемен и Германия.

За Германияспециално се знаеше отдавна, но ЦИК го обяви едва днес. Така изгарят 250 регистрации за места различни от Берлин, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хамбург, Магдебург, Дармщат и Лемен (ан дер Мозел). Все пак, ЦИК съобщи, че тези 250 души ще могат да се регистрират наново. Първите три града са събрали вече нужните им 20 декларации. Останалите 4 имат нужда от по 100 тъй като са почетни консулства.

Вторият важен момент е, че е добре да се организиратбългарите в даден регион и подават декларации за един град. Иначе се получава така, че се събират по 5-10 декларации за близки села и дори квартали, но никой от тях не събира нужните 100 декларации за допълнителна секция.

Затова писах преди месец на всички регистрирани в Glasuvam.orgкато дадох контактите на най-близките желаещи да организират. Днес пуснах и нещо ново – карта с всички подадени заявления. Разгледайте я и намерете град до вас с най-много декларации. Огранизирайте се с приятели да ги допълните до 100. Картата включва както електронните, така и тези изпратени по пощата. Първите се взимат от ЦИК, а вторите – от Външно. Обновява се на всеки 30 мин. Големината на балона показва броят заявления. Зелените са секции, където заявленията стигат. Тук има същите данни като списъки файл за сваляне. На същата карта след 2 седмици ще намерите всички одобрени секция – също както при референдума

От 26-ти до 28-ми Април 2013 г. скейтпаркът на град Монтанаще бъде домакин на Montana Spring Sessions 5 - оупън еър фестивал, чиято основна идея е да се посрещне пролетта с няколко изключително забавни дни на открито, изпълнени с много приятели, адреналин, енергия, малки геройства, споделени емоции и хубава музика.

За 5-та поредна година фестивалът събира хора, отдадени на спортове като инлайн скейтинг, сноуборд, ски, BMX, фрийрън и др. или на този начин на живот.

Основен акцент на събитието е състезанието по инлайн върт скейтинг, което ще се проведе на 27-ми април. За първа година състезанието ще е от международен мащаб. С участието на едни от най-големите имена на световната сцена, между които Рич Паркър, Юсуке Аихара, Алекс Истууд и др.:

Сребърният медалист от Xgames Asia Rich Parker (Великобритания)

Yusuke Aihara (Япония)

Аlex Еastwood (Великобритания)

James Elms (Великобритания)

Ще участват и най-добрите български състезатели, между които Николай Найденов, Кирил Траянов, Павел Митренга и др.

Кирил Траянов (България)

Павел Митренга (България)

Адреналинът не приключва с това! По време на фестивала ще се проведат демонстрации по байк, слалом (кънки), Скачащи кокили Poweriser, слаклайн, състезание по кънки стийт, сесии на въздушна възглавница.

На 28-ми ще се проведе и „Wild-berries – Момичета в пaрка“ - за няколко часа паркът ще бъде отреден за момичетата, отдали се на екстремни преживявания. Момичетата на кънки ще получават напътствия от Про отбора на Дизастър.
Лонгборд сесията е с участието на „Longboard girls crew Bulgaria“. За отличилите се момичета ще има и малки изненади от спонсорите.

Да не забравяме и афтърпартито, което е толкова силно, че е една от основните мотивации за голяма част от публиката да прекосят половината страна, за да присъстват на фестивала.

За повече информация следете фейсбук страницата на събитието : Montana Spring Sessions 5
и сайта на Дизастър: http://team-disaster.com/bg/index.php

ПРОГРАМА:
___________________________________________________________________
26.04.2013 ПЕТЪК - Tренировъчен ден:

14:00 - Тренировкa байк на въздушна възглавница, кънки парк
15:00 - Тренировка кънки на рампа
16:00 - Тренировки кънки рампа с въздушна възглавница
19:00 - Техническа конференция
___________________________________________________________________
27.04.2013 СЪБОТА - Състезателен ден

12:00 - Регистрация на участниците, тренировки

13:00 - Състезание рампа Деца

13:30 - Състезание кънки - парк
15:00 - Демонстрация байк
15:30 - Състезание кънки на рампа - квалификации
16:30 - Демонстрация кънки - слалом
17:00 - Състезание кънки на рампа - финал
17:30 - Демонстрация въздушна възглавница кънки
18:30 – Награждаване

28.04.2013 НЕДЕЛЯ - Ден за разпускане

12.00 – „Wild-berries - Момичета в парка“ сесия кънки на рампа със съвети от „Disaster pro team“ и лонгборд сесия с „Longboard girls crew Bulgaria“
14.00 – „Air Bag” сесии

Елате да се забавлявате с нас! Вход свободен!

Автор и снимки: Montana Spring Sessions 5

Още снимки и видео от предишни състезания на рампата в Монтана:
Екстремни кънки на рампата в Монтана
Европейско първенство по кънки на рампа, Монтана 2010

Винаги ми е трудно да пиша за книгите на Иън Макюън. Все едно да опитам да облека целия живот в няколко изречения. Почти невъзможно е да сграбчиш всички нюанси, да ги потопиш в собствените си възприятия и да ги поднесеш на читателя в що-годе разбираем вид. Направо ме побиват тръпки от майсторството на този човек.

В "Неумолима любов"му трябваха само 4-5 страници, за да ме въвлече толкова навътре в съзнанието на Джо Роуз, че след това до края почти изцяло успях да се асоциирам с него. Макюън умее майсторски да поставя героите си в ситуации, в които психическата им устойчивост е подложена на огромно съмнение, най-близките им постепенно губят доверие в тях и с най-големите си кошмари (появили се внезапно като сърдечен удар) се налага да се справят сами.

Не четете анонса на гърба на книгата. Намирам за доста е тъпо и нечестно решението на издателите да разкажат толкова много, че да зачеркнат с лека ръка интригата, пораждаща се в продължение на първите 50 страници, ако не и повече... За това и аз избягвам да говоря за сюжета в ревютата, които пиша. Авторът е положил педантични усилия да изгради цялата история частица по частица и за това читателят заслужава да я получи по подобен начин. Всичко друго са ненужни никому преразкази.

Препоръчвам съвсем искрено книгата на всеки, които търси интелигентно четиво, което разравя в дълбочина човешките мисли и състояния и ни показва колко е тънка границата между истината и лъжата. А развитието в отношенията между Джо и Клариса е предложено в такава детайлност, че трудно можеш да допуснеш, че историята е измислена. Все едно Иън Макюън е закачил по един микроскопичен диктофон в съзнанието на двамата, успявайки да улови всяка на пръв поглед нищожна мисъл, бликаща в различните ситуации.

Преди време изразих възхищение от "Дете във времето", преди това за два дни бях прочел "Почивка в чужбина"и "На плажа Чезъл". Иронично или не, от издадените на български негови книги, не съм чел най-добрата му - "Изкупление", която впечатлява еднакво и читатели, и филмови зрители (прекрасна адаптация на Джо Райт от 2007 г., донесла един Оскар и още цели 6 номинации). Но сега имам план - сдобивам се със "Събота"и чак след нея ще се отдам на безспорния му шедьовър. Велик автор, който за щастие е наш съвременник, което значи, че можем да тръпнем в очакване на следващите му перли.

Литературният трамвай в София и тази година ще съпровожда програмата на кампанията „Походът на книгите”. Първите си курсове необикновеното превозно средство ще направи днес между 11 и 13 ч., а желаещите да се повозят ще могат да го направят в три поредни съботи - тази и на 13 и 20 април.

Трамваят ще се движи по предварително съгласуван маршрут, който можете да видите в схемата долу. Всички пътници ще могат да срещнат с съвременни български писатели и поети, известни личности и да се насладят на различни четения и разговори.

Сред популярните лица, които ще се качат на ретро трамвая, са Алек Попов, Васил Георгиев, Зорница Христова, Иван Кулеков, Калин Терзийски, Кристин Димитрова, Стефан Щерев, Людмила Флипова, Теодора Димова и др.

Приятно возене!

Пиша този пост в момента, когато закупените билети за априлското издание на Ratio наброяват съдбоносното число 42. И този път, вместо да ви занимавам с моите тийнейджърски неволи, ще ви разкажа какво се случва сега.

Сега съм доволна. Първо, доволна съм, че повтаряме нещо адски интересно и полезно за хората. Второ, доволна съм, че благодарение на няколко компании няма да минаваме на студентска диета от гевреци, за да изплатим организацията и на това Ratio – противно на очакванията, на фирмите им е интересно да спонсорират научни събития, стига те да са организирани добре. Не на последно място, доволна съм, че покрай това издание се запознах с още интересни и ентусиазирани хора и направихме много готини неща за популяризиране на събитието (за любовната ми връзка с креативния екип на Ogilvy ще пиша отделно).

За пропусналите: Ratio е едно от онези неща, за които ти става много тъпо, когато обясняваш на други. Правим го без идея за печалба (и с напълно реална опасност да осъмнем в дългове), няма общо със стандартната ми работа, нито пък някой би ме наел на висок мениджърски пост с тлъста заплата, защото го организирам. Накратко, отговорът на въпроса “Добре де, ама защо се занимаваш?” е объркан и реално се свежда основно до “Защото някой ден ще е полезно за хората.”

Става дума за събитие за наука, което освен да е полезно, трябва да е интересно, увличащо и максимално достъпно. Нещо като час по физика, в който не ви замерят с термини, а ви показват роботи. Избираме хора, които да разкажат повече за своята научна сфера на разбираем за всеки език и по любопитен начин. Този път твърдо съм решила да не ви разказвам подробно какво ще слушаме на Ratio, кои са лекторите и т.н. – вярвам, че сега прилежно ще цъкнете линка, ще разгледате информацията на сайта, подредена и оформена от ju, после или ще си сложите reminder за 27 април, или пък директно ще си купите билет сега, за да не следите събитието от птичи поглед.

Разбира се, за да получавате пълния Ratio-експириънс, ще ви препоръчам да Like-нете страницата във Facebookи да ни следите и там. Стараем се да пускаме интересни неща и да сме преобладаващо точни от фактологична гледна точка.

Очаквам да се видим на 27 април между 14 и 20 в Младежки театър. Ще ме познаете – аз ще съм видимо притеснената девойка, на която очевидно не й е удобно да тича от апаратната до сцената с пола и токчета

Постът Лично за Ratioе публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Докато търсих някаква следа за първообраза на торта „Гараш“се натъкнах на едно заглавие в кулинарна книга издадена през 1940 година, което гласи „Американски малки тортички“. Зачитайки рецептата разбирам, че това са малки кексчета приготвяни с розова глазура или по-известните сега cupcakes. След като се почудих известно време на интересната находка и на факта, че от това време хората са били запознати с разни чужди рецепти, дори отвъд океана, започнах да се подсмивам на сегашната ни своенравност, когато си мислим, че откриваме нещо ново. Всъщност се възкресява добре забравено старо или може би, имайки предвид социалистическите години, забравено ще трябва да се замени със забранено.

Връщайки се толкова време назад, когато се е пишело на стар български език, с изненада разбирам, че хората са били наясно с френските кулинарни термини (защо да ги отричаме сега?!), с различните технологии, които макар и семпло описани са разбираеми, както и че изобщо не са пестили масло, сметана и яйца в десертите. Заредена с този богат дух, лъхащ от пожълтелите страници на книжката, получавам неистово желание да импровизирам върху рецептата за американските малки тортички.

Интересното в тази рецепта съпоставено с книжката като цяло, е че в останалите рецепти продуктите се измерват в грамове, а само в тази за американските тортички всички продукти са в чаши (от американската метрична единица „купа“ (cup). Сякаш е направено нарочно, за по-голяма достоверност. В импровизацията си използвах рецептата като основа, като спазих всички пропорции в нея, които преобразувах в грамове и добавих единствено шушулка ванилия, вместо есенция и сладко от череши.

Сладкото, което използвах е от традиционното гръцко сладко γλυκό κουταλιού, в което плодовете обикновено са цели в прозрачен захарен сироп. Сладкото от череши и черешовият ликьор, които използвам в рецептата, както и други традиционни гръцки продукти могат да се намерят в Каламата маркет.

Крема с който покрих кексчетата е пълна импровизация, тъй като в рецептата се казва само „печемъ и когато сѪ готови, гарнираме отгоре съ розова глазура“. Е, не я направих розова, но и много бледо кремава с аромат на череши, плътна текстура от маслото и фин вкус от крем сиренето ми се струва добре.

Ванилови кексчета с череши

Адаптирано от книгата „Деветстотинъ деветдесетъ и деветъ най-нови и изпитани готварски рецепти“ с автор К. Манолова, издадена през 1940г.

Посочените дози са за 16 броя.

За кексчетата:

• 230 г меко масло
• 100 г пудра захар
• 1 ванилова шушулка
• 2 яйца, със стайна температура
• 200 г брашно
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• щипка сол
• 200 мл прясно мляко, със стайна температура
• 50 мл ликьор от череши
• 200 г добре отцедени череши от гръцко сладко (от 1 буркан от 450 грама)

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се 16 гнезда за мъфини, които се покриват с хартиени чашки.

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато се получи гладък крем. Добавят се остърганите семенца от ваниловата шушулка и яйцата едно по-едно. Разбиват се хубаво докато се усвоят от сместа.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Прясното мляко се смесва с ликьора. Брашнената смес и млякото с ликьора се добавят към маслено-яйчната смес на 3-4 пъти като се редуват. Разбъркват се на ниска скорост с миксер или с шпатула. Завършва се с брашнена смес. Накрая се добавят накълцаните на едро череши. Объркват се с шпатула, така че да се разпределят равномерно в сместа.

Сместа се разпределя в подготвените форми, като се запълва 2/3 от обема им.

Пекат се предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути.

След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути в гнездата и тогава се изваждат върху решетка докато се охладят напълно.

За крема:

• 200 г меко масло
• 100 г пудра захар
• 300 г крем сирене
• 50 мл сироп от сладкото от череши
• допълнително сироп по желание
• 16 броя мариновани в ром череши

Маслото и захарта се разбиват на пухкав крем. Добавя се крем сиренето и се разбива докато сместа стане еднородна. При непрекъснато разбиване по малко се добавя 50 мл сироп от сладкото от череши.

Кремът се поставя в сладкарски пош с голям накрайник звезда. Шприцова се върху охладените кексчета. Заливат се с още сироп по желание и се гарнират с по една маринована в ром черешка.

Ванилови кексчета с черешие публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Пролет е. Дървета се разлистват, цветя разцъфват, птички долитат, пеперуди пърхат. Нашите улици може да са все още малко сиви, но да речем, че сме в Токио, където черешите вече са цъфнали и навсякъде ухае на любов, а както вече ни е известно няма по-добър начин да отпразнуваме любовта от това да отидем на американски филм, за който има вина покровителкатата на дамските сърца и мъжките сълзи – Стефани Майър.

Последната ѝ творба в един том носи съвсем леко двусмисленото заглавие „Скитница“, където, забележете, миролюбиви извънземни нахлуват на горката ни планета Земя и поробват човешката раса като се вселяват в телата ни, дефакто убивайки душите ни. Но туист! Бог учи, че душите ни са безсмъртни и така се заражда историята за вътрешната ни борба за оцеляване.

Щастливо влюбената Мелани (Сирша Ронан ♥) е поредната нещастна душица, чието тяло бива насилено от миролюбиви извънземни. Мелани се бори всячески, но нейният таен коз са чувствата и емоциите ѝ. Те са толкова силни и завладяващи, всепомитащи и заслепяващи, че натрапничката, чието име правилно отгатнахте – Скитница, чак започва да се чувства неудобно, двечките се съюзяват и общо взето се намират в центъра на невиждани до сега сюжетни и драматични катаклизми.

„Скитница“ е екранизация по едноименния роман на Стефани Майър, за който хората говорят, че е в пъти по-добър от поредицата „Здрач“, което, ако трябва да си признаем, не е кой знае какъв подвиг. Аз обаче аплодирам г-жа (можете ли да си представите) Майър, тъй като в „The Host“ имаме налице нещо, което първта ѝ поредица за междувидова любов не успя да ни предостави – действие. Всичко в „Скитница“ е изключително семпло, като най-големите драми се въртят около това кога и кого Мелани да целуне, за да минем към следващия акт, но предвид мъртвешкия (хи-хи) застой, който беше Здрач№5. Персонажите този път са двупластови, което не се дължи на майсторското перо на Майър, а на новооткритата ѝ дарба да превърне всеки неин герой в лицемер и двуличник. Всеки е хванал по една нещастна китка с много цветчета, къса ги безжалостно и си повтаря „Обичам я, не я обичам“, „Искам да я убия, искам да я опазя“, „Искам този да целуна, искам онзи да целуна“. Много трепети и вълнение, които пък са поставени в центъра на любовен четириъгълник, чиято развръзка този път не се състои в педофилското маркиране на малки деца от големи лоши вълци.

С това мисля да поприключвам и да не ви говоря за неща, за които не си струва да се обелва дума. Сигурен съм, че ви е направило впечатление, че до момента и един път не съм споменал режисьора-сценарит на „Скитница“ Андрю Никол. Малкото визия и идеи, които са му били останали, той вече бе вложил в „In Time“, така че не му остава нищо друго освен да кара по инерция и да произвежда неща, вместо да твори. Въпреки пердаха, който критиката и боксофисът хвърли на „The Host“, лентата сякаш не е чак толкова трагична. Това разбира се в контекста на предното литературно творение на Стефани Майър, таргет аудоторията и самите цели на продукцията. Може би аз съм станал твърде търпелив и толерантен, а може би вече не ми пука за точно този род филми. Както и при „G.I. Joe: Retaliation“, така и тук за кино не бива да си говорим, защото е някак обидно. А много ми се искаше. Наистина много.